Решение № 209 от 12.10.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Е.П., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б. Люб. Чернев при участието на секретаря Мирослава Ст. Шопова Велинова като разгледа докладваното от Б. Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100457 по описа за 2024 година

С исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от УПИ с площ от 798 кв.м., който по регулационния план на с. Г-а, Община Е.П., обл. Софийска, съставляващ имот пл. № 581, за който отреден УПИ V-581, в кв. 31, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – IV- 582, от север – улица, от юг – УПИ VI-583, заедно с построените в имота сгради, съгласно Нотариален акт за собственост на недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 131, том I дело № 131 от 1974г на съдия при РС Е.П. и Разпределителен протокол от 01.02.1974 година. При равни квоти с ответника са съсобственици на процесното дворно място.

Твърди, че съвместното ползване на имота от страните създава неудобства и невъзможност всеки да упражнява пълноценно правата си върху имота.

Иска се съдът да постанови решение, с което да разпредели между съсобствениците правото на ползване на процесния имот.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговори на исковата молба.

Оспорва молбата за разпределение на плозването на процесния имот и твърди, че вече е извършено такова разпределение между съсобствениците. Алтернативно прави искане за изместване границата между двете реално разпределени части /западната на ищеца, а източната на ответника / в западна посока, като излага съображенията си.

Ответникът е депозирал и насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД, с който претендира А. К. да бъде осъден да му заплати сумата от 1000.00 лева, която представляваща половината от вложени от Ив. К. парични средства за материали и суровини за изграждане на бунара, свързано с неговата поддръжка и находящ се в процесния имот.

Твърди се, че ответникът по насрещния иск, както и семейството му не са имали интерес към бунара в имота и не са го поддържали по никакъв начин.

1

Твърди, че за поддръжката на бунара е направил разходи в общ размер на 2 000 лева, като е положил и личен труд.

Твърди се, че страните по делото и донастоящия момент използват съвместно бунара в имота.

Претендират се направените по делото разноски.

Производството е по чл.32,ал.2 от ЗС.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Не е спорно по делото, че страните се легитимират, като съсобстсвеници, при равни квоти, на УПИ V-581, в кв. 31 по плана на с. Г-а, община Е.П., обл. Софийска, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – IV- 582, от север – улица, от юг – УПИ VI-583 Не с спори също между страните, че процесния имот се ползва в западната му част от ищеца А. К., а източната част се ползва от ответника И. К..

По делото е допусната, изслушана и приета като компетенто дадена и неоспорена от страните Съдебно-техническа експертиза от 17.11.2025г., изготвена от в.л. Е.Д.. Със заключението си експертът приема, че са налице възможни два варианта за разпределение ползването на процесния имот между страните. Тези варианти в.л. е онагледило към заключението си съгласно Приложение 1 и Приложение 2 . При първия вариант процесния УПИ е разделен на :Дял1 – от 421.34 кв.м., Дял 2 - от 421.37 кв.м., съгласно Приложение № 2 към експертизата. При Вариант втори процесният имот е разделен на два дяла, като Дял 1 е с площ от 341.79 кв.м. , а Дял 2 – с площ от 341.83 кв.м., като този вариант е онагледен съгласно Приожение № 1 към заключението. Скиците-Приложения1 и 2 онагледяват съответните дялове, като в зелен щрих е отразен западния дял- Дял 1 от процесния имот, а в червен щрих е източния дял – Дял 2. В с.з. вещото лице пояснява, че разликата в площите по отношение на двата възможни варианта за разпределение на ползването следва от това, че при по- голямата площ / от 421.34 кв.м.- за Дял първи, съответно 421.37 кв.м. - за Дял втори/ в двата дяла са включени и частите от урегулирани поземлени имоти, за които няма уредени сметки по регулация. Втори вариант представлява разделяне по имотни граници.

При така установеното съдът прави следните правни изводи:

Страните се легитимират, като съсобственици на процесния УПИ с реално установено между същите ползване на имота / ищецът – западната част от имота, а ответника – източната част от имота / до настоящия момент, в т.ч. и по отношение на съществуващите в имота сгради, постройки, бунар. Тъй като установеното до настоящия момент ползване не удовлетворява ищеца по делото, последният е инициирал настоящото производство по чл.32, ал.2 от ЗС. В хода на делото на страните е предоставена и възможност да обсъдят и постигнат спогодба но такава не е постигната.

Съдът намира искането за разпределение ползването на процесния имот за основателно, като следва да се уважи по Вариант втори от заключението на в.л. по Съдебнотехническа експертиза от 17.11.2025г., с Приложение №1 към заключението, приподписано от съда и представляващо неразделна част от решението. Този вариант е най-благоприятен за страните, до колкото не включва частите от урегулирани поземлени имоти, за които липса уредени сметки по регулация. Вариантът не включва и допълнителни преустройства.

Ето защо съобразно заключението на в.л. и с оглед представените по делото доказателства съдът следва да допусне разпределение на ползването на съсобствения за страните имот в съответствие с Вариант втори от заключението на в.л. Е.Д. по СТЕ от 17.11.2026г. по настоящото дело, скица - Приложение №1, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: І-ви дял с площ от 341.79 кв.м. обозначен на скицата със зелена защриховка, който да се отреди за ползване на ищеца А. К.;

2

ІІ-ри дял с площ от 341.83 кв.м., обозначен на скицата с червена защриховка, да бъде отреден за ползване на ответника И. К..

Следва да се посочи, че в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът администрира гражданското правоотношение между съсобственици по повод общата вещ, с която си служат, какъвто е и настоящия случай. По повод ползването на процесния имот между съсобствениците не е формирано нарочно решение и с изричен акт между тях и до колкото съдът е сезиран с настоящото производство, следва да замести липсата на такова решение и прецени целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия недвижим имот. Следва да се посочи също, че за настоящото производство на съда не са вменени правораздавателни функции и същият не решава спор за права, като евентуална последваща промяна в съсобствеността разкрива възможността и за последващо производство по чл.32, ал.2 от ЗС.

По насрещния иск

Претенцията по чл. 32, ал. 2 от ЗС представлява иск за спорна съдебна администрация.Предявената насрещна искова претенция е за незаплатена парична сума / за 1/2 част от сторени от ответника по първоначалния иск разходи за изграждане на бунар, свързано с поддръжката на бунара в процесния имот. От съда се иска прознасяне с осъдителен диспозитив по отношение на А. К., който да заплати на И. К. половината от вложени от ищеца по насрещния иск паричи средства за материали и суровини за изграждане на бунара в настоящия му ви /вж. Насрешен иск , л.43 от делото / . Съдът намира, че е недопустимо в прозиводстовто по чл.32, ал.2 ЗС разглеждане на осъдителната претенция на Ив. К. за сумата от 1 000 лева, с оглед харатера на производството.В случай, че съдът постанови решение по насрешния иск в настоящото производство, то би било недопустимо и подлежащо на обезсилване. Ето защо съдът приема, че следва да се остави без разглеждане предявения от И. К. срещу А. К. насрещен осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД и производството по делото в тази част да се прекрати.

По искането за присъждане на направените по делото разноски съдът намира, че следва да остави същото без уважение. Това е така, тъй като производството по чл.32, ал.2 ЗС има характер на спорна съдебна администрация. В това производство и двете страни се ползват от решението, а направените от всяка една от тях разноски за един адвокат остават така, както са сторени. Останалите направени от страните разходи в процеса, в т.ч. и по определени от съда депозити за експертизи, същите се разпределят между страните в съответствие с размера на дела им в съсобствеността, като сторените разходи за СТЕ са в отношение по 1/2 част, поради което такива не следва да се присъждат на коя да е от страните и в тази част исканият им следва да се оставят без уважение.

Предвид изложеното съдът

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на УПИ с площ от 798 кв.м., който по регулационния план на с. Г-а, Община Е.П., обл. Софийска, съставляващ имот пл. № 581, за който отреден УПИ V-581, в кв. 31, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – IV- 582, 3 от север – улица, от юг – УПИ VI-583 по Вариант втори от заключението на в.л. Е. Д. по Съдебно-техническа експертиза от 17.11.2026г. по настоящото дело, скица - Приложение №1, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, а именно: за А. С. К., с ЕГН ********** - Дял първи с площ от 341.79 кв.м., представляващ западната част от процесния имот, обозначен на скицата със зелена защриховка; за И. С. К., с ЕГН ********** - Дял втори с площ от 341.83 кв.м., представляващ източната част от процесния имот, обозначен на скицата с червена защриховка.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. С. К., с ЕГН ********** и на И. С. К., с ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.

ПРЕКРАТЯВА производстовто в частта по предявения от И. С. К., с ЕГН **********, срещу А. С. К., с ЕГН **********, иск за осъждане на А. С. К. да заплати на И. С. К. сумата от 1000.00 лева, която представляваща половината от вложени от Ив. К. парични средства за материали и суровини за изграждане на бунара, свързано с неговата поддръжка, находящ се в УПИ с площ от 798 кв.м., който по регулационния план на с. Г-а, Община Е.П., обл. Софийска, съставляващ имот пл. № 581, за който отреден УПИ V-581, в кв. 31, при съседи на имота: от изток – улица, от запад – IV- 582, от север – улица, от юг – УПИ VI-583 ,.

Решението подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му.

Решението в прекратителната част, която с характер на определение, подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването.

Съдия при Районен съд – Е.П.: _______________________

4