Решение № 9420 от 19.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9420 гр. София, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158258 по описа за 2024 година

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

Образувано е по искова молба, подадена от М. М. Ш. срещу ответника Л. М. Ш., с която е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот:

АПАРТАМЕНТ № 13, находящ се в град София, район „Средец“, *** етаж втори, състоящ се от стая, хол, кухня, баня-тоалетна, антре и входно антре; със застроена площ от 67,61 кв. м., при граници по документ за собственост: от изток – стълбище, от запад – дворно място на сградата, от север – дворно място на сградата, от юг – сем. Д., отгоре – сем. Н., отдолу – сем. Б., заедно с прилежащи части: избено помещение с обем от 10 куб. м., при съседи на избеното помещение: сем. Д., сем. Н. и коридор, и таванско помещение с обем от 18,85 куб. м. при съседи: сем. Д., сем. Н. и коридор, ведно с 3,46 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ парцел IX в кв. 486 по плана на гр. София, целият с площ от 1190 кв. м., който апартамент, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на град София, общ. Столична, одобрени със Заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, представлява Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота: гр. София, район „Средец”, ***, който се намира на трети етаж в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж: ***; под обекта:

***; над обекта: ***.,

1 при квоти както следва:

За М. М. Ш. – 1/2 ид. част; и за Л. М. Ш. – 1/2 ид.част.

Ищецът твърди, че процесният недвижим имот е придобит от ищеца и ответника въз основа на настъпило наследствено правоприемство от техния общ наследодател и баща - М. Л.ов Ш., починал на 01.11.2020 г.

Сочи, че последният е придобил собствеността върху имота също в резултат на наследяване – след смъртта на неговите родители Л.М. Ш. и Л.я С.

Ш.а, които от своя страна са придобили имота чрез покупко-продажба, обективирана в Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, сключен на 26.02.1969 г. в гр. София.

Сочи, че ищецът и ответницата са еднокръвни брат и сестра, поради което наследяват равни квоти от имота – всеки по 1/2 ид. част.

Поддържа, че с ответницата не могат да поделят процесния недвижим имот доброволно, поради което молят съдът да допусне делба на имота при посочените квоти: 1/2 ид.част – за М. М. Ш. и 1/2 ид.част – за Л. М. Ш..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. М. Ш., чрез назначения от съда особен представител адв. С. В. П., подава отговор на исковата молба.

Излага становище за допустимост, редовност и основателност на исковата молба, като намира, че твърденията на ищеца се доказват от представените към исковата молба доказателства.

С молба вх. № 354080/29.10.2025 г., подадена преди първото по делото открито съдебно заседание, ответникът Л. М. Ш., чрез упълномощен от нея процесуален представител, подава отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск по основание. Оспорва произхода на ищеца от общия им наследодател – М. Ш., като сочи, че ищецът не е негов биологичен син.

Намира, че с оглед липсата на родство, ищецът не е наследник по закон на М.

Ш., поради което, след неговата смърт, единствен собственик по силата на наследственото правоприемство, се явява ответникът по спора, в качествто й на дъщеря на М. Ш..

Отправя искане, след като съдът разгледа и уважи релевираното възражение за оспорване на произхода на ищеца от неговия баща, да отхвърли предявения иск за делба като неоснователен.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

Производството по делото е инициирано по предявен от М. Ш. срещу Л. Ш. иск с правно основание чл. 34 ЗС за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент № 13, град София, район „Средец“, *** етаж втори, който имот е идентичен, съгласно приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

2

По така предявения иск, в тежест на ищеца е да установи наличието на съсобственост между страните върху годен обект на делба /какъвто безспорно се явява процесният апартамент/.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че процесният апартамент е придобит от Л.М. Ш. и Л.я С. Ш.а чрез покупко-продажба, обективирана в Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, сключен на 26.02.1969 г. в гр. София /л. 6/.

Не е спорно, а и се установява от представените по делото удостоверения за наследници /л. 8 и л. 9/, че купувачите Л.я Ш.а и Л. Ш. са починали съответно през 1980 г. и 1998 г., като са оставили за свой единствен наследник по закон, съгласно чл. 5 ЗН, общият им син – М. Л.ов Ш., придобил въз основа на настъпилото универсално правоприемство правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Установява се от представеното по делото удостоверение за наследници /л. 10/ - оспорено от ответника в частта, относно посочените наследници, че М. Ш. е починал като разведен на 01.11.2020 г., като е оставил за наследници по закон дъщеря си Л. М. Ш. /ответник по спора/ и М. М. Ш. /ищец по спора/.

Спорен между страните е въпросът относно произхода на ищеца от общия им наследодател, респективно – налице ли е съсобственост между страните по делото върху предмета на делба, произтичаща от настъпилото наследствено правоприемство.

За да се произнесе по така направеното от ответника оспорване, съдът съобрази следното:

Делбеното производство е уредено в Част III на ГПК като едно от особените искови производства, съдържащо редица специални правила.

Така, като изключение от общите правила за преклузиите, уредени в чл.

133 ГПК, разпоредбата на чл. 342 ГПК допуска в първото заседание по делото всеки от сънаследниците да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти, а съгласно изричната разпоредба на чл.

343 ГПК, в производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Споровете относно произхода са уредени в глава VI от СК за произход от майката, за произход от бащата, за оспорване на бащинство, за оспорване на припознаването, за установяване на произход от майката и за установяване на произход от бащата. Тези искове по правило са родово подсъдни на окръжен съд като първа инстанция и в Семейния кодекс предявяването им е обвързано с преклузивен срок и с точно очертаване на легитимираните страни по всеки от исковете.

Посочените общи правила обаче не важат в производството по съдебна делба, като всеки сънаследник може да оспори произхода на друг сънаследник 3 под формата на възражение. За това оспорване са допустими всички доказателствени средства, същото не е обвързано със срок и съдът следва инцидентно да се произнесе по оспорения произход в мотивите /без формиране на сила на пресъдено нещо за произхода на лицето/ с цел преценка легитимира ли се същото като наследник и съсобственик на делбения имот /Решение № 675 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 359/2009 г., II г. о., ГК/.

В конкретния случай, ответникът по спора своевременно /в срока по чл. 342 ГПК/ е релевирал възражение за оспорване произхода на ищеца от техния баща и общ наследодател, с доводи за липса на биологична връзка между наследодателя М. Ш. и ищеца М. Ш.. Така направеното възражение е прието за разглеждане с протоколно определение от 30.10.2025 г.

За преценка основателността на възражението за оспорване на произход, съдът взе предвид следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства /л. 121-127/, че произходът на ищеца от неговия баща е установен по реда на чл. 64 СК, а именно – чрез припознаване.

Установява се от книжата, находящи се във водената от Община Варна административна преписка, че припознаването е извършено по един от законово уредените начини, съгласно чл. 65, ал. 1 СК - посредством декларация с нотариално заверен подпис от 03.01.2002 г., подадена до длъжностното лице по гражданското състояние.

Авторството на така депозираната декларация не е оспорено от страна на ответника, като същият е навел оспорвания единствено досежно датата на документа, с твърдения, че М. Ш. не би могъл да се яви лично пред нотариус на 03.01.2002 г., за да положи подписа си.

Така направеното оспорване, съдът намира за неоснователно, доколкото от събраните по делото писмени доказателства – преписизвлечение от общия регистър на нотариус Б.лав М. /л. 151-152/, се установява, че именно на посочената дата М. Л.ов Ш. е представил декларация за припознаване на детето, което ще бъде родено от Ивалина Трендафилова М., подписът върху която декларация, положен от М. Ш., е заверен от нотариуса и подреден в нотариалните книги с рег. № 11/03.01.2002 г.

Установява се по делото, че в съответствие с изискването на чл. 65, ал. 2 СК, другият родител /в случая – майката на ищеца/ е била запозната с направеното изявление за припознаване, като същото е било изрично потвърдено от нея с декларация от 16.01.2002 г., подадена пред длъжностното лице по гражданско състояние /л. 123/.

Предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите на ответника за незаконосъобразност на извършената процедура по припознаване.

Установява се на следващо място, че въз основа на така извършеното припознаване на ищеца М. Ш., са издадени акт за раждане № II31/16.01.2002 г. от Община Варна /л. 121/, ведно с Удостоверение за раждане, 4 серия КРМ № 14849 /л. 115/, видно от които като негови родители са посочени И.Т.М. /майка/ и М. Л.ов Ш. /баща/. С оглед на това, съдът намира, че произходът на ищеца е установен от съставен по предвидения в закона ред акт за гражданско състояние.

При оспорване на произход в делбеното производство, в случай, че по делото бъдат представени преки доказателства /акт за раждане или свидетелство за Свято кръщение/, установяващи произхода на това лице от общия наследодател, доказателствената тежест по оборване удостоверителната сила на тези преки доказателства е на оспорващия произхода съделител – в случая, на ответника /така в Решение № 500 от 1.07.2004 г. на ВКС по гр. д. № 19/2004 г., I г.о./

В изпълнение на така разпределената му от съда доказателствена тежест, ответникът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпит н а свидетеля С.К. /чиито показания съдът намира, че не допринасят за изясняването на правния спор, като са относими към него единствено в частта им, в която свидетелят сочи, че М. Ш. е споделял, че има и друго дете, освен дъщеря си Л. Ш.а, изразявайки съмнение за произхода му/, както и изготвянето на съдебно-медицинска ДНК експертиза.

От така приетата по делото съдебно-медицинска експертиза за определяне на биологично родство чрез ДНК анализ, кредитирана изцяло от съда като изготвена от вещо лице – генетик от Националната генетична лаборатория към СБАЛАГ „Майчин дом“, разполагащо с необходимите специални знания и апартура, се установява, че след изследване на кръвни проби от страните по спора и анализ на описаните в заключението автозомни ДНК локуси /маркери/, се установява съвпадение по 21 от общо 22 изследвани ДНК-маркера. С оглед на това, вещото лице е дало заключение, че хипотезата Л. Ш. и М. Ш. да имат един общ биологичен родител е 413 пъти по-вероятна от тази да нямат биологично родство, което кореспондира на 99.759 % вероятност да имат общ родител .