Решение № 172 от 12.08.2025, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Панагюрище, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20245230100957 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 432 КЗ

Производството по делото е образувано по повод предявени от И. Ф. И. срещу ЗД “Бул инс” АД искове с правно основание чл. 432 КЗ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати ищеца сума в размер на 15000 лева частично от 20 000 лева (след допуснато изменение на исковата претенция), ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за неимуществени вреди претърпени болки и страдания от ищеца вследствие ПТП от 13.04.2024г., състояло се на път II-31 км 95+500м, както и сумата в размер на 40 лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.06.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за имуществени вреди вследствие същото ПТП.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 13.04.2024 г., около 22,15 часа, на път II-31, се движи МПС марка „БМВ“, модел „320Д“, с per. № ** **** **, управлявано от Е. П. Н.. В района на км 95+500 м., поради движение с несъобразена скорост, водачът на автомобила изгубил управление над управляваното от него превозно средство, вследствие на което навлизал в лентата за насрещно движение и ударил движещото се в обратна посока МПС марка „Ауди“, модел „А6“, с per. № ** **** **, управлявано от И. Ф. И., който пострадал в резултат на инцидента.

Сочи се, че по повод инцидента е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14/14.04.2024 г., издаден от РУ - Панагюрище По случая е образувано ДП № 55/2024 г, по описа на РУ - Панагюрище, съотв пр. пр № 2272/2024 г, по описа на РП Пазарджик. Излагат се доводи, че непосредствено след пътния инцидент пострадалият е постъпил по спешност в „Уни 1

Хоспитал“ ООД, с оплаквания от травми в областта на главата и шията, придружени със силни болки, като също така се оплаквал от силно главоболие и налични симптоми за гадене След проведените изследвания, медицинските специалист установяват, че при пострадалия е налице мозъчно сътресение. Престоят му в болничното заведение продължил до 16.04.2024 г., като по време на хоспитализацията му е бил постоянно под лекарско наблюдение и му е била проведена медикаментозна терапия. Сочи се, че на 17.04.2024 г. пострадалият е освидетелстван и от съдебен лекар, който констатира увреди по него подробно посочени в исковата молба, като в заключение съдебният лекар е установил, че ищецът е претърпял следните увреждания: мозъчно сътресение; разкъсно-контузна рана; кръвонасядания и травматични по главата, шията, тялото и крайниците. Излага се, че възстановяването при пострадалият преминало в домашна среда. Стоял предимно в затворени пространства, като избягва слънчевата светлина и употребата на електронни техники. Ищецът страдал и от силни болки в травмираните области, като му се налагало да ги облекчи с приема на обезболяващи медикаменти и с употребата на болкоуспокояващи мазила. Към момента силни смущения му създават и болките в шийната област, които изпитва при всяко движение на главата. Излага се, че преживеният пътен инцидент дава значително отражение върху психиката на пострадалия.

Вследствие на преживения силен стрес, ищецът се оплаква от тревожност, понижено настроение, нарушение в съня, непрекъснато сънува кошмари, свързани с инцидента. Избягва да излиза навън и отказва да комуникира с околните. Притеснява се, че може да го сполети подобен инцидент и към момента изпитва страх да шофира. Сочи се, че виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „БМВ“, модел „320Д“, с per. № ** **** **, който към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със „ЗД Бул Инс“ АД, с полица № BG/02/123003610177, валидна от 01.12.2023 г. до 30.11.2024 г., поради което на 28.06.2024 г. Ищецът подал Молба с вх. № ОК- 478171/28.06.2023 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, с която е претендирано изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от него, в резултат на процесния пътен инцидент. В застрахователното дружество е образувана Щета № 2410020187. С Уведомление с изх. № НЩ-6562/19.09.2024 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят е изискал представянето на допълнителни документи, свързани с образуваното по случая досъдебно производство, като с Молба с вх. № ОК-224752/01.04.2024 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, са представени изготвените към момента документи, съдържащи се в наказателната преписка. Въпреки това с Уведомление с изх.

№ НЩ-2816/19 04.2024 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД и Уведомление с изх.

№ НЩ-3285/14.05.2025 г., по описа на „ЗД Бул Инс“ АД, застрахователят отново е изискал представянето на документи от досъдебното производство.

Към момента законоустановеният 3-месечен срок, е изтекъл, а застрахователя не се е произнесъл по заведената преписка, поради което за ищеца се поражда 2 правен интерес от предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесния лек автомобил „БМВ 320Д", с per. № ********. Освен това се оспорва механизмът на ПТП, като се излага, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.

Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от 14.04.2024 г., който не се ползва материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното лице, което го е съставило да е възприело лично настъпването на инцидента.

Излага се, че към исковата молба не е приложен документ, който да описва и да доказва механизма на ПТП по начина както и описан в исковата молба. Без да е установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал протИ.правно, а без установено протИ.правно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 от ЗЗД. Оспорва се да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число протИ.правност и вина в поведението на водача на МПС „БМВ 320Д", като се излага, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват се доводите на ищеца за допуснати от водача на МПС „БМВ 320Д", с per. № ******** нарушения на правилата за движение от ЗДвП.

Освен това се излага, че е налице съпричиняване на вредите по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в случай, че бъде установен фактът на протИ.правно поведение осъществено от водача на МПС „БМВ 320Д" , се твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени и от самия пострадал, който с поведението си са създали предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди, като се сочи, че ищецът е управлявал автомобила „Ауди А6" с per. N9 ******** без правилно поставен предпазен колан, в протИ.речие с императивните норми на ЗДвП, като по този начин значително е допринесъл за настъпилите увреждания., като в случай, че коланът беше поставен вредите за ищеца биха били в значително по-лека степен. Освен това се излага, че ищецът е управлявал автомобила „Ауди А6" със скорост значително над разрешената за пътния участък и с несъобразена скорост като така поставя себе си и останалите участници в движението в превишен риск. На следващо място, считам, че същият също е навлязъл частично в лентата за движение на МПС застраховано ответника. Оспорва се причинно-следствена връзка на вредите с процесното ПТП. Излага се, че ищецът е бил прегледан в „Уни Хоспитал" ООД, където е осъществен преглед от неврохирург и са направени образни изследвания (скенер на глава), които не откриват данни за травматични изменения В представеното СМУ подробно са описани само повърхностни наранявания. Няма данни за проведена терапия 3 и лечение. Поставената диагноза „мозъчно сътресение" е поставена само по анамнестични данни на пострадалия и не е подкрепена с направени на ищеца изследвания. Възстановяването на пострадалия е продължило в домашна среда, но какво лечение е предприел след изписването от болницата не е ясно.

Няма предписано лечение и няма медицински документи за настъпили усложнения. Освен описаните преглед и едно образно изследване в „Уни Хоспитал" ООД няма представена друга медицинска документация.

Твърденията в исковата молба за силни болки и тяхната продължителност не се подкрепят от медицинските документи, поради което същите са силно преувеличени. Твърди се, че ищецът е могъл да се обслужва изцяло сам през цялото време след катастрофата и е бил физически напълно здрав, като са преувеличени и твърденията за стрес и душевни страдания.

Оспорва се продължителността на оздравителния процес. Оспорва се наличието на вреда настъпила у пострадалия под евентуално се сочи, че същата. Е силно завишена. Моли се да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск, под евентуалност да се намали неговия размер. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд- Панагюрище е сезиран с кумулативно предявени осъдителни искове с правно основание чл 432 КЗ .

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно – отказ от страна на застрахователя за заплащане на обезщетение по подадено искане от увреденото лице. В случая в производството по делото са представени писмени доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е предявило 4 претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя на делинквента с представяне на документи на основание чл. 498, ал. 2 КЗ, по която е образувана щета и застрахователното дружество е изискало допълнителни документи, като няма данни в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ ответникът да се е произнесъл или да е заплатил обезщетение, с размера на което увреденото лице да е съгласно. Към исковата молба е представен, както препис от претенцията отправена до ответното дружество за заплащане на обезщетение за претърпените вреди от 28.06.2024 г. (л.15 и сл. от делото), така и уведомление от 19.09.2024 г. изходящо от ответника до ищеца, с което са изискани допълнителни документи. Доколкото е прието, че не е налице виновно поведение на водача застрахован при ответното застрахователно дружество. Това не се оспорва от ответника, видно от заявеното в отговора на исковата молба, поради което съдът намира, че исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл.