Решение № 260013 от 21.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013, 21.01.2022 г., гр. Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.

На 11.01.2022 г. в публично заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА при участието на секретаря : ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3095 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Ищците А.П.Д. с ЕГН **********, и Л.Г.Д. с ЕГН **********,***, твърдят, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот вписан под № ***дарили на сина си Г.А.Д. следния недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : няма; над обекта : № *** и № ***; под обекта

: № ***, а съгласно нотариален акт : жилище със застроена площ от 124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от четириетажна с приземен и мансарден етаж жилищна сграда ведно с югозападната изба с площ от 15.51 кв. м., находяща се на избения етаж, при граници : северозападна изба и коридор, ведно със североизточния гараж с площ от 13.20 кв. м. с идентификатор № ***, ведно с 1/3 ид. ч. от жилище с площ от 82.74 кв. м., находящо се на мансардния етаж, състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, коридор и две тераси с идентификатор № ***, като всички обекти се намират в поземлен имот с идентификатор № ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес – ***, както и че почти от година преди датата на подаване на исковата молба в съда – 14.12.2020 г., те разчитат на една пенсия от триста лева, която е крайно недостатъчна за посрещане на ежедневните им нужди и са търсили многократно съдействие от сина си и от дъщеря си, но получават такова само от последната, за разлика от която синът им не само не им помага с нищо, но поддържа създавани от жена си откровено лоши отношения с тях, поради което с настоящата искова молба те молят съда да постанови решение, с което да отмени направеното дарение. Претендират присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/.

Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд

– стр. 2/5

Ответникът Г.А.Д. с ЕГН **********,***, оспорва предявения иск, като сочи, че : единственото вярно е посоченото в исковата молба обстоятелство, че отношенията между семейството му и родителите му са влошени; до момента винаги, когато родителите му са искали парични суми, е давал, за което не са съставяни разписки, нито е викал свидетели; ще продължи да дава средства за издръжка според възможностите си и нуждите на родителите си; след заведено от родителите му дело за домашно насилие със съпругата му били принудени да напуснат жилището, в което живеели и наели квартира, за която плащат наем в размер на 400 лв.; общият им 6-месечен доход е в размер на 6940.33 лв., с който плащат наем и издържат семейството си, членове на което са и две деца, на които той е дарил на 01.12.2020 г. процесния недвижим имот. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявения иск.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :

По действащото право – чл. 225, ал.

1 ЗЗД, договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден, поради което не поражда каквито и да било правни задължения в тежест на дарения, а само морално задължение за благодарност, законовата санкция за неизпълнение на което се изразява в пораждане на право за дарителя материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера чрез отмяна на дарението при изчерпателно посочени в закона хипотези на обективирано поведение на дарения, каквото съобразно чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД представлява и отказът на последния да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае,.

Предпоставките за уважаване на иска за отмяна на дарение в хипотезата на чл.

227, ал. 1, б. „в” ЗЗД са – трайна нужда от издръжка на дарителя; искане, отправено от него до дарения; отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Според константната съдебна практика нуждата от издръжка трябва да е трайна и да съществува към датата на поканата или поне към датата на формиране на сила на присъдено нещо по делото и се установява посредством съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретната сума, която му е необходима за покриване на нуждите му, като за целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, отчитайки перата от които тя е формирана съобразно специфичните нужди на дарителя /решение № 473 от 20.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 263 от 2011 г., ІV г. о., ГК/.

Не се спори, че на 02.05.2006 г. ищците са дарили на сина си Г.Д. следния свой собствен недвижим имот : жилище със застроена площ от 124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от четириетажна с приземен Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд

– стр. 3/5 и мансарден етаж жилищна сграда, при граници : отдолу – жилище на етаж трети, отгоре – мансарда, ведно с югозападна изба с площ от 15,51 кв. м., находяща се на избения етаж на сградата, при граници: северозападната изба и коридор, отгоре – партерен етаж, ведно със североизточния гараж с площ от 13,20 кв. м., находящ се на приземния етаж на сградата, при граници : източен гараж, северозападен гараж и улица, отдолу – избен етаж, отгоре – жилище на етаж първи, ведно с 1/3 ид. ч. от жилище с площ от 82,74 кв. м., състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на мансардния етаж на сградата, при граници : отдолу – жилище на етаж четвърти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е построена в дворно място, находящо се в ***, съставляващо поземлен имот пл. № 1872, застроен и незастроен с площ от 277 кв. м., включен УПИ ІХ-1872, 1548, кв. 156 по плана на ***, при граници : от изток – улица, от юг – УПИ ХІІ-1549, от запад – УПИ Х-1547, от север – УПИ VІІ-1543 и УПИ VІІІ-1541, като договорът е сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот *** на Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара – Т.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан във входящия регистър на Служба по вписванията – Пловдив с № ***.

До датата на приключване на съдебното дирене по делото ищците не ангажираха доказателства за установяване на размера на месечните си доходи и разходи за задоволяване на екзистенциалните им потребности въпреки, че им бе дадено изрично указание за това с доклада по делото. Съдът не би могъл да направи категоричен извод за размера на месечните им доходи само въз основа на представените от тях декларации за материално и гражданско състояние, доколкото потвърдените в тях данни под страх от наказателна отговорност не се подкрепят от показанията на разпитания техен свидетел в лицето на дъщеря им Д.П., според които освен доходите от пенсия баща й реализира и доходи от извършвани от него услуги в сферата на строителството, а междувременно, в хода на производството пенсиите на всички пенсионери в Република България бяха актуализирани от началото на 2022 г., поради което декларираният в представената от ищеца А.Д. размер на пенсията му от 212 лева не е актуален към датата на приключване на съдебното дирене по делото.

Установява се още от показанията на св. Д.П. в дисонанс с твърденията в исковата молба, че тя не помага на родителите си финансово и те не са търсили от нея такава помощ, както и че не й е известно да са искали и от брат й финансова подкрепа. Пак според показанията й : майка й не е пенсионер, но не работи; трудно им е на родителите й финансово, но се справят, не са и се оплаквали, че не се справят.

Като свидетел по делото бе разпитана и С. Д. – съпруга на ответника и снаха на ищците, според чиито показания : в края на месец декември

Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд

– стр. 4/5

2020 г. тя и съпругът й напуснали съвместно обитаваната с ищците кооперация и през лятото на 2021 г., преди да разберат за настоящото дело, една вечер се обадила свекърва й и поискала от съпруга й 200 лв., като те веднага се отзовали и отишли да занесат парите; във времето, през което живеели заедно, въпреки че не били в общо домакинство, те помагали много, винаги били на разположение за каквото и да било, заедно правели зимнина, цената на продуктите за която те плащали; в периода от месец декември 2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда ищците не са отправяли каквито и да било молби към съпруга й да им плаща издръжка; тя и съпругът й разбрали, че ищците искат издръжка като получили документите по настоящото дело, след което той неколкократно се опитал да разговаря с тях и да им даде пари, но те отказали, като дори свекър й бил заявил, че не иска нищо друго освен да развали дарението.

Въз основа на анализа на събраните по делото и коментирани в предходното изложение доказателства съдът приема, че нито в периода от една година преди датата на завеждане на исковата молба в съда, както се твърди в същата, нито към датата на приключване на съдебното дирене по делото ищците се нуждаят от издръжка. Макар и ищцата да не работи и да няма никакви доходи, въпреки че е в работоспособна възраст, то доходите на съпруга й от получаваните от него пенсия и възнаграждения от извършвани услуги в сферата на строителството са достатъчни за задоволяване на жизнените им потребности, поради което и не се нуждаят от допълнителни средства за издръжката си. Това е и причината те да не са търсили такава нито от дъщеря си, нито от сина си – ответника по делото, като искането за плащането й е направено едва в хода на производството само с оглед нуждите на процеса.

А доколкото не се установи у ищците да е възникнала нужда от издръжка, която да е трайна, то липсва един от елементите на фактическия състав на чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, само при кумулативното наличие на които претенцията за отмяна на дарение ще е основателна. Ето защо предявеният иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ответника сумата от 600 лв. разноски по производството за заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът :

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.П.Д. с ЕГН **********, и Л.Г.Д. с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД за отмяна на извършеното от тях в полза на сина им Г.А.Д. с ЕГН **********,***, с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на Нотариус рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара – Т.Д., с район на действие – Районен съд – Пловдив, вписан във входящия регистър на

Продължение на решение по гр. д. № 3095/20 г. на ОСПд

– стр. 5/5

Служба по вписванията – Пловдив с № *** дарение на следния недвижим имот : жилище със застроена площ от 124,48 кв. м., състоящо се от хол, три стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на четвърти жилищен етаж от четириетажна с приземен и мансарден етаж жилищна сграда, при граници : отдолу – жилище на етаж трети, отгоре – мансарда, ведно с югозападна изба с площ от 15,51 кв. м., находяща се на избения етаж на сградата, при граници: северозападната изба и коридор, отгоре – партерен етаж, ведно със североизточния гараж с площ от 13,20 кв. м., находящ се на приземния етаж на сградата, при граници : източен гараж, северозападен гараж и улица, отдолу – избен етаж, отгоре – жилище на етаж първи, ведно с 1/3 ид. ч. от жилище с площ от 82,74 кв. м., състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, коридор и две тераси, находящо се на мансардния етаж на сградата, при граници : отдолу – жилище на етаж четвърти, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е построена в дворно място, находящо се в ***, съставляващо поземлен имот пл. № 1872, застроен и незастроен с площ от 277 кв. м., включен УПИ ІХ-1872, 1548, кв. 156 по плана на ***, при граници : от изток – улица, от юг – УПИ ХІІ-1549, от запад – УПИ Х-1547, от север – УПИ VІІ-1543 и УПИ VІІІ-1541, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.