Решение № 224 от 10.10.2018, Районен съд - Костинброд

Р

Е Ш Е

Н И Е №

... гр. К.,

10.10.2018 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

К. районен съд, четвърти състав, в публично заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: ИВАЙЛО РОДОПСКИ при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията РОДОПСКИ гр.д.№ 219, по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК и чл.92, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.

„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.4”, Бизнес Парк С., сграда 6, представлявано от адв. В.Г. са сезирали съда с иск за установяване на съществуване на вземането срещу Д.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** за сумите от: 95.76 лева – главница – за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2016 година до 09.05.2016 година за абонатен № *********, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, на осн.чл.422 от ГПК, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 142,94 лева – начислена договорна неустойка за периода на неизпълнение, от 30.03.2016 година до 08.02.2018 година, на основание чл.92, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, както и сумите от: 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.

К. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.

Исковата претенция е подкрепена със следните доказателства: договор за мобилни услуги, общи условия на Теленор, фактури за предоставени мобилни фактури – три броя, ч.гр.д. № 1009/2017 г. с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца към ответника, поради което съдът преценява, че следва да постанови уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с убедителни доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника така, както е предявено.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по двете производства разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.

Воден от горното, К. РАЙОНЕН СЪД

Р

Е Ш И

:

ПРИЗНАВА

ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: *** съществуването на вземането на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район “М.4”, Бизнес Парк С., сграда 6, в размер на сумите от: 95.76 лева – главница – за неплатени далекосъобщителни услуги за периода от 10.01.2016 година до 09.05.2016 година за абонатен № *********, ведно със законната лихва от 26.10.2017 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, на осн.чл.422 от ГПК, както и ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 142,94 лева – начислена договорна неустойка за периода на неизпълнение, от 30.03.2016 година до 08.02.2018 година, на основание чл.92, ал.1, вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ********* направените разноски, както следва: сумите от 25.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 182.24 лева – адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1009/2017 г., на КРС, и 75.00 лева - заплатена в полза на съда държавна такса и 180.00 лева – адвокатско възнаграждение по настоящото производство.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ

: