Присъда № 70 от 11.02.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 70 от11.02.2025г. по НЧХД № 1343/2024 г. по описа на СРС, НО, 12 състав:

Производството е образувано по повод тъжба вх.№ 28174 от 29.01.2024г., от Я. Л. С. с ЕГН ********** и адрес в **********, рез адв. К. Ч. с адрес в ********* срещу Й. И. М. с ЕГН ********** и адрес в **********.

С Разпореждане № 4478 от 04.04.2024г. съдът е насрочил делото за разглеждане в окрито съдебно заседание , като е квалифицирал , описаното в тъжбата като две престъпления , извършени в условията на чл. 23 от НК, както следва:

1. Престъпление по чл. 182, ал. 2 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено чрез неизпълнение на съдебно решение № 44913 от 22.02.2017г., постановено по в.гр.д.№ 53307/2016г. по описа на СРС, 83 състав, влязло в законна сила на 22.02.2017г., касателно режима на лични отношения на Я. С. с детето Д. С. в периода 10:00ч. на 02.12.2023г. до 17:00ч. на 21.01.2024г. , чрез четири деяния, осъществяващи по отделно един и същи състав на престъпление и са извършени през непродължителен период от време, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, както следва:

- за времето от 10:00ч. на 02.12.2023г. до 17:00 ч. на 03.12.2023г.

- за времето от 10:00ч. на 16.12.2023г. до 17:00 ч. на 17.12.2023г.

- за времето от 10:00ч. на 06.01.2024г. до 17:00 ч. на 07.01.2024г.

- за времето от 10:00ч. на 20.01.2024г. до 17:00 ч. на 21.01.2024г.

2. Престъпление по чл. 182, ал. 2 , вр. чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено чрез неизпълнение на съдебно решение № III-139-20028992 от 11.04.2022г., постановено по в.гр.д.№ 23606/2021г. по описа на СРС, 139 състав, влязло в законна сила на 22.02.2017г., касателно режима на лични отношения на Я. С. с детето Я. С.а в периода 10:00ч. на 02.12.2023г. до 17:00ч. на 21.01.2024г. , чрез четири деяния, осъществяващи по отделно един и същи състав на престъпление и са извършени през непродължителен период от време, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината, както следва:

- за времето от 10:00ч. на 02.12.2023г. до 17:00 ч. на 03.12.2023г.

- за времето от 10:00ч. на 16.12.2023г. до 17:00 ч. на 17.12.2023г.

- за времето от 10:00ч. на 06.01.2024г. до 17:00 ч. на 07.01.2024г.

- за времето от 10:00ч. на 20.01.2024г. до 17:00 ч. на 21.01.2024г.

1

В съдебно заседание частният тъжител Я. С., редовно призован, се явява лично и с поверениците си адв. К. и адв. Ч..

В хода на съдебните прения адв. Ч. иска подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнато обвинение, с оглед събраните по делото доказателства , от които се установява, че Й. М. от субективна и обективна страна е извършила престъпление по чл.182, ал. 2 от НК, за което следва да бъде справедливо наказана.

В хода на съдебните прения адв. К. сочи, че в производството по безспорен начин се е установило, че със съдебно решение № 44913/22.02.2017г. постановено по г.д. №53307/2016г. на СРС, 83-ти състав са уредени отношенията, касателно режима на лични отношения на Я. С. със синът му Д., а със съдебно решение №20028992/11.04.2022г. по г.д.

№23606/2021г. на СРС, 139 състав са уредени отношенията, касателно режима на лични отношения на Я. С. и дъщеря му Я..

Адв. К. посочва, че от разпита на св. Р. С.а и св. М.К. се е установило, че частният тъжител и подсъдимата са приключили окончателно своите отношения към края на 2023г. и от този момент подсъдимата е прибрала децата Д. и Я. при себе и повече никога не ги е върнала на техния баща съвсем съзнателно, целенасочено, осъзнавайки много добре последиците от неспазването на закона и влезлите в сила решения.

Сочи се , че подсъдимата отглежда самостоятелно децата от година и половина до настоящият момент и не осигурява вижданията им с техния баща в определения режим, като в същото време осуетява контактът, който бащата се опитва да осъществи, посредством мобилни средства за комуникация, ограничавайки достъпа му до обаждания на телефона на големия им син Д..

Според адв. К. се е установило по безспорен начин и обстоятелството, че подсъдимата Й. М. е изолирала присъствието на бащата в живота на неговите деца и същият дори не знае къде живеят те, въпреки опитите му да разбере това обстоятелство.

Адв.К. се позовава на показанията на св. М.К., от които се установило, че същата е присъствала лично на опитите на Я. С. да осъществи, полагащия му по силата на съдебни решения, режим на лични контакти със своите деца.

От тези показания се установило, че през последната една година, от датата на разпита й, частният тъжител няма никакъв контакт не само с децата, но и с подсъдимата.

Наред с това се сочи, че св. К. е присъствала лично в дома на частния тъжител в уикенд през месец ноември 2023г., в който той е трябвало да вземе децата, съгласно режима и е възприела позвъняване от негова страна към подсъдимата , но телефонът бил изключен. От показанията на тази свидетелка се установило, че детето Д. има свой мобилен телефон и същата е ставала свидетел, че когато номера на детето Д. се избира от телефона на бащата, отговорът на оператора е, че повикванията са ограничени, като същото се 2 отнася и при позвъняванията към подсъдимата.

На следващо място адв. К. се позовава и на показанията на св. Р. С.а относно факта, че на 09.12.2023г. Я. С. е следвало да вземе децата и същият е започнал да звъни на Й. М. още от края на ноември, но не е успял да осъществи контакт. Идентични факти се установили и относно 02.12.2023г. , 16-17 декември 2023г.

При така установеното адв. К. прави извод, че на инкриминираните дати подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за което е обвинена и следва да бъде призната за виновна.

Претендира присъждане в полза на доверителя й сторените по делото разноски.

В съдебно заседание подсъдимата Й. И. М., нередовно призована, не се явява.

Съдът е дал ход на делото в нейно отсъствие, след като не е намерена на известните по делото адреси, няма установено преминаване през границите на РБ, не се намира в затворите и арестите на страната, не е открито лице на работното й място, което да получи съдебните книжа и на установените телефонни номера не е налице успешна връзка.

В съдебно заседание подсъдимата е защитавана от адв. Т.Ч., преупълномощен от адв. М.Д., назначен за служебен защитник на подсъдимата.

В хода на съдебните прения, адв. Ч. сочи, че не е налице каквото и да е действие или бездействие, което да е извършено виновно от подсъдимата.

Защитникът посочва, че не е налице, както осуетяване, така и неизпълнение от страна на подсъдимата тъй като частният тъжител е имал възможност да се свърже с нея, а не е сигурно , че не го е сторил.

Адв. Ч. сочи още, че в случая са налице гражданско правни предпоставки за образуване на производство пред гражданския съд, като по настоящето дело са останали недоказани фактите, а са налице много твърдения, които не доказват извършено престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Сочи се, че обичайна практика в такива случаи е образуване на изпълнително дело пред ЧСИ, който да констатира конкретно неизпълнение.

За неспазване на съдебно решение, вкл. такова за предаване на деца, законът предвижда съдебните изпълнители да налагат глоби за неизпълнение. Адв. Ч. заявява, че не е видял в материалите по делото, нито протоколи за констатирано нарушение, нито за наложена глоба при неспазване на режим, поради което счита, че се насочва към подсъдимата наказателна репресия без право на това.

Твърди се на липса на доказателства, че подсъдимата не е отговаряла на обажданията на частния тъжител като се сочи, че не е установена истинността на фактите в тъжбата, която задава предмета и параметрите на делото по 3 същество.

По отношение представените с тъжбата екранни снимки адв. Чкъров сочи, че нито е установено от кое устройство изхождат, нито адресата, получени ли са на същия телефонен номер или устройството, което да отговаря на подзащитната му, налице ли е друго такова, уведомени ли са децата за задължението им за срещи с баща им и може би най – важното, осъществяван ли е в действителност контакт, а именно частният тъжител да е търсил подзащитната му съответно, от което следва, че тя осуетява действителен контакт между бащата и всяко от децата.

Защитникът изразява съмнение , че е възможно да е имало контакт между частния тъжител и децата му.

В заключение адв. Ч. сочи, че даже и да е налице липса на възможност от страна на частния тъжител да контактува с децата си, това не равнозначно на пряк умисъл, нито на осуетяване, поради което иска подзащитната му да бъде призната за невиновна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата Й. И. М. е с ЕГН **********.

На 24.09.2013 г. подс. Й. М. и частният тъжител Я. С. сключили граждански брак. По време на брака, на 11.04.2014г. се родило детето Д. Я. С..

С Решение № 44913 от 22.02.2017 г. на СРС, 83 състав бракът между Я.

С. и Й. М. е прекратен и е утвърдено споразумение по силата , на което е определен режим на лични контакти между Я. С. и детето Д. С., като в диспозитива на решението е постановено, че „……Я. Л. С., като баща на Д. Я.

С. има право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 ч. до 17:00 ч. /с преспиване/, по един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, уговорено по взаимно съгласие на родителите.“, а местоживеенето на детето е определено при неговата майка.

След постановяване на решението , с което е прекратен бракът между подсъдимата и частния тъжител, на 30.08.2017 г. се ражда детето Я. Я. С.а.

С Решение № III-139-20028992 от 11.04.2022 г. по описа на СРС, 139 състав е определен режим на лични отношения на бащата Я. С. с детето Я. Я.

С.а, като в диспозитива на решението е посочено : „ОПРЕДЕЛЯ ……….режим на лични отношения на бащата Я. Л. С.…..с детето Я. Я.

С.а…….., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 часа до 17:00 часа /с преспиване/; по един месец през лятото, несъвпадащ с годишния отпуск на майката.“ Местоживеенето на детето е определено при майката - Й.

М..

В тъжбата се твърди, че на 30.08.2023 г. частният тъжител за последен път е контактувал с двете деца, а многократните опити да се свърже с майката и с децата след тази дата са останали без резултат.

4

Изложената фактическа обстановка се установява от Решение № 44913 от 22.02.2017 г. на СРС, 83 състав, Решение № III-139-20028992 от 11.04.2022 г. по описа на СРС, 139 състав, справка от Столичен инспекторат по образование и частично от разпита на св.С.а и св. К..

Съдът изключи от доказателствената съвкупност два листа , формат А4, съдържащи снимки на вероятна кореспонденция.

Съгласно разпоредбата на чл. 104 от НПК доказателства в наказателното производство могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в този кодекс. От своя страна , разпоредбата на чл. 105, ал.

2 от НПК повелява, че не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс.

Посочените листа са негодни за идентификация на произход, кореспонденти и нанесени корекции в съдържанието, респективно не са установени , събрани или изготвени по реда на НПК и не могат да бъдат взети предвид за формиране на правно валидни изводи.

Приобщените Решение № 44913 от 22.02.2017 г. на СРС, 83 състав и Решение № III-139-20028992 от 11.04.2022 г. по описа на СРС, 139 състав са копия на официални документи и от тях се черпи достоверна информация за датата на разтрогване на брака между подсъдимата и частния тъжител, определеното местоживеене на децата Д. Я. С. и Я. Я. С.а, както и режим на лични контакти между децата и частния тъжител.

След преценка на релевантните по делото доказателства и при така приетото от фактическа страна, настоящият състав намира за установено следното от правна страна:

В тъжбата е описано поведение на подсъдимата, което не се установи в хода на съдебното следствие.