Решение № 427 от 17.08.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Дупница, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Ива Д. Г. като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510103220 по описа за 2025 година

И. Г. А., ЕГН **********, е предявила срещу В. Г. А., ЕГН ********** и В. В. А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.341 ГПК. Искането е за делба на Поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-556/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, площ на имота 232 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5179, кв. 159, при съседи: ***; ***; ***;

***; 68789.15.ЗЗ1, ведно с построените в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 87 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: гараж.

Производството е във фазата по допускане на делбата и определяне квотите на съделителите в делбената маса.

В исковата молба се сочи, че И. Г. А. и В. Г. А. са наследниците по закон на В. Й. Х., починала на 12.01.2003 г. и Г. А. Х., починал на 20.11.2003 г. Наследодателите им притежавали право на собственост върху описания ПИ *** и сградите в него.

На 12.10.1998 г. В. Й. Х. и Г. А. Х. с договор, оформен в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том I, дело № 18/1998 година на нотариус Ст. С., продали на В. Г.

А. ½ ид. част от дворното място, ведно с втория етаж от жилищната сграда и ½ идеална част от гаража.

На 08.04.2008 г. с договор, оформен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113, том I, рег.№ 1319, дело № 104 от 2004 г. В. Г. А. и съпругата му К. Н.

А. продали на В. В. А. ½ идеална част от ПИ с идентификатор ***, ведно с втория жилищен етаж от сграда с идентификатор *** и ½ идеална част от сграда с 1 идентификатор ***.

Твърди се, че страните не са успели доброволно да поделят имотите. Поради това искането е за допускането до делба на описаните имоти.

В постъпилия писмен отговор се оспорва основателността на иска, като се твърди, че сграда с идентификатор *** няма първи жилищен етаж, а на първия етаж има мазета, прилежащи части към жилищния етаж. Поради това жилищната сграда е собственост на В. В. А. на основание описаната продажба.

В. В. А. е направил и възражение за придобиване по давност на целия делбен имот, като твърди, че от 2008 г. владее имота.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не е спорно, че процесният имот е бил собственост приживе на В. Й. Х. и Г. А. Х., които с договор, оформен в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том I, дело № 18/1998 година на нотариус Ст. С., на 12.10.1998 г. продали на В. Г. А. ½ ид. част от дворното място, ведно с втория етаж от жилищната сграда и ½ идеална част от гаража.

От представеното удостоверение за наследници № 4934/19.09.2025 г., издадено от община Дупница, се установява, че В. Й. Х. е починала на 12.01.2003 г. и е оставила следните наследници по закон: Г. А. Х. /съпруг, починал на 20.11.2003 г./; И. Г. А. /дъщеря/, В. Г. А. /син/.

С договор за продажба, оформен в нотариален акт № 113, том I, рег.№ 1319, дело № 104/2004 г. на нотариус Д. Г., на 08.04.2008 г. В. Г. А. лично и като пълномощник на К. Н. А. е продал на В. В. А. втория жилищен етаж от сграда с идентификатор ***, ведно с прилежащата към етажа ½ идеална част от ПИ с идентификатор ***, както и ½ идеална част от сграда с идентификатор ***.

Във връзка с направените възражения с отговора ищцата е представила копие от влязло в сила на 07.11.2005 г. решение по гр. д. №427/2005 г. по описа на ДнРС, с което на основание чл.32, ал.2 ЗС е разпределено между съсобствениците ползването на процесното дворно място, гаража и сутеренния етаж в жилищната сграда.

От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че приземният етаж на процесната жилищна сграда през продължителен период от време е бил преустроен и ползван като жилище, състоящо се от кухня, баня, баня – тоалетна, две стаи и мазе. Този етаж приживе бил обитаван от В. Й. Х. и Г. А. Х., впоследствие /преди около 20 г./ за кратко бил предоставян под наем от ищцата. В. А. в разговори със свидетеля Р. Т. споделил, че е предлагал на ищцата да купи частта й от делбения имот.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че съгласно плана за построяване на процесната жилищна сграда тя се състои от един жилищен етаж със сутерен /мазета/. При огледа вещото лице е установило, че сутеренният етаж понастоящем се състои от: баня с тоалетна под тераса на втория етаж, коридор, тоалетна под външно стълбище, кухня със светла височина 2, 28 м., вестибюл със светла височина 2, 30 м., мазе със светла височина 2, 32 м., и две стаи със светла височина 2, 35 м. и 2, 29 м. Съгласно нормативните изисквания минималната светла височина на жилищните помещения, включително при преустройство и реконструкция на съществуващи сгради, е 2, 34 м. Поради това сутеренът не отговаря на критериите за жилище.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск за делба на застроен недвижим имот с правно основание чл.69 от ЗН вр. с чл.341 ГПК. Правото на съдебна делба по чл.69 от ЗН принадлежи на всеки наследник.

2

Съществуването му е предпоставено от доказването, че страните са участници в имуществена общност, възникнала на основание наследяване.

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата в делбеното производство да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта на всеки от тях в имуществената общност.

Съсобствеността в конкретния случай е възникнала въз основа на наследяване и последвали разпоредителни сделки.

По делото не е спорно, че процесният ПИ *** и сградите в него са били собственост приживе на В. Й. Х. и Г. А. Х., които с договор, оформен в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 15, том I, дело № 18/1998 година на нотариус Ст. С., на 12.10.1998 г. продали на В. Г. А. ½ ид. част от дворното място, ведно с втория етаж от жилищната сграда и ½ идеална част от гаража.

Поради това при смъртта на В. Й. Х. на 12.01.2003 г. и впоследствие на Г. А. Х. на 20.11.2003 г. към оставеното от тях наследство спадат ½ ид. част от дворното място, сутеренния етаж от жилищната сграда и ½ идеална част от гаража.

Предвид заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е основателно възражението, че сутеренният етаж не представлява самостоятелен обект на право на собственост – жилище. Помещенията в него са принадлежност към жилището в двуетажната сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следват главната вещ, освен ако не е постановено или уговорено друго. В конкретния случай не е налице изключение от правилото на чл.98 ЗС и помещенията на сутеренния етаж следват собствеността на единственото жилище в сградата. Поради това искът за делба на сграда с идентификатор *** е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Кръгът от наследниците на наследодателя със съответните квоти следва да се определи към момента на неговата смърт. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че кръгът от наследниците е от първи ред - низходящи, като квотите им от наследството съдът следва да определи съобразно правилата на чл.5 от ЗН. При откриването на наследството на В. Й. Х. и впоследствие на Г. А. Х. правата в делбените имоти се разпределят по равно между низходящите им И. Г. А. /дъщеря/ и В. Г. А. /син/: по 1/4 ид. част от процесното дворно място и от процесния гараж.

Посредством описания договор за продажба, оформен в нотариален акт № 113, том I, рег.№ 1319, дело № 104 от 2004 г., на 08.04.2008 г. В. В. А. е придобил правото на собственост върху другата ½ идеална част от ПИ с идентификатор *** и от сграда с идентификатор ***, както и върху втория жилищен етаж от сграда с идентификатор ***.

Неоснователно е направеното възражение от В. В. А. за придобиване по давност на правото на собственост върху останалата част от дворното място и гаража. От събраните гласни доказателства не се установи, че от 2008 г. единствено той ползва процесния имот – не се установи дали имотът не се ползва и от В. Г. А.; с описаната разпоредителна сделка през 2008 г. той не се е разпоредил с дела си от наследството и от становището му по делото и събраните доказателства не се установи да счита, че е изгубил правото си на собственост поради придобиването му от В. А.. На следващо място, не се установи твърдението, че водените от В. А. разговори с ищцата за купуване на нейната част от имота са приключили преди 15 г. и оттогава той владее и нейния наследствен дял. Обстоятелството, че ответникът е водил такива разговори, изключва намерение за своене на наследствения дял на ищцата.

Неоснователен е доводът, че ищцата не е посещавала имота и не е заплащала дължимия данък – правото на собственост не се изгубва с неупражняването му, а единствено при 3 условията на чл.99 и чл.100 от ЗС.

Поради гореизложеното съдът приема, че процесните ½ ид. част от ПИ с идентификатор *** и от сграда с идентификатор *** не са изгубили съсобствения си характер. Ищцата и ответникът В. Г. А. в качеството на наследници по закон на В. Й. Х. и Г. А. Х. се легитимират като собственици на по ¼ ид. част от тези делбени имоти.

Съсобствеността не е прекратена при предявяване на иска за делба и към момента на постановяване на решението участници в описаната имуществена общност са страните по делото. Поради това при тези квоти и относно посочените недвижими имоти съдът счита иска за основателен и доказан и следва да допусне делбата.

Воден от горното и на основание чл.69 ЗН и чл.341 и сл. от ГПК, съдът РЕШИ:

ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, площ на имота 232 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5179, кв. 159, при съседи: ***;

***; ***; ***; 68789.15.ЗЗ1, ведно с построената в него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 30 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: гараж,

МЕЖДУ: И. Г. А., ЕГН **********, В. Г. А., ЕГН ********** и В. В. А., ЕГН **********.

Делбата да се извърши съгласно правата на страните, а именно:

За И. Г. А. – ¼ ид. част;

За В. Г. А. – ¼ ид. част;

За В. В. А. – 2/4 ид. части.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на Сграда с идентификатор ***, със застроена площ 87 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, построена в Поземлен имот с идентификатор *** по КККР гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с адрес на поземления имот: гр. Дупница.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4