Определение № 2232 от 29.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2232 гр. София, 29.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002103869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. С., чрез процесуалния представител адв. Г., против въззивно решение № 967 от 10.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1180/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 07.02.2025 г., постановено по гр. д. № 13397/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от И. И. С. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 ЗАдв , чл. 286 , чл. 285 и чл. 86 ЗЗД , за установяване дължимостта на следните суми: сумата над 118 985,53 лв., с вкл. ДДС до 158 647,37 лв. с вкл.ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие пред касационната инстанция въз основа на Договор № РД-02-2910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата над 10 212,97 лв. до 13 617,00 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г., начислена върху главницата за адвокатско възнаграждение, по Договор № РД***/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 06.10.2022 г. по ч.гр. д. № 50974/2022 г. по описа на Софийски районен съд, както и в частта за разноските в полза на МРРБ за сумата от 3074,35 лв.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

1

Ответната страна по касация Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител адв. П., изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на И. И. С..

Касационното производство е образувано и по касационна жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител адв. П., срещу същото въззивно решение в частта, с която след като е отменено частично отхвърлителното първоинстанционно решение и частично в осъдителната част за разноските, са уважени частично предявените от И. И. С. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 ЗАдв , чл. 286 , чл. 285 и чл. 86 ЗЗД , за установяване дължимостта на следните суми: сумата от 118 985,53 лв., с вкл. ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие пред касационната инстанция въз основа на Договор № РД-02 2910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно със законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 10 212,97 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.11.2021 г. до 20.09.2022 г., начислена върху главницата за адвокатско възнаграждение, сумата от 30.00 лв., представляваща разноски, сторени във връзка с Договор № РД-022910402/29.12.2010 г. за предоставяне на правни услуги, ведно сьс законната лихва за периода от 20.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.10.2022 г. по ч.гр. д. № 50974/2022 г. по описа на Софийски районен съд.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК.

Касаторът счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответната страна по касация И. И. С., чрез процесуалния представител адв. Г., изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване по жалбата на МРРБ.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

Установено е, че страните са били обвързани от договор № РД ***/29.12.2010 г.

Видно от чл.1, ал.1 на този договор, възложителят /МРРБ/ възлага на изпълнителя /адв. И. И.

С./ процесуална защита, изразяваща се в изготвяне и подаване на искова молба, с оглед образуване на дело за защита интересите на Държавата, касаеща недвижим имот дворец „Врана“ – Столична община, както и процесуална защита по образуваното дело до приключването на съдебното производство пред всички инстанции с влязъл в сила съдебен акт, както и в евентуалните производства по отмяна на влезли в сила съдебни решения. В ал.2 е посочено, че правната помощ се извършва по реда на Закона за адвокатурата и включва: проучване на предоставената от възложителя документация и информаия; проучване на цялата документация, свързана с имота по ал.1, намираща се в съответните 2 институции, ведомства и архиви и подготовката й за прилагане като доказателство към исковата молба; изготвяне на искова молба, подготовка на документи, становища и доказателства и представяне на такива при необходимост по делото, в зависимост от хода на същото; процесуално представителство по време на заседания на съда, съвместно с упълномощените от възложителя юрисконсулти на МРРБ и Областната администрация; даване на писмени и/или устни правни съвети, становища и 9 консултации на възложителя във връзка с делото, в случай, че такива са били поискани от същия; изготвяне на необходимите документи и книжа в образувания процес, с оглед защита интереса на Държавата; извършване на други правни и фактически действия, във връзка с делото.

Съгласно чл.3 от договора, същият има сила до приключване на съдебното производство пред всички инстанции, както и до приключване на евентуалните производства по отмяна на влезли в сила съдебния решения, съгласно действащото българско законодателство. В чл.20 от договора е посочено, че договора може да бъде прекратен по взаимно съгласие; едностранно от възложителя с 30 дневно писмено уведомление, отправено до изпълнителя, както и едностранно от възложителя в хипотезите на неизпълнение на задълженията на изпълнителя. В чл.21 от договора възложителят си е запазил правото да поднови или оттегли пълномощното на изпълнителя след приключването на делото пред всяка съдебна инстанция. В конкретния случай ответникът се позовава на отправено от него предизвестие за прекратяване на договорните отношения Такова е отправено на 16.09.2021 г., изх.№ 92-00138/97/, л.98 от първоинстанционното производство и с оглед представеното с отговора по исковата молба известие за доставяне, е получено от своя адресат /адв.И. С./ на 27.09.2021 г., л.97 от първоинстанционното производство. Видно от съдържанието на горното писмо, МРРБ е посочил, че на основание чл.20, т.2 прекратява договора с изтичането на 30-дневен срок от получаването на уведомлението, както и е оттеглил пълномощието на адв.С., считано от момента на получаването му, а като основание е посочен чл.21 от договора.

Електронното писмо е постъпило в пощата на адв. С. на 21.09.2021 г. Прието е от въззивноя съд, че от писмото, представено от ищцата на л.166 от първоинстанционното производство, е видно, че адв.С. е прочела това писмо на 24.09.2021 г. Посочен е като безспорен по делото и факта, че адв.С. е подала касационна жалба срещу решение № 10489/27.07.2021 г. по в.гр.д.

№ 768/2019 г. по описа на САС, с вх. 10 № 35971 от 20.09.2021 г., т.е. преди получаване на писмото, с което се оттеглят пълномощията й по делото, респ. се прекратява сключения между страните договор от 29.12.2010 г. Прието е, че от заключението на допуснатата, изслушана и приета пред СГС, компютърна съдебно-техническа експертиза, както и от заявеното от вещото лице при изслушването му/л.253 от първоинстанционното производство/ е видно, че писмото датирано 16.09.2021 г. е изготвено на тази дата и е изпратено на електронната поща на адв.С. на 21.09.2021 г. Посочено е, че установените от експертизата факти, вече са установени от представените преди това писмени доказателства- касационната жалба е подадена на 20.09.2021 г., т.е. преди изпращането на 21.09.2021 г. на писмото, съставено на 16.09.2021 г. на електронната поща на адв.С. и преди получаването на хартиения вариант на същото писмо на 27.0.2021 г. Съгласно чл.7 възложителят е длъжен да се произнася по предложенията за процесуални искания или за 3 водене на делото, отправени до него от изпълнителя по надлежния ред, в срок до 10 дни от получаването им, но това произнасяне следва да бъде получено от изпълнителя не по-късно от 5 дни преди изтичането на определения от съда, срок. Съгласно чл.11 от договора предприемането на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, задължително се съгласува от изпълнителя в разумен срок с лицата по чл.8, т.е. тези които възложителят е определил като лица за контакти. Съгласно чл.12 от договора, в 7-дневен срок от приключване на производството пред съответната инстанция, изпълнителят представя на възложителя отчет за извършената работа и извършените разноски, във връзка с производството и съгласува предприемането на следващи действия пред по висша инстанция, съгласно действащото законодателство. Прието е от съда, че не се оспорва по делото, а и от събраните доказателства се установява, че адв.С. е изпратила електронни писма до ответника по исковете, съответно на 29.07.2021 г., 31.08.2021 г. и 13.09.2021 /л.164 от първоинстанционното производство/, с което се уведомява възложителя относно изхода по в.гр.д.№ 768 по описа за 2019 г. на САС; видно е, че на 31.08.2021 г. е изпратен доклад до МРРБ за постановеното решение и възможните процесуални действия; предложено е изготвяне на касационна жалба. МРРБ е уведомено, че срока за касационно обжалване изтича на 23.09.2021 г. С писмо, получено на 24.09.2021 г. от МРРБ, адв. С. е уведомила възложителя за подадената на 20.09.2021 г. касационна жалба, изложение на касационните основания, както и, че на 23.09.2021 г. е внесла платежно нареждане за платена държавна такса за допускане до касационното обжалване. На 23.09.2021 г. е представена и проформа фактура. Посочено е от съда, че действително, първоинстанционният съд е допуснал изслушване на свидетелски показания във връзка със заявеното в течение на процеса от страна на ответника, че адв.С. била уведомена по телефона, че договора от 29.12.2010 г. ще бъде прекратен. Във връзка с така депозираните показания от служители на МРРБ /бивши и настоящи/, първото, което се установява е, че самото министерство не е било наясно каква позиция да заеме – дали да обжалва или да не обжалва въззивното решение като Дирекция „Правна“ е била на мнение да не се подава касационна жалба с оглед поставеното от Констутиционния съд на РБ, решение, а доколкото се подразбира от тези показания, тогавашния министър е била на мнение, че следва да се подаде касационна жалба, но от друго адв.дружество. Прието е, че от тези показания е видно, че преговорите с това ново адв.дружество са били започнали още преди да е прекратен договора с адв.С., дори преди да бъде оттеглено пълномощното й, даже дори да е било изпратено на 21.09.2021 г. писмотопредизвестие; конкурс не е бил провеждан. Прието е, че в края на краищата тези показания не оправдават целта заради която са били допуснати гласните доказателства, а именно, че адв. С. е била уведомена за прекратяването на договора й с МРРБ преди получаването от нея на електронното писмо и хартиеното такова, т.е. преди подаването на касационната жалба на 20.09.2021 г. Посочено е, че дори да се приеме, че от тези показания /в голямата си част почиващи на предположения на свидетелите, които ги депозират/ се установява да е бил проведен телефонен разговор /недоказано на коя конкретна дата/, то той е бил с адв.М. П., а не с адв.С. и второ, в договора от 29.12.2010 г. в чл.20, страните изрично са уговорили, че предизвестието на прекратяване следва да е писмено. В писмото, представено с отговора на 4 исковата молба, на л.103-104 от първоинстанионното производство, е посочено, че на 23.09.2021 г. е подадена касационна жалба, вх.№ 36019 от 23.09.2021 г. от Адвокатско дружество „Савова и съдружници“ срещу постановеното от САС, решение. С отговора по исковата молба е представен и договор № РД-02-29-188 от 17.09.2021 г., сключен между МРРБ и Адв.дружество „Савова и съдружници“, л.134 и следв. от делото пред СГС, с което се възлага на дружеството да осъществи процесуално представителство пред ВКС срещу възнаграждение от 158 647,37 лв. с ДДС, от които за изготвяне и подаване на касационна жалба – 99 154,60 лв. без ДДС или 118 985,53 лв. с ДДС и сумата в размер на 33 051,54 лв. без ДДС или 39 661, 84 лв. с ДДС, представляваща 1/4 от общия размер на уговореното адв.възнаграждение, в случай на допускане до касационно обжалване-до насрочване на открито съдебно заседание. Въззивният съд е приел, че бездействието на възложителя да даде какъвто и да е отговор по отправените до него от възложителя писма, доклади и становища във връзка с развитието на процеса и пренасянето му на касационно ниво, не може да се тълкува в негова полза. С оглед уговорката на чл.7 от договора, възложителят е длъжен да се произнесе по така отправените от изпълнителя предложения за процесуални искания или за водене на делото. Възложителят не може да черпи права от неизпълнение на собственото си задължение като не отговаря на отправените до него от изпълнителя, предложения за процесуални действия. По тези съображения въззивният съд не е възприел изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл. Въззивният съд е посочил, че в конкретния случай не се касае до договор „при поискване“ на правна услуга, какъвто случай е бил разгледан в решение по гр.д.№2752/2020г. на ВКС, ІVг.о., чийто мотиви са инкорпорирани в първоинстанционното решение, за да не се дължи възнаграждение в полза на ищцата. Съгласно чл.10 от договора изпълнителя се задължава да изпълнява добросъвестно и с необходимата професионална грижа процесуалното представителство и останалите си задължения по договора в съответствие с приложимите закони и норми и с цел максимална защита интересите на възложителя. Въззивният съд е посочил, че по силата на чл. 131 от Закона за адвокатурата за неизпълнение на задълженията си адвокатът, адвокатът от Европейския съюз и младши адвокатът носят дисциплинарна отговорност.