Решение № 113 от 01.04.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Перник, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20251700100714 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата А. Й. Б. твърди, че на 08.04.2025 г. около 11:00 ч. на път ***, при 42-ри км. в посока от *** към *** пострадала при пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „***“ с рег. № *** и лек автомобил „***“ с рег. № ***. Уточнява, че инцидентът е причинен поради виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „***“ Л.А.М., който навлязъл в лентата за насрещно движение, по която се движел лек автомобил „***“, управляван от нея. Л.А.М. управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не упражнил контрол над него, поради което навлязъл в лентата за насрещно движение. В резултат на произшествието А. Й. Б. получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в множество счупвания на подбедрицата, фрактура на трималеоларис крурис декс, фрактура кондили тибие мед.декс. Била транспортирана по спешност до МБАЛ „*** от екип на ЦСМП, където постъпила със силна болка в областта на десен долен крайник и ограничено движение на същия. Поради естеството на травмите била транспортирана до УМБАЛСМ „***“, където била оперирана на 08.04.2025 г., като била извършена фиксация на фрактура на тибиалния малеол чрез 5 дупкова 1/3 тубуларна плака и винтове. Поставени били 3 кан.игли, след което фрактурата била фиксирана с 3 канюлирани винта. В резултат на проведеното лечение десният й крак бил напълно обездвижен, не можела да изпълнява ежедневните си дейности, имала непрестанна нужда от чужда помощ в битов план. В исковата молба се сочи още, че на 20.10.2025 г. А. Й. Б. била приета в „***“ гр. ***, където била установена посттравматична гонартроза, като се твърди, че същата е получена в резултат на предшестващата операция на фрактурата, получена при проишествието от 08.04.2025 г. На 22.10.2025 г. била проведена операция и извършена индивидуална първично ревизионна артропластика на дясното коляно, поставена била индивидуално първично ревизионна коланна протеза с тибиално стъбло, фиксирано с гентамицинов цимент. Ищцата твърди, че и към момента на депозиране на исковата молба изпитваните от нея болки все още не са отшумели, все още не се е възстановила, както и че 1 лечението й продължава. Излага, че психическото й състояние е тежко, а качеството й на живот драстично се влошило. Заявява, че към момента на настъпване на пътния инцидент отговорността на водача на лекия автомобил „***“ била покрита от ответника „Евроинс“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № ***. С оглед на тези обстоятелства А. Й. Б. моли да бъде постановено решение, с което ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 28.04.2025 г. до окончателното му изплащане.

Ответникът „Евроинс“ АД оспорва предявения иск. Признава, че към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на лек автомобил „***“ с рег. № *** била покрита от него по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва твърдения от ищцата механизъм на настъпване на пътно-транспортното произшествие. Излага, че водачът на лек автомобил „***“ няма вина за инцидента, както и че същият е причинен единствено поради неправомерни действия на ищцата като водач на лек автомобил „***“, като сочи, че тя управлявала с несъобразена с пътните условия скорост. Изразява становище, че претендираният размер на застрахователно обезщетение е прекомерно завишен. Навежда възражение, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като към момента на настъпването му не била с поставен предпазен колан, евентуално – същият бил неправилно поставен – закопчан, но тя стояла пред него или е използвана само едната лента на колана вместо двете. Ответното дружество оспорва искането на А. Й. Б. за присъждане на законна лихва върху претендираното от нея обезщетение, считано от 28.04.2025 г., като излага, че в извънсъдебната й претенция не е посочена банкова сметка, което съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ има за последица забава на кредитора.

Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Като писмено доказателство по делото е прието копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2025-1028-50642 от 08.04.2025 г., от което се установява, че е изготвен във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на посочената дата около 11:00 ч. на път Трети клас № 623, 42 км. в ***, между лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Л.А.М., и лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от А. Й. Б., при което последната е пострадала.

По делото е представено копие от епикриза, издадена от УМБАЛ „***“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология, Отделение по ортопедия и травматология, видно от което А. Й. Б. е приета на 08.04.2025 г. с диагноза – счупване на дистална част на тибията, закрито и счупване на горния край на тибията, закрито, в добро общо състояние, контактна и адекватна с болезнен десен долен крайник, оточен с ограничени движения. От него се установява също, че е извършена оперативна намеса чрез достигане до фрактурата на фибията, репониране на фрагментите, дефинитивна фиксация чрез петдупкова 1/3 тубуларна плака, достигане до фрактурата на тибиалния малеол, репониране на фрагментите и фиксация с плака и винтове; както и че е изписана на 14.04.2025 г. в подобрено общо и локално състояние, оперираният крайник – без сетивни и циркулаторни смущения и спокойна оперативна рана, зарастваща първично, с препоръки за спазване на следстационарен режим, за провеждане на рехабилитационна програма, както и за продължаване на антикоагулантна терапия след изписване.

От прието копие от епикриза, издадена от „***“ – гр. ***, Отделение по ортопедия и травматология, се установява, че А. Й. Б. е постъпила на 20.10.2025 г. с болка и силно ограничени движения в дясна колянна става, с тежка деформираща гонартороза в дясно с давност на оплакванията от месеци, след претърпяно счупване на дясно бедро и подбедрица след пътно-транспортно произшествие и поставени метални импланти, както и че след стандартна предоперативна подготовка е направена артропластика на дясната колянна става с индивидуална протеза и импланти на Symbios. В епикризата е отбелязано, че ищцата е 2 изписана на 26.10.2025 г. с препоръка да не натоварва крака за 30 дни и да се придвижва с две помощни средства в този период.

По делото са представени седем боря болнични листове, както следва: болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, болничен лист № ***от ***, от които е видно, че на А. Й. Б. е разрешено ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 08.04.2025 г. до 03.11.2025 г.

Като писмено доказателство е прието копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от А. Й. Б. към „Евроинс“ АД, заведена при дружеството с вх.

№ 3520/ 28.04.2025 г., от което се установява, че ищцата е уведомила ответника за настъпването на процесното произшествие от 08.04.2025 г. и е отправила претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Представено е копие от уведомително писмо от „Евроинс“ АД, адресирано до А. Й.

Б., видно от което във връзка с оправеното искане за заплащане на застрахователно обезщетение дружеството е уведомило ищцата, че по нейната претенция е образувана преписка по щета № 1500128765 от 28.04.2025 г., като е изискало представянето на допълнителни документи, включително посочване на банкова сметка.

От свидетелските показания на Р. П. Д. се установява, че на 08.04.2025 г. пътували заедно с А. Й. Б. с автомобил, управляван от последната. Към 11:00 часа се връщали от *** към *** и почти излизайки от завой видели, че срещу тях се движи друг автомобил. Нямало къде да отидат и ищцата се опитала да избегне сблъсъка, като опряла в мантинелата вдясно, след което последвал ударът. Когато свидетелката погледната към А. Й. Б., тя била в безсъзнание. Върнала я в съзнание с шамари. Към момента на инцидента ищцата била без поставен предпазен колан. След това се опитала да излезе от автомобила, но установила, че десният й глезен е счупен. Изчакали Бърза помощ. Според свидетелските показания на Р. П.

Д. към момента на настъпване на пътното произшествие времето било слънчево, пътят бил сух, а А. Й. Б. управлявала автомобила с нормална скорост в дясното платно за движение.

При удара последният бил ударен в предната му лява част, а предната лява гума отишла под него. Сблъсъкът между автомобилите настъпил в дясното платно, където се движел автомобилът на свидетелката и ищцата. Р. П. Д. посочва, че е предявила искова претенция срещу ответника „Евроинс“ АД.

Видно от свидетелските показанията на Б.Ч.А. – син на А. Й. Б., на 08 април последната му се обадила и казала, че е катастрофирала, както и че кракът й е счупен. Той отишъл направо в болницата в гр. ***. Казали, че кракът трябва да се оперира. Свидетелят закарал майка си в ***, където я оперирали по спешност. Останала там седем дни. След като била изписана, не можела да става и да се обслужва сама. Синът й останал при нея три месеца, за да й помага. Не можела да става и само лежала около един месец. След това предписанието било да става по малко, но отново не можела да се обслужва сама. Когато започнала рехабилитационни процедури, се оплаквала от болки в коляното. Потърсили медицинска помощ, но им казали, че хрущялите са увредени от катастрофата и трябва да се смени колянната става. През октомври я оперирали, ставата била сменена, но отново ищцата не можела да става известно време. Б.Ч.А. излага, че към момента на разпита му (19.02.2026 г.) раната от втората операция все още не е зараснала. Сочи, че вече майка му се придвижва самостоятелно, но на някои места изпитва страх и ползва патерици, както и че все има болки и приема обезболяващи медикаменти. Същият сочи, че ищцата накуцва. Психически също не се чувствала добре след катастрофата, повтаряла, че няма да се оправи и няма да проходи.

Излага, че А. Й. Б. шофира, но изпитва страх. Според него преди произшествието тя не е имала оплаквания, свързани със ставите.

Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което не е оспорено от страните, процесното произшествие е настъпило върху платното за движение на път III623 в района на км 42, в лентата за движение в посока от *** към ***, като към момента на реализирането му движението на лек автомобил „***“ било в посока от *** към ***, а 3 скоростта непосредствено преди това - 59 км./час, а движението на лек автомобил „***“ било в посока от *** към ***. Според вещото лице водачът на автомобил „***“ е разполагал с техническа възможност да не навлиза в насрещното платно за движение, за да не се стигне до настъпване на произшествие. Същият е изложил, че двамата водачи не са разполагали с техническа възможност за избягване на удара след възприемане от тях на възникналата опасна ситуация (насрещно движещ се автомобил), като единствено водачът на автомобил „***“ можел да избегне удара чрез движение в собствената си пътна лента или чрез движение с по-ниска скорост.

От неоспореното от страните заключение на съдебно-медицинската експертиза се установява, че при процесното произшествие ищцата е получила травми в областта на дясна колянна и дясна глезенна става, че първа помощ й е оказана в СПО МБАЛ „***“ – гр. ***, където след направени рентгенови снимки са установени следните увреждания: триглезенно счупване на дясна глезенна става; счупване на големия пищял на дясна колянна става в горния му край в областта на коляното; както и че след това е транспортирана в УМБАЛСМ „***“ за оперативно лечение, проведено на 08.04.2026 г., при което счупването на глезенната става е наместено и фиксирано с 2 плаки и винтове, а счуването на големия пищал на дясна колянна става в горния му край в областта на коляното с 3 винта. Според заключението поради развитието на посттравматична гонартроза на дясна колянна става на 20.10.2025 г. А.

Разпечатката съдържа 24 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9c6ec7b-5cd5-47d0-8691-07ce0c1a83be