Решение № 638 от 09.12.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Враца, 09.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борис К. Динев

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Христина Т. Цекова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20241400500609 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано e по въззивна жалба, подадена от С. А. К., с ЕГН **********, от *** против решение № 150/18.06.2024 г. по гр. д. № 1357/2023 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е осъден М. П. С., с ЕГН **********, да заплати на С. А. К. сумата от 45 евро, платени по устен договор за превоз, за транспортирането от Испания до България на товар от 30 кг, представляваща стойността на платената такса за превоз. С решението е отхвърлен иск предявен от С. А. К. против М. П. С., за сумата 615,25 лв., изчислени на база 2,4620 лв. за една разчетна парична единица, представляваща обезщетение за пълна липса на товара, определено по реда на чл. 711, ал. 3 от ЗАвтП, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на исковата молба до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, предявен от С. А. К., срещу Д. П. Т. с ЕГН **********, да й заплати сумата 3000,00 лв., съставляваща действителната стойност на погрешно доставените от първия ответник вещи, като неоснователен и недоказан. Осъден е М. П. С. да заплати на С. А. К., сторените разноски в размер на 90,48 лева, съразмерно на уважената част от иска. С решението е осъдена С. А.

К. да заплати на М. П. С. сторените разноски в размер на 350,87 лева, съобразно 1 отхвърлената част на иска. Със същото решение е осъдена С. А. К. да заплати на Д. П. Т., направените разноски в размер на 500,00 лева, за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката заявява, че не е доволна от постановеното решение в отхвърлената част на иска по обезщетение за пълна липса на товара, определено по реда на чл. 71, ал. 3 от ЗАвтП, и отхвърления изцяло иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, тъй като счита същото за неправилно, немотивирано и необосновано. Съдът стигнал до правилен извод, че С. К. се е свързала с М. С., който бил представител на фирма „МПН Транс груп" ЕООД, която имала за предмет на дейност транспорт на стоки и багажи от Испания до България.

Неоснователно обаче било твърдението, че страните не са изготвили товарителница, фактура или друг вид документ, по настояване на К., за да й е максимално евтино. М. С. се представил за служител на фирма „МПН Транс груп" ЕООД, която имала за предмет на дейност транспорт на стоки и багажи от Испания до България. Като такъв следвало да издаде превозен документ, в който да бъде отбелязан вида на превозвания товар и цената на услугата. Дори в този случай обаче, нямало да има подробен опис на вещите, етикети, касови бележки или друго, което да индивидуализира всяка една вещ. Действително освен двете чанти на ищцата в буса на М. П. имало и багаж, който бил дарение за Д. П. Т. от град Козлодуй, както и сумата от 450 евро. Т. го насочила да се свърже с разпитаната като свидетел А. В. А., която на 27.11.2021 г. приела багажа с дарението и сумата от 450 евро.

Багажът останал при нея няколко дни, а парите предоставила на следващия ден на децата на ответника Д. П.. При свалянето на багажа С. направил и снимки в потвърждение на изпълнената услуга. С протокол за доброволно предаване предоставил 7 бр. снимки на предадения в град Козлодуй багаж, както и 4 бр. снимки на кореспонденция по „Messenger" с изпращащата багажа Е. В.. На снимките се виждали кашони, платнена чанта и пазарски чанти, както и банкноти от по 50 евро. Пазарските чанти били три на брой, като на една от снимките се четяло част от думата „Кюстендил". Безспорно било установено по делото, че С. е оставил и багажа надписан за Кюстендил в Козлодуй, опитал се да се свърже с получателя Д. Т., няколко дни по-късно тя му обяснила, че отворила багажа и някой неща изхвърлила, а други подарила. Обещала, че ще провери, ако нещо от багажа, който не е за нея е останало и ще го върне. К. подала сигнал в РУ на МВР Козлодуй, по преписката, след претърсването, извършено на основание чл. 161, ал. 1 от НПК било установено, че в дома на Д. Т., не останали дрехи, собственост на К., които са попаднали по погрешка в нейно владение, и не били намерени вещи от подробно описаните такива. През м. 03.2023г. получила от РП - Враца, ТО - Козлодуй Постановление за прекратяване на наказателното производство вх. № 4919/2022 г. от 07.03.2023 г.. По отношение на иска с правно основание чл. 71, ал. 3 от Закона за автомобилните превози, безспорно било, че К. и С. са имали качеството на товародател-превозвач. Безспорно установено било, че двете чанти на ищцата са били измерени и предадени на превозвача - получател на същите, и макар и ищцата да не представила доказателства сочещи на извършено плащане на дължимото и търсено възнаграждение за извършената от ответника договорна услуга за превоз, този факт не се отричал от М. П.. Безспорно било, че за извършване на договорна услуга за превоз, се изготвяла товарителница, която следва да съдържа предвидените в чл. 6 от Конвенцията 2

CMR и чл. 53, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ данни, но страните не отричали, че такава не е изготвена. Превозвачът бил отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Но това било оборима презумпция, която всъщност определяла и тежестта на доказване. Превозвачът се освобождавал от отговорност за липса, повреда или забава, ако докаже, че същите се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците от които не е могъл да преодолее. В случаите, когато превозвачът носи отговорност за пълната загуба на товар, сумата, която следва да плати като обезщетение, била равна на цената на товара в мястото и в деня на предаването му в съответствие с договора за превоз; предаването на товара на неупълномощено лице се считало за загуба на товар. Договорът за превоз се установявал с товарителница. Липсата, нередовността или загубата на товарителницата не засягали нито съществуването, нито действието на договора за превоз, който оставал подчинен на разпоредбите на тази конвенция. За установяване размера на дължимото обезщетение, определено въз основа на стойността на превозваната стока, по делото е допусната и назначена съдебно-оценителна експертиза. След като вещото лице посочило, че в материалите по делото липсват документи удостоверяващи датата и стойността на покупката на процесните вещи, същите липсват физически, поради което не може да се прецени тяхното състояние - нови или употребявани, материя, модел, марка, въззивницата направила искане вещите да бъдат оценени по тяхната минимална стойност като дрехи на килограм, съобразно направения списък за нуждите на досъдебното производство, приложен по делото. Счита, че има възможност да се направи такава оценка.

Определеното второ вещо лице също не изготвило допуснатата експертиза, с оглед определяне отговорността на превозвача, като съобразно определянето на общата стойност могло да се изчисли и обезщетението. Счита за неоснователен изводът на съда, че списъкът с ръкописно описаните движими вещи, не може да послужи за определяне на стойността им.

По отношение на иска с правно основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД, не било вярно твърдението, че липсват доказателства вещите посочени в исковата молба да са се намирали в багажа, изпратен от въззивника и получен от Д. П. Т.. В решението съдът приел за безспорно установено по делото, че С. е оставил и багажа надписан за Кюстендил в Козлодуй, опитал се да се свърже с получателя Д. Т., няколко дни по-късно тя му обяснила, че е отворила багажа и някой неща е изхвърлила, а други е подарила. Обещала, че ще провери, ако нещо от багажа, който не е за нея е останало и ще го върне. От материалите на приложеното по делото досъдебно производство безспорно се установявало, както отправените покани за обезщетение за загубения багаж и връщане на вещите, така и отговора на въззиваемите, разпитани в качеството на свидетели. След като М. С. доставил багажа до гр. Козлодуй, предал го на А. А. заедно с парична сума, за което направил снимки, а тя го предала на Д. Т., то вещите на въззиваемата безспорно са били във владение на Т.. Съдът стигнал до същия извод. Имало причини твърденията на Д. Т., че не е обърнала внимание на надписите на багажа, да се приемат за недостоверни. Действително тя получила дарение от фондация в 3

Испания и дори да не е прочела кой е получателя, би трябвало да обърне внимание кой изпраща. За получените нови детски дрехи и обувки да благодари на изпращача. За тези, както твърди в отговора на исковата молба и заявили разпитаните свидетели, че са „мръсни, непрани, миришат, скъсани, гнусни и др." да заяви някакво възмущение като се обади на изпращача. Крайно недостоверно било въззивника да е платила пари за изпращането на подобни вещи от Испания в България. В крайна сметка към 21.11.2021 г. Д. Т. дължала връщане на вещите, попаднали погрешка при нея, в нейно владение, и увеличили в този момент нейното имущество, след което се разпоредила с тях. Въззивницата претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. П. С..

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. П. Т.. В отговора се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Искът по чл. 57, ал. 2 ЗЗД срещу Т. се явявал неоснователен, тъй като съгласно изр. второ на тази разпоредба, ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължал само онова, от което се възползвал, с изключение на плодовете. Ищецът не твърдял, да е канил ответника да върне вещите, а към исковата молба не били приложени никакви доказателства, от които да се установи дали ищеца е изпращал покана до ответника Т. за връщане на вещите. Предвид гореизложеното, за такава следвало да се приеме исковата молба получена от Т. на 14.10.2023 г., към която дата и двете хипотези на закона за уважаване на иска не били налице. На следващо място, иска бил и недоказан. Както се установило от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, Д. Т. очаквала дарение на подобни вещи - дрехи и обувки от Испания, които били и доставени през месец ноември 2021 г.. Също така безспорно било, че Т. никога не приемала и получавала дарението лично, поради което не следвало да носи отговорност за чужди действия. По делото се доказало, че багажа е разтоварен и приет от свидетеля А. А., която заявила, че видяла само нейното име. От показанията на св. Т. В. и св. Т. Р. се установило, че в този багаж имало основно детски дрехи, част от които не били годни за употреба и ответницата ги изхвърлила. В останалата част имало малки и неставащи по размер за децата й дрехи, поради което ги предала за благотворителност. С оглед показанията на всички свидетели, че багажа съдържал само детски дрехи, а не посочените в исковата молба и предвид липсата на приемо-предавателен протокол, в който да е описано какво се предава, не можело да се приеме тезата на ищцата, че имало други дрехи. На следващо място не можело да се приеме като доказателство по делото представения от ищцата списък на вещите предвид направеното оспорване истинността на съдържанието на документа върху който липсвал подпис на лицето приело пратката - ответника М. С. и откритото по делото производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на съдържанието на текста на документа - списък на вещите, направен от ищцата. С определението си съда указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест да установи истинността на съдържанието на текста на документасписък на вещите, който бил оспорен, но предвид процесуалната й пасивност същата не 4 била доказана. В подкрепа на твърдението, че ответницата не получила багажа на ищцата било извършеното в хода на ДП претърсване в дома на Д. Т. при което не били намерени вещите описани в молбата. Отделно в преписката не се съдържали данни и признания, че описаните от ищеца вещи въобще не са доставяни. Не споделя становището на жалбоподателя, че по делото следвало да се изготви съдебно - оценителна експертиза, която да определи стойността на вещите по тяхната минимална стойност - като дрехи на килограм.