Решение № 65 от 13.12.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Луковит, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Административно наказателно дело № 20234320200086 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е НП № *** г. издадено от началник група в ОДМВР ***, ***, с което на Н. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 на МВР.

Недоволен от наложените наказания е останал жалбоподателят Н.Р.Н., който обжалва наказателното постановление в срок. С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят участва лично и с процесуален представител адв. С. С. от ЛАК, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, като в писмени бележки излага подробни доводи за това.

В придружително писмо до съда наказващият орган моли за потвърждаване на наказателното постановление, като не изпраща свой представител в съдебното заседание.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

На 14.01.2023 г. свидетелите К. П. И., Г. В. Г. и Ц. Д. С. – полицейски служители при *** изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в гр.

Луковит. Около 02:40 часа се намирали със служебния автомобил на точка за контрол на кръстовището на ул. Възраждане и ул. Шипка, когато покрай тях по ул. Възраждане преминал лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, управляван от жалбоподателя.

Свидетелите ясно възприели водача – жалбоподателя, за когото имали информация, че системно управлява МПС след употреба на алкохол и решили да го спрат за проверка.

Последвали управлявания от жалбоподателя автомобил, подавайки звуков и светлинен сигнал от патрулния автомобил, като водачът отбил и спрял в ляво на пътното платно на ул.

Възраждане срещу № 45. Като пътник в автомобила на предна дясна седалка пътувал св.

Д.М.В.. Св. К. П. И. отишъл до водача, представил се и поискал документите на 1 автомобила и СУМПС за проверка. При разговора с водача св. И. констатирал, че същият е във видимо нетрезво състояние – имал мирис на алкохол и завален говор. Затова полицейските служители решили да тестват жалбоподателя за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0098, но той категорично отказал. Затова св. И. съставил талон за изследване № ***, в който бил удостоверен този отказ на водача, и в който му е указано, че трябва да се яви в срок до 45минути, считано от връчването на талона за изследване – 03:10 часа, във *** за медицинско и химическо изследване. Водачът отказал както да подпише талона за изследване, така и да получи екземпляр от него, който отказ е удостоверен с подписа на един свидетел, а именно свидетелят Г. В. Г..

На място, в присъствието на свидетелите Г. В. Г. и Ц. Д. С. св. К. П. И. съставил на жалбоподателя АУАН сер. GA бл. № *** г., в който посочил, че нарушителят Н. Р. Н. на 14.01.2023 г. в 02:40 часа в *** управлява лек автомобил марка ***, модел *** с рег. № ***, собственост на трето лице /посочено в акта/, като нарушава: 1. Отказва да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB0098 и 2. Не носи контролния талон към СУМПС. В акта е отразено издаването на талон за медицинско изследване № *** валидиран с холограмен стикер № А054706. Като нарушени законови разпоредби в акта са вписани разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Докато св. И. изготвял акта жалбоподателят нервничал и в един момент напуснал мястото на проверката и влязъл в намиращото се отсреща казино. Св. И. също влязъл в казиното, попитал жалбоподателя дали има възражения, последният излязъл отвън и заявил, че отказва да подпише акта, както и да получи препис от него. Отказът на нарушителя да подпише акта и инкорпорираната в него разписка, че му е представен препис от него и че е уведомен за правото си в 7-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражение и за задължението си при промяна на адреса да посочи новия, отново било засвидетелствано с подписа на св. Г. В. Г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В наказателното постановление наказващият орган е отразил обстоятелствата по извършване на нарушението по идентичен начин с АУАН. В наказателното постановление наказващият орган е описал фактическата обстановка, отразена в АУАН.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на полицейските служители - актосъставителя К. П. И. и свидетелите по установяване на нарушението Г. В.

Г. и Ц. Д. С., както и от писмените доказателства, намиращи се в административнонаказателната преписка – АУАН, талон за медицинско изследване, НП, докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. , изд. от министъра на вътрешните работи, Заповед № 295з-981-09.05.2022 г. на ВПД директор ОДМВР – Ловеч, допълнена със Заповед № 295з-3185/21.12.2022 г., удостоверение, изд. от ОДМР *** и др. Съдът кредитира показанията на полицейските служители като логични, последователни, непротиворечиви относно главния факт на доказване, взаимно допълващи се и кореспондиращи с изброените писмени доказателства. Свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото и по делото не се установява да имат някакъв личен интерес да вменят на нарушителя процесното нарушение.

Съдът не кредитира показанията на доведените от жалбоподателя свидетели Д.М.В., Т.Н.Д. и В.М.Д., с които жалбоподателят се опитва да обезпечи защитната си теза, че по време на проверката не е управлявал автомобила, а същият бил паркиран срещу казиното и полицейските служители поискали да му извършат проверка за употреба на алкохол, когато излязъл от казиното и отишъл да паркирания автомобил да вземе от там пари. Показанията на тези свидетели съдът намира за недостоверни, доколкото се опровергават от показанията на кредитираните от съда свидетели.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимиран субект (срещу когото е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение), поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При извършената служебна проверка съдът установи, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, същите са издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно представените писмени доказателства. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на постановлението само на това основание.

Представеният по делото АУАН съдържа всички изискуеми по чл. 42 ЗАНН реквизити; в същия е описано деянието, което представлява състав на нарушение, и обстоятелствата, при които е било извършено.

При съблюдаване на чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН актът е подписан от съставителя и изготвен от него в присъствието на свидетели на извършването и установяването на нарушението, които също са положили подписи, както и на нарушителя, на когото е предявен за запознаване и подписване, а нежеланието му да стори това е удостоверено по реда на чл. 43, ал. 2 ЗАНН с подписа на свидетеля Г. В. Г.. С предприетото напускане на мястото на проверката, влизайки в казиното, жалбоподателят чрез конклудентни действия, е извършил отказ от правото по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН да присъства през цялото време при съставянето на АУАН. Предвид правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН с отказа си да подпише разписката за връчване на препис от акта, нарушителят по собствена воля се е лишил от възможността да получи такъв.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН, съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството.

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, законосъобразно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Административнонаказващият орган правилно е определил по вид и размер наложените административни наказания за нарушението на чл.

174, ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото законодателят е предвидил санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не подлежи на ревизиране.

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /в редакцията действаща към датата на нарушението/, водачът на МПС е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. От съставения АУАН, ползващ се с презумптивна доказателствена сила по смисъла на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намери, че нарушението е доказано.

Съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1-во от ЗДвП, на водач на МПС, който не носи СУМПС и КТ към него, се налага административно наказание "Глоба" в размер на 10 лв.

Изложеното мотивира крайния извод на съда, че жалбата е неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № *** г. издадено от началник група в ОДМВР ***, ***, с което на Н. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и са му отнети 12 контролни точки на основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 на МВР.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4