Решение № 1630 от 29.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Варна, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20253110110025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от А. Г. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: **** и настоящ адрес: ****, срещу „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: **** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България" и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: **** (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България", за прогласяване недействителността на три договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, за прогласяване нищожността на три договора за предоставяне на поръчителство на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и за осъждане на „КРЕДИСИМО" ЕАД да заплати на ищеца чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК „КРЕДИСИМО" ЕАД да заплати следните суми: сумата от 50 (петдесет) лева, недължимо платени по Договор за потребителски кредит №3085766/29.11.2024г., както и сумата от 50 (петдесет) лева, недължимо платени по Договор за потребителски кредит №3118562/28.01.2025г.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че на 29.11.2024г. между него и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №3085766/29.11.2024г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 1 500 лева за срок от 16 месеца при годишен процент на разходите (ГПР) 29,33% и годишен лихвен процент (ГЛП) 26%, като общодължимото за целия период на договора възлизало на 1 797,79 лева. Сочи, че на същата дата с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, въз основа на който дружеството гарантирало за ищеца към „Кредисимо" ЕАД изпълнението на задълженията по договора за заем, като за целта ищецът дължал възнаграждение в размер от 1 389,45 лева, което се разсрочвало и прибавяло към погасителните вноски по основния договор за заем.

На следващо място ищецът твърди, че на 28.01.2025г. между него и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №3118562/28.01.2025г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 4 000 лева за срок от 24 месеца при ГПР 33,96% и ГЛП 29,60%, като общодължимото за целия период на договора възлизало на 5 383,30 лева.

Сочи, че на същата дата с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, въз основа на който дружеството гарантирало за ищеца към „Кредисимо" ЕАД изпълнението на задълженията по договора за заем, като за целта ищецът дължал 1 възнаграждение в размер от 3 733,43 лева, което се разсрочвало и прибавяло към погасителните вноски по основния договор за заем.

Освен това ищецът твърди, че на 19.02.2025г. между него и първия ответник е сключен Договор за потребителски кредит №3131456/19.02.2025г., по силата на който ответникът отпуснал заем в размер на 4 500 лева за срок от 12 месеца при ГПР 63,21% и ГЛП 50%, като общодължимото за целия период на договора възлизало на 5 829,20 лева.

Сочи, че на същата дата с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство, въз основа на който дружеството гарантирало за ищеца към „Кредисимо" ЕАД изпълнението на задълженията по договора за заем, като за целта ищецът дължал възнаграждение в размер от 3 733,43 лева, което се разсрочвало и прибавяло към погасителните вноски по основния договор за заем.

Ищецът счита всички гореописани и процесни договори за потребителски кредит за недействителни на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и всички договори за поръчителство за нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД поради липса на основание. Навежда твърдения, че видно от представените договори за кредит, същите били бланкови и с еднакво съдържание. Сочи, че по всеки от договорите за кредит не била коректно посочена крайно дължимата сума, видно от съдържанието на договорите и погасителните планове, като никъде не било посочено събираното възнаграждение за гаранция. Твърди, че всички договори за кредит страдали от един порок, а именно нарушеното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК.

Ищецът излага подробни доводи, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвял на разбираем език и съдържал годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Счита, че така уговореното възнаграждение за поръчител представлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, още повече че този разход бил предварително известен по основание и размер на ответника, както и вземайки предвид факта, че двамата ответници били свързани дружества ("Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на "Ай Тръст" ЕООД). Отделно твърди, че "Кредисимо" ЕАД било овластено и да получава възнаграждението за поръчител.

Ищецът навежда доводи, че като разход по кредита, събиран от основния кредитор "Кредисимо" ЕАД, липсвала информация за крайнодължимата от потребителя сума по кредита.

На следващо място ищецът излага подробни съображения относно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не можел да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 пункта). Твърди, че този извод следвал от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, според която това били всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга било задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита било в резултат на 2 прилагането на търговски клаузи и условия.

Ищецът счита, че било налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговореното възнаграждение за поръчител се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014 г. Твърди, че реално чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване, се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, като следвало да се акцентира върху обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство на втория ответник "Ай Тръст" ЕООД се събирало от "Кредисимо" ЕАД.

Сочи още, че липсвали посочени кои били базовите допускания, включени в годишния процент на разходите, както и дали имало допълнителни допускания и кои били те, като имало просто посочване с цифром на размера на ГПР. Във връзка с всичко гореизложено ищецът счита така сключените процесни договори за кредит за недействителни на основание чл. 22 от ЗПК, поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а с оглед недействителността на договора за кредит, счита и договора за поръчителство за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, противоречие и заобикаляне на закона, и липса на основание, с оглед недействителния договор за кредит.

По отношение на договорите за поръчителство ищецът излага доводи, че следвало да се акцентира и върху нееквивалентността на престациите, предвид размера на възнаграждението и дължимостта му, независимо дали потребителят заплащал вноските си по кредита или не, което обуславяло нищожността им, поради противоречие с добрите нрави. Не по-малко важно обстоятелство според него било и ограничението по отношение на поръчителя – потребителят имал право да посочи единствено одобрено от "Кредисимо" ЕАД юридическо лице, като била ограничена възможността да обезпечи кредита със свои поръчители – физически лица. С оглед недействителността на договорите за кредит, договорите за поръчителство били лишени от основание. Невключването на възнаграждението за поръчител в ГПР заобикаляло чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което правело договора и нищожен, поради заобикаляне на закона.

За пълнота ищецът посочва, че била налице трайна практика на съдилищата по отношение на последиците от непосочването на коректен ГПР и нищожността на лишения от основание договор за поръчителство, като цитира редица решения на районни съдилища, както и новопостановеното Решение от 21.03.2024г. на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, в което съдът приел, че "член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че, когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница".

Въз основа на изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да прогласи недействителността на Договор за потребителски кредит №3085766/29.11.2024г., Договор за потребителски кредит №3118562/28.01.2025г. и Договор за потребителски кредит №3131456/19.02.2025г., както и на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 29.11.2024г., Договор за предоставяне на поръчителство от 28.01.2025г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 19.02.2025г., поради липса на основание. След прогласяване нищожността на договорите за потребителски кредит, ищецът моли да се осъди на основание чл. 55 от ЗЗД във връзка с чл.

23 от ЗПК „КРЕДИСИМО" ЕАД да заплати следните суми: сумата от 50 (петдесет) лева, недължимо платени по Договор за потребителски кредит №3085766/29.11.2024г., както и сумата от 50 (петдесет) лева, недължимо платени по Договор за потребителски кредит 3

№3118562/28.01.2025г.

В условията на евентуалност ищецът предявява искове за прогласяване нищожността на трите договора за поръчителство на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, респективно поради заобикаляне на закона.

Ищецът заявява доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на седем въпроса относно постъпилите суми, разпределението им по пера, включването на гаранционните възнаграждения в ГПР, начислявани такси и неустойки, извършвани рефинансирания, платените над главницата суми и извършените преводи от "Кредисимо" ЕАД в полза на "Ай Тръст" ЕООД. На следващо място заявява искане на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответникът "Кредисимо" ЕАД да представи извлечение за извършените плащания с разпределение по пера (главница, лихва, такса, застраховка, гаранция), както и застрахователни полици/договори (ако има такива) и всички приложения към договорите за кредит.

В рамките на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК ****, с който оспорва исковете изцяло по основание и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Не оспорва, че между страните в настоящото производство е сключен Договор за потребителски кредит №3085766/29.11.2024г., по силата на който доверителят му отпуснал кредит на ищеца в размер на 1 500 лева, като сумата била изцяло усвоена от ищеца. Сочи, че договорът бил сключен за срок от 16 месеца, при приложим ГЛП в размер на 26,00% и ГПР в размер на 29,33%, като общият размер на всички плащания бил 1 797,78 лева. Твърди, че към момента на подаване на отговора на исковата молба задължението било изцяло доброволно изплатено. Не оспорва, че по сметка на доверителя му постъпила сумата от 50 лева, която послужила за погасяване на задължения различни от главница.