Решение № 578 от 02.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 578 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ваня Ил. И.а като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500261 по описа за 2023 година

С Решение № 255/10.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 320/2022 г. по описа на ОС-Враца Д. Р. К. е осъден да заплати на В. Г. Т. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 897,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 02.08.2017 год. към 13,45 ч. в гр. Враца на пътен възел, свързващ бул.“Васил Кънчов“ и бул.“Х.

Ботев“, осъществено между лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ********, управляван от Д. Р. К., и мотоциклет марка „Кавазаки” модел „ЗР 750 Ф“, с peг. № *******, управляван от В. Г. Т., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 23.05.2018 г. до окончателното им изплащане. С Решението е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 във вр. с чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40000 лв., както и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в частта за разликата над сумата 897,54 лева до пълния претендиран размер от 1795,07 лева, като неоснователни.

С решението съответно съдът е разпределил разноските между 1 страните, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата над сумата от 5000 лв. до присъдената сума от 15 000 лв., е постъпила в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Д. Р. К.. Въззивната жалба е подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. П. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено по първоинстанционното дело /л.47/.

Въззивникът счита, че решението на съда в частта, с която е уважено направеното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване, е правилно и законосъобразно, като въззивникът не възразява срещу определения от съда размер на съпричиняване.

С въззивната жалба се въвежда оплакване само досежно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че съдът е присъдил необосновано завишено по размер обезщетение.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да го потвърди в останалите му части като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от иска.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ищецът В. Г. Т. чрез неговия процесуален представител адвокат Х. А. З., надлежно упълномощен с пълномощно приложено към първоинстанционното дело /л.5/.

Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Излага съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

С оглед постъпилата въззивна жалба Решение № 255/10.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 320/2022 г. по описа на ОС-Враца, в частите, с които Д. Р. К. е осъден да заплати на В. Г. Т. сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 897,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 23.05.2018 г. до окончателното им изплащане и в частите, с които е отхвърлен предявения иск 2 за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 във вр. с чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв., както и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в частта за разликата над сумата 897,54 лева до пълния претендиран размер от 1795,07 лева, е влязло в сила на 06.12.2022 г., като необжалвано.

Въззивникът в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител с писмена молба поддържа въззивната си жалба и претендира разноски.

Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира разноските направени в настоящото производство, за което представя списък по чл.80 от ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Окръжен съд-Враца е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и имуществени вреди, предявен от В. Г. Т. срещу Д. Р. К..

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а именно:

На 02.08.2017 г. на кръстовищата между бул. „Х. Ботев“ и бул.

„В.Кънчов“ в гр.Враца, Д. Р. К., при управление на л.а.м. „Форд Фиеста“ с рег.№ ********, е нарушил правилата за движение-чл.50 ЗДвП и чл.104, ал.1 ППЗДвП, чл.46, ал.1 във връзка с чл.45, ал.2 ППЗДвП и с това, по непредпазливост причинил на В. Г. Т. средна телесна повреда, изразяваща се 3 в изкълчване на дясната раменно-ключична става, което е довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. Вината на ответника не се оспорва от него, а и е установена с влязлото в сила на 06.02.2020 г.

Решение от 21.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 5/2020 г. по описа на Районен съд Враца, 5-ти наказателен състав.

Безспорно е установено, че и двете страни са допринесли за настъпване на произшествието, ответникът в качеството си на водач на лек автомобил не пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет, управляван от ищеца, а от своя страна ищецът управлявал мотоциклета със скорост от 72 км/ч при максимално разрешена 50 км/ч, което нарушение не му е дало възможност да предотврати произшествието посредством аварийно спиране.

В пряка причинна връзка от така осъщественото пътно-транспортно произшествие ищецът е получил: изкълчване на дясна ключочно-лопатъчна става, лекостепенно мозъчно сътресение, оток в областта на дясна лицева половина, кръвонасядане в областта на десен хълбок и охлузвания на лява предмишница и двата глезена.

За лечение на така получените травми ищецът е пролежал в болница четири дни от 02.08.2017 г. до 06.08.2017 г., по време на което е проведено медикаментозно лечение, след което е изписан с мнение за оперативно лечение в специализирано травматологично отделение, след стабилизиране на общото състояние. Във връзка с така направената препоръка и на 07.08.2017 г. ищецът постъпва в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Св.Панталеймон-Плевен“ ООД, където бил на лечение три дни до 10.08.2017 г. По време на престоя в болничното заведение на ищеца е извършена операция-открито наместване на дислокация на рамо.

При разпита си проведен в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г. д-р К. установява, че ищецът има ограничение само в крайното вдигане на горна дясна раменна става около десет градуса, като тази става участва активно както в дихателното движение, така и във функцията на раменната става. При този тип травма остават последствия като болка най-често при промяна на метеорологичните условия или претоварване. Изкълчването на ставата нарушава връзковия апарат, както и хрущяла, който служи за функцията на тази става.

По делото е установено, че общият оздравителен период за получените 4 травми е 3-4 месеца. Причинените увреждания на ищеца не са оказали влияние върху здравословното му състояние. Изкълчването на ключочнолопатъчната става е довело до нарушаване на функцията на горен десен крайник за срок 3-4 месеца, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето не опасно за живота за срок от около 2-3 седмици.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на неговата съпруга А. М. Т., която установява, че видяла ищеца непосредствено след ПТП в болницата, където той бил неадекватен, с много травми и объркан.

Установява, че за лечението на изкълчването на дясна раменна става, ищецът е претърпял две операции. На първата му бил поставен имплант, след тази операция около шест месеца имал нетърпими болки, наложило премахването на импланта, което довело и до втора операция за премахването му. След втората операция ищецът се възстановявал около два-три месеца. И след трите изписвания от болница, ищецът се нуждаел от чужда помощ за обличане, хранене, къпане и други хигиенни нужди. Свидетелката установява, че след ПТП-то и до момента ищецът има проблеми със съня. След двете операции се събуждал нощно време със страх и сърцебиене. Все още взема болкоуспокоителни и има страх от буденето нощем.

При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е приел за основателен предявения иск, приемайки, че справедливото в случая обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства, подробно посочени в мотивите на съдебния акт следва да бъде определено в размер на 30 000 лв., приемайки че този размер на обезщетението към 2017 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на ищеца неимуществени вреди в следствие деликта, без да води до неоснователно обогатяване за сметка на делинквента. Така определение размер е намален с 50%, съобразно приетия от страна на ищеца принос, като по този начин първоинстанционният съд уважил искът за неимуществени вреди за сума в размер на 15 000 лв.

Въззивният съд не обсъжда основателността и размера на приетия принос, доколкото в тази част няма въззивна жалба от ищеца, няма и възражения във въззивната жалба на ответника. В същата последният заявява, 5 че е напълно съгласен с размера на определения принос.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.

Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.

Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за причиняване на неимуществени в р е д и на ищеца, произтекли от противоправно деяние на ответника, изразяващо се в управление на пътно превозно средство- лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ********, в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Както бе посочено по-горе и с оглед влизане в сила на решението за присъдената сума от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за имуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право, поради което пред настоящата въззивна инстанция, спорът между страните е само досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.