Решение № 732 от 03.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 732 гр. Сливен, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230103744 по описа за 2024 година

М. С. И. излага в исковата си молба, че през 2011-та година СлРС издал изпълнителен лист, по силата на който трябвало да заплати на търговско дружество „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ЕАД няколко парични суми, сред които главница, мораторна лихва и др. След това кредитора прехвърлил вземанията си на друг търговец, който представил листа пред съдебен изпълнител и по този начин било образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***. Считайки, че тъй като задълженията му произтичат от договор за кредит, поради което главницата се погасява с 5-годишна давност, а за лихви- с тригодишна, предявява искове съда да признае това по отношение на взискателя по изпълнителното дело- ответник в настоящото производство- „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ“ЕАД.

Претендира разноски.

В писменият си отговор ответника оспорва исковете. Счита, че никое от вземанията му не е погасено по давност.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца- по пълномощие-адвокат, който поддържа исковете. Също чрез пълномощник, с писмено изявление, се поддържат възраженията против исковете.

След като обсъди събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, съда приема за установено следното от фактическа страна:

От приетите като писмени доказателства документи-приложения на исковата молба, както и от материалите по изисканото от ЧСИ и приложено към настоящото, изп.дело- № ***, се 1 установява, че действително на 14.02.2011г. Сливенски районен съд е издал изп.лист, в производството по ч.гр.д.№ ***г., съгласно който М. И. трябва да заплати на БНП Париба... главница в размер на 255лв.- дължима по договор за потребителски кредит от 15.07.2005г., мораторна лихва върху нея, изтекла за периода 03.10.2005г.- 06.10.2010г., както и разноски по делото в размер на 125лв.

Установява се и че делото е образувано

ИНВЕСТМЪНТ“ЕАД от 22.03.2018г. по молба на

“КРЕДИТ

ИНКАСО

От следващите два документа в изпълнителното дело се установява, че вземането е прехвърлено от БНП Париба… на КРЕДИТ ИНВЕСТМЪНТ ИНКАСО ЕАД, с договор за цесия от 15.05.2015г.

От поставеният върху „гърба“ на изп.лист печат от ЧСИ, последния с постановление от 15.04.2024г. е прекратил производството.

През м.април 2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до банка, за налагане на запор върху всички вземания на М. И. от банката. Същият месец е наложен и запор върху пенсията му. От НОИ, ТП Сливен е получено обаче уведомление, че не е възможно да бъдат удържани суми от нея, тъй като тя е под размера на минималната работна заплата.

С разпореждане от м.05. същата година, ЧСИ вдига частично запора върху вземанията на мъжа от ....УниКредит Булбанк. Запорът останал наложен върху секвестириумите му вземания.

С разпореждане от 11.10.2022г. ЧСИ е оставил без уважение молбата на М. И. за вдигане на запора в УниКредит Булбанк.

С нарочно постановление от м.март 2024г. и на осн.чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, частния съдебен изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело, а след това е вдигнал запора в цитираната банка.

Видно от материалите по изп.дело № ***, то е образувано въз основа на същия изпълнителен лист, през 2024г.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск с пр.осн.чл.439 ал.1 от ГПК.

По наведените в исковата молба факти и доказателствата, писмени, намиращи се в двете изпълнителни дела, приложени към настоящото- *** и ***, съда намира, че иска не е основателен.

Съдията-докладчик е съгласен, че вземането за главница се погасява с общата петгодишна давност, а това за лихви- с кратката, тригодишна. В този смисъл изрично чл.110 и чл.111 б.

“б“ от Закона за задълженията и договорите.

2

В случая първото от цитираните изпълнителни дела е било образувано през 2018-та година и още през същата е наложен запор на вземания на М. И., който в него е длъжник и макар скоро след това запора да е вдигнат частично, все пак частично е останал наложен, като за тази част е вдигнат едва през 2024-та година- след прекратяването на производството по изпълнителното дело. Запорът със сигурност е действие, което прекъсва погасителната давност, а нова давност е започнала да тече едва през 2024-та година- след вдигане на запора. Ясно е при това положение, че през така да се каже времетраенето на изп.дело *** не е било погасено по давност нито задължението/вземането за главница, нито пък за лихви.

През времето на новото изп.дело- ***, от образуването му до предявяването на исковете, предмет на настоящото гражданско дело, а и до приключване на устните състезания по него, е изминало твърде кратко време, недостатъчно да изтече и по-кратката от двете погасителни давности. Ето защо според съда не е погасено нито вземането/задължението за главница, нито пък онова за лихви.

При това положение исковете ще бъдат отхвърлени.

Изходът на делото означава, че на ищеца не се следват разноски- по арг. за противното от ал.1 на чл.78 ГПК. На такива, както и на юрисконсултско възнаграждение, обаче има право ответното дружество- ал.3 и ал.8 на чл.78 ГПК. В случая ответника не направи разноски.

Юрисконсулт обаче му се следва- тъй като е юридическо лице и бе представляван в делото от юрисконсулт. Съдът обаче счита, че предвид не високата фактическа и правна сложност на делото, е достатъчно да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 200лв., вместо претендираните 360лв.

В края съда ще коментира, че с нарочно определение ищеца е освободен от съда от заплащането на държавната такса за образуване на делото, а тъй като предявените от него искове се отхвърлят с настоящото решение, тя не може да се възложи върху ответника, т.е. остава за сметка на бюджета.

Водим от горното, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на М. С. И. с ЕГН ********** и съдебен адресат адв.К. от СлАК, да бъде прието за установено, че не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, със седалище гр.София и адрес на управление на дейността бул.“Панчо Владигеров“ №21, бизнес сграда Люлин-6, ет.2, главница от 255лв. и мораторни лихви в размер на 132.33лв., както и разноски от 125лв., за които е издаден изп.лист на 14.02.2011г. по изп.дело № 5389/ 2010г. на СлРС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на М. С. И. с ЕГН ********** да бъде осъдено „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225 да му заплати разноски по 3 делото.

ОСЪЖДА М. С. И. с ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК 202423225, на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, юрисконсултско възнаграждение в размер 200лв. /двеста лева/, чиято равностойност са 102.26евро /сто и две евро и двадесет и шест евро цента/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

4