Определение № 474 от 29.11.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 474 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Въззивно частно наказателно дело № 20235000600519 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 440 НПК.

С определение № 982/07. 11. 2023 г. постановено по ЧНД № 2263/2023 г.

Окръжният съд в Пловдив е оставил без уважение молбата на А. В. В., за условно предсрочно освобождаване от остатъка от наложеното му наказание в размер на 4 месеца лишаване от свобода и 2 години лишаване от право да управлява МПС, наложени му с присъдата по НОХД 643/2022 г., по описа на РС Асеновград.

Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият А. В., който го е обжалвал с искане то да бъде отменено по отношение наказанието лишаване от права и неговата жалба да бъде уважена.

От Началника на Затвора Пловдив не е взето становище по повод жалбата, депозирана от лишения от свобода срещу определението на Окръжен съд Пловдив.

От Окръжна прокуратура Пловдив също не са взели становище по жалбата.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във 1 връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Основният довод, който обстойно се развива в жалбата е свързан със заболяване на осъдения, че същият има възрастна майка за която трябва да се грижи, че е осъзнал вината и грешките си, че е показал примерно поведение по време на престоя му в пенетенциарното заведение. Предвид професията му здравословното му състояние прави искане за освобождаване и от остатъка от наложеното му наказание лишаване от правоуправление.

Осъденият е изтърпявал наказание 4 месеца лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим в Затвора гр. Пловдив. Наказанието е приведено в изпълнение на 15. 08. 2023 г., което е наложено по НОХД № 643/2022 г., по описа на Районен съд - Асеновград за извършено престъпление по чл. 343б ал.

2 НК. Наложено е и кумулативно наказание 2 години лишаване от право да управлява МПС. Първоначално осъденият е изтърпявал друго наказание лишаване от свобода, приведено по реда на чл. 68 ал. 1 НК. Преместен е в ЗООТ „Х.“ на 27. 01. 2023 г.

На 14. 10. 2023 г. осъденият е изтърпял 1/2 от наложеното му наказание по НОХД № 643/2022 г. по описа на Районен съд - Асеновград и считано от тази дата, има право на условно предсрочно освобождаване.

С основание първоинстанционният съд е преценил, че принципно са били налице основания осъденият да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода, наложено по НОХД № 643/2022 г., по описа на Районен съд - Асеновград. Същият е показал положителна промяна, позитивно отношение към труда, осъзнал е вредите от противоправното си поведение, проявил е критичност към стореното, работил е усърдно по плана на присъдата. На практика към момента на разглеждане на съдебното заседание от наложеното му наказание лишаване от свобода е останал остатък за изтърпяване от 1 ден и няма правен интерес от това, понеже освобождаването му в този случай е възможно да бъде извършено едва след влизане на определението в сила. Видно от последвалата кореспонденция, след постановяване на атакуваното определение, между затвора и ОС-Пловдив, от страна на затворническата администрация са предприети съответните действия той да бъде освободен своевременно, поради изтърпяване на наказанието, което междувременно е и сторено.

Предвид на обстоятелството, че на осъдения В. е наложено и кумулативното наказание ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА 2

УПРАВЛЯВА МПС, правилно съдът е преценил, че следва да се произнесе и по това наказание, съобразно разпоредбите на чл. 70 ал. 4 и ал. 5 НК, като, ако допусне УПО на основание ал. 4, следва да намали размера на това наказание със срок, равен на определения изпитателен срок при УПО, а относно остатъка след това намаляване - да реши, дали да освободи осъдения от изтърпяването му.

Напълно законосъобразно е преценено, че не следва осъденият да бъде освобождаван от остатъка от наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да се управлява МПС.

А. В. е осъждан през 2021 г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 1,61 на хиляда. По това осъждане наред с определеното условно наказание лишаване от свобода в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА е наложено и лишаването от правоуправление за същия срок.

Въпреки това на следващата 2022 г., В., в рамките на определения изпитателен срок отново е управлявал МПС в пияно състояние, при това по квалифицирания състав на чл. 343б ал. 2 НК и с още по-висока концентрация на алкохол - 1,76 на хиляда при изискуем минимум от 0,5 на хиляда. При второто му осъждане съдът е наложил дори по-ниско наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, но го е лишил от право да управлява МПС за един по-сериозен срок от ДВЕ ГОДИНИ. При преценка хипотезите, визирани в чл. 70 ал.5 и ал.5 НК напълно правилно е преценено, че данните за осъдения, като водач на МПС са, че същият застрашава останалите участници в движението шофирайки два пъти МПС с много висока концентрация на алкохол в кръвта. Паради това и напълно обосновано е преценено, че не би било справедливо и съответно на обществената опасност на осъдения, като водач на МПС, да бъде освободен изцяло от изтърпяването на това наказание.

По изложените по-горе съображения Пловдивският апелативен съд намира за неоснователни доводите във въззивната жалба, че са налице основанията регламентирани в чл. 70 ал.4 и ал.5 НК за намаляване или освобождаване на осъдения от наложеното наказание лишаване от правоуправление. Още повече, че на практика той е изтърпял изцяло наложеното наказание лишаване от свобода и в случая не сме изправени пред хипотеза на условно предсрочно освобождаване от това наказание.

Предвид изложеното и Пловдивският апелативен съд намира, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 982/07. 11. 2023 г., постановено по ЧНД № 2263/2023 г., по описа на Пловдивския окръжен съд.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4