Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 19.02.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 238/2019
Вид
Решение № 160
Подписан
19.02.2020
В сила
13.03.2024
Състав
ЖАНА ИВАНОВА МАРКОВА КОЛЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 167 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 170 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………../………02.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА при участието на секретаря Румяна Дучева, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 238/2019 г. по описа на ВРС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба вх. № 4759/13.02.2019 г., уточнена с молба вх. № 645527.02.2019 г. и молба вх. № 7602/11.03.2019 г. на А.Д.А., ЕГН **********,*** срещу „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Никола Вапцаров“, № 55, „Експо 2000“, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на Договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот. Акт № 27, т. І, д. 27/2008 г., на

Нотариус № 124, с район на действие ВРС, сключен между страните, досежно Жилище – тип „Мезонет“ № 15, находящ се в ***, на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство, с площ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3, на пети етаж, с площ от 72.12 кв.в., и жилище, в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., при граници: ап. № 14, ап. № 13, стълбище и околоблоково пространство, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93 кв.м., както и 6.1276 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата, поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал. 2, предл.

1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че процесното жилище придобил по силата на Договор за покупко-продажба от 21.01.2008 г., обективиран в нот. Акт № 26, т. I, д. № 26 на Нотариус № 124, с район на действие ВРС като продавачите се легитимирали с нот. Акт № 118, т. I, д. № 290/16.05.2006 г., на Нотариус № 363, с район на действие ВРС. Излага, че за неизпълнени негови задължения по сключения с ответника Договор за кредит, било образувано изп.д. № 20188830400146 като изпълнението било насочено върху ипотекирания имот. Сочи, че в хода на изпълнението било установено, че за втория етаж от имота, представляващ жилище в подпокривното пространство няма строителни книжа. Установената липса на строителни книжа водела до извод, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба и договора за учредяване на ипотека е била налице изначална невъзможност за обособяване на такъв самостоятелен обект в сградата, находяща се на у.Р.***, тъй като би било в противоречие с площообразуването на сградата и в отклонение на коефициента, определящ плътност на застрояване.

Липсата на строителни книжа за втория етаж от Мезонета, водело до извода, че сградата е била въведена в експлоатация без в строителната документация да е отразено Жилище № 15 във вида, в който е описано при придобиването му от ищеца.

Счита, че преустройствата, довели до обособяването на Жилище – тип „Мезонет“ № 15 са извършени след въвеждане на сградата в експлоатация и обособяването е изцяло незаконосъобразно и в отклонение със строителните книжа и норми. Твърди и, че акт за узаконяване на обекта не е издаван в срока по ал. 14 на пар. 127 ЗУТ (изм. И доп. Дв бр. 101/2015 г.), а удостоверение за търпимост и към настоящият момент.

В срока по чл. 367 ГПК, ответникът

"Райфайзенбанк (България)"

ЕАД, оспорва иска и моли за отхвърлянето му. Не оспорва факта, че на 21.01.2008 г. е учредена договорната ипотека от страна на ищеца, обективирана в посочения нот. Акт № 27. Сочи, че тя обезпечава задължението по сключения на 21.01.2008 г., между същите страни, Договор за банков кредит в размер на 127261.08 лв. Счита, че доколкото ищецът не оспорва реалното съществуване на обекта, то се касае за неговата правна невъзможност. Сочи, че имотът индивидуализиран в нот. Акт № 27 е годен обект за извършване на сделки с вещно-правен ефект, в т.ч. и за учредяване на ипотека, съществувал е във вида, в който е описан в ипотечния акт – на две нива, съществува и към настоящият момент, с което изискването за тъждество съгл. Чл. 170 ЗЗД е било изпълнено. Проследява хронологията на прехвърлителните сделки с имота и сочи, че процесния недвижим имот е възникнал в настоящия си вид след покупко-продажба и надстрояване, след въвеждане на сградата на експлоатация, видно от нот.

Акт № 95, т. III, д. № 460/2005 г. на

Нотариус № 479.

Следователно към момента на учредяване на ипотеката ищецът се е легитимирал с годен титул за собственост. Счита, че дори обособяването на второто ниво от Мезонет № 15 да представлява незаконен строеж, то до неговото премахване той представлява обект на собственост и с него могат да бъдат извършвани сделки, поради което и процесния договор не е с невъзможен предмет. Счита, че дори да се установи, че са налице основанията за прогласяване нищожност на договора по отношение Мезонет № 15, то да бъде прието, че порокът засяга само второто ниво от него, по арг. на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа изложеното в първоначалната. Във връзка с възраженията на ответника сочи, че описаният акт за узаконяване № 138, при изготвянето на нот. Акт № 95, т. III, д. №

460/2005 г. на Нотариус № 479, в действителност не касае процесния имот.

В срока по чл. 373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, в който поддържа изразеното становище в отговора на исковата молба.

В съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат изложените твърдения, доводи и възражения.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не е спорно между страните и се установява от представеният нотариален акт № 26, т. І, д. 26/2008 г. на Нотариус № 124, че по силата на Договор за покупко-продажба от 21.01.2008 г., ищецът е придобил от Г. Стоянов Г. и Светлана Ангелова Г.а, правото на собственост върху Жилище – тип „Мезонет“ № 15, находящо се в ***, на пети жилищен етаж и в подпокривното пространство, с площ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3, на пети етаж, с площ от 72.12 кв.в., и жилище, в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., при граници: ап. № 14, ап. № 13, стълбище и околоблоково пространство, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93 кв.м., както и 6.1**6 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата. Не се спори и, че заплащането на продажната цена е извършено със сумата по отпуснатия на ищеца от страна на ответника банков кредит, обективиран в Договор от 21.01.2008 г.

Установява се от представения нот. Акт № 27, т. I, д. № 27/2008 г., че на същата дата 21.01.2008 г. е сключен и договор за учредяване на ипотека, по силата на който за обезпечаване на задълженията си по Договор за банков кредит от 21.01.2008 г., ищецът е учредил в полза на ответника ипотека върху придобития имот.

Установява се от представения нот. Акт № 118, т. I, д. № 290/2006 г., че праводателите на ищеца, са се легитимирали като собственици на придобития имот, по силата на сключен договор за покупко-продажба от 16.05.2006 г., с който са придобили процесното жилище – Мезонетот Р.И.К..

По делото е представен нот. Акт № 126, т. IV, д. № 509/2003 г., по силата на който Радослав Калчев е придобил чрез договор за покупко-продажба недвижим имот – Ателие № 3, с площ от 72.12 кв.м., находящо се в ***, *****.

Представено е и Удостоверение № 63/05.04.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж – Масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен, партер с гаражи, четири жилищни етажа и терасовиден етаж, находяща се в ***.

От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, т. III, д. 460/2005 г., се установява, че Радослав Калчев е признат за собственик, чрез покупка и надстрояване на Жилище, тип „Мезонет“, № 15, находящо се в жилищна сграда в ***, на 5-ти етаж и в подпокривното пространство, с обща сплощ от 144.24 кв.м., включващо ателие № 3, на пети етаж, с площ от 72.12 кв.в. и жилище, в подпокривното пространство, с площ от 72.12 кв.м., при граници: ап. № 14, ап. № 13, стълбище и околоблоково пространство, ведно с принадлежащото му избено помещение № 14, с площ от 4.93 кв.м., както и 6.1**6 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е разположена сградата.

По делото е назначена СТЕ, чието заключение, неоспорено от страните, е прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено. След извършване на необходимите проверки, експертът е установил, че строежът на жилищната сграда е започнал без да има одобрева строителна документация и разрешение за строеж. На 15.03.2002 г. е одобрен проект за узаконяване и екзекутивна документация, а на 18.06.2002 г. е издаден Акт за узаконяване № 50, въз основа на които е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа. Други строителни книжа и актове за узаконяване относно надстрояване на жилищната сграда след 2002 г., вещото лице не е установило. Експертът сочи, че в одобрените проекти за узаконяване и екзекутивната документация пети терасовиден етаж съдържа два тристайни и един двустаен апартамент. В разпределението на етажа е отразено ателие № 3 като тристаен апартамент, без да е налице отразяване на жилище в подпокривното пространство и вътрешната стълба, която започва от северозападната спалня на пети етаж и стига до коридора на шести етаж. В одобрените проекти кота корниз към улицата е + 16.40 и 16.62 и към вътрешен двор + 16.20. На място кота корниз към улицата е + 16.40 и 16.62, а към вътрешен двор + 18.90. Експертът посочва още, че при проверка в архива на район „Приморски“, на Община Варна, където се съхранява преписката за строеж не са налице данни за извършване на надстрояване и преустройство на подпокривното прострастно на сградата. Установява се още, че към 21.01.2008 г. не е съществувала възможност за одобряване на инвестиционни проекти за обособяване на реално обособена част – Жилище – тип Мезонет, тъй като при изграждането му са били нарушени всички градоустройствени показатели. Вещото лице излага още, че в КК на гр. Варна, на пети жилищен етаж от сградата на ул. „Роза“, № 23А са отразени Апартамент № 15, с брой нива 1, апартамент № 14 – ателие № 2, с брой нива – 1 и Апартамент № 13, с брой нива 1.

В с.з. експертът уточнява, че обособената част като мезонет отговаря на изискванията за жилище към 2008 г.. Има необходимите помещения – спални, дневен тракт, баня и тоалетна. В подпокривното пространство се намира една тераса, дневна, коридор, спалня, към която има баня и тоалетна, още един балкон на север и стълбата, която свързва долното ниво.

Към 2008 г. второто ниво от мезонета не е разполагало със самостоятелно складово или избено помещение, за да отговаря самостоятелно на изискванията за жилище. Първото ниво от мезонета, отразено в КК като апартамент № 15 и към 2008 г. и към настоящият момент отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, тъй като разполага с необходимия брой помещения. Вещото лице посочва, че наричането „ателие“ е единствено и само с цел заобикаляне на изискването за наличие на паркомясто.

Съобразно императивната разпоредба на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Именно такива твърдения е изложил и ищеца касателно сключения с ответника договор за ипотека, обективиран в представения нотариален акт № 26, т. І, д. 26/2008 г. на Нотариус № 124.

Невъзможен предмет на договора, по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато има начална невъзможност за неговото изпълнение и то към момента на сключването му, т. е., когато предмет на договора е обект, който не съществува или, който е изключен от гражданския оборот и, който в нито един момент не би могъл да бъде предмет на прехвърлителна сделка като този порок не може да бъде саниран.

В конкретния случай, съдът намира, че договорната ипотека е учредена при точно спазване изискванията на чл. 167 ЗЗД. Договорът е сключен в нотариална форма, съдържа изискуемите реквизити, ипотеката е учредена върху недвижим имот, който към момента на сключване на договора е бил реално обособен като такъв, коректно е индивидуализиран с посочване на вид, местонахождението му, площ и граници, посочен е още размерът на обезпеченото вземане, както и неговия падеж.