Определение № 482 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 482 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002902428 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ищеца „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, чрез адв. С. К. от САК, и на синдика на ответника „Кемира“ ООД/н/ - В. И. Г., срещу решение № 296/29.05.2025г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1318/01.11.2023г. по т.д.№ 1450/2021г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.694, ал.2, т.1 ТЗ искове от „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, гр. София, против „Кемира“ ООД/н/ за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл.99, вр.чл.183 ЗЗД, в общ размер 75 230 000лв., цедирани на ищеца „Държавна консолидационна компания“ ЕАД с договор за цесия от 15.01.2018г., сключен с „Малаз“ ЕООД, гр.София, което, от своя страна, ги е придобило с договор за прехвърляне на вземания от 17.03.2017г., сключен с „Финансово консултиране“ АД, и представляват дължима от „Кемира“ ООД цена на вземания, цедирани със следните договори за прехвърляне на вземания: договори от 16.01. и от 14.01.2015г., сключени с „Инвестмънт проджектс“ АД, от 15.01.2015г., договор от 02.09.2014г., сключен с „Гипс трейд“ АД, , договор, сключен с „Интегрирани пътни системи асфалти“ 1

ЕООД, договор от 14.01.2015г., сключен със „Снежин 2003“ ЕООД, и договор от 12.01.2015г., сключен с „Дивал 59“ ЕООД.

Решенията са постановени с участието на синдика на „Кемира“ ООД/н/ и на Фондация „Икономически и правни изследвания“, която е конституирана на осн. чл.694, ал.4 ТЗ, като трето лице-помагач на страната на ответника „Кемира“ ООД/н/, заличена с определение № 667/15.10.2024г. по възз.т.д.№ 107/2024г. на САС, поради отхвърляне с влязло в сила решение на предявения от нея иск по реда на чл.694, ал.2, т.2 ТЗ.

В касационната жалба на ищеца са релевирани оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Относно качеството си на кредитор ищецът изтъква, че е доказано съществуването на валиден договор за цесия от 15.01.2018г., който е сключил с цедент „Малаз“ ЕООД, по който ищецът е заплатил цената на придобитото вземане по отношение на ответника с две платежни нареждания от 22.01. и 14.02.2018г.(закл. и обясн. на в.л. В. П.) и е уведомил длъжника за цесията с исковата молба. Относно съществуването на вземанията на ответника за цената по договори за цесия и оспорването от ответника на датите на договорите за цесия и анексите ищецът намира, че, противно на дадените указания, е в тежест на ответника да докаже, че оспорените от него документи са антидатирани. Релевира оплакване, че са неправилно игнорирани показанията на разпитаните по делото свидетели относно полагането от тях на подписите на договорите на посочените в документите дати, с доводи, че липсва изискване свидетелят да възпроизвежда съдържанието на документа, а е достатъчно да потвърди авторството и издаването му. Според ищеца инстанциите по същество не са ценили доказателствата в тяхната съвкупност, в т.ч. неоспорените уведомления и потвърждения за всички извършени цесии, по които страна или длъжник е ответникът, които са допълнени и потвърдени от свидетелските показания относно авторството и датата на договорите за цесия и анексите към тях. Изтъква, че, доколкото договорът за цесия е неформален, наличието на уведомления и потвърждения доказват цесията и нейната дата. Изтъква, че за съществуването на вземането е неотносимо счетоводното отразяване от ответника на договорите за цесия с петте дружества, тъй като договорите за цесия са породили действие между страните незабавно, търговските книги имат доказателствено значение само 2 ако са водени редовно съгл. чл.55 ТЗ, а вписванията в тях, съгласно чл.182 ГПК, се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите обстоятелства по делото. Посочва, че в случая не е изследвана редовността на счетоводството на ответника и не са представени по делото счетоводни документи от ответника, а - от третото лице, като те не само не отговарят на счетоводните стандарти, но и нямат качеството на документ, оспорени са, а и в последствие предоставилото ги трето лице е заличено. Ето защо ищецът намира, че не следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по п.3. Посочва, че и от документите за извършената ревизия на ответника е видно, че не са представени оригинали на документи, касаещи дейността на дружеството на 2015г.-2016г., не е открит представляващ дружеството и документите са връчени чрез прилагането им по досието, както и, че не са приети и публикувани в ТР ГФО на ответника за 2014г. и 2015г. Ето защо счита, че не може да се направи извод за достоверност на счетоводната отчетност на ответника. По отношение на договора за цесия от 2017г. между „Финансово консултиране“ АД и „Малаз“ ЕООД ищецът изтъква неформалния характер на договора за цесия и, това, че ответникът не е страна по него, намира, че доказателство за сключването му са приетите по делото материали по преписката на Дирекция ОДОП-София и ревизионен акт, а и договорът е потвърден от „Малаз“ ЕООД с изричното позоваване на него при прехвърляне на вземането на ищеца. Релевира и оплаквания, че продължаването на срока за отговор на исковата молба е в нарушение на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, както и, че за това не са били налице обективни причини, поради което всички възражения и искания в подадения отговор на исковата молба са преклудирани и не е следвано да бъдат взети предвид.

Ищецът оспорва и извода за незабавно оспорване на договорите от ответника.

Изтъква, че, дори да са му станали известни с предявяването им пред съда по несъстоятелността на 08.03.2021г., ответникът не е направил каквото и да е възражение, противопоставяне или оспорване, вкл. в ОСЗ по разглеждане на възражението на 22.06.2021г., а отговорът на исковата молба, с който е направено оспорването на договорите, е подаден в края на 2022г – повече от година и по-късно след узнаването им. Релевира и оплакване, че докладът по делото не отговаря на изискванията на чл.146 ГПК, тъй като е непълен - не съдържа указание за кои обстоятелства страните не сочат доказателства, както и е неправилен - неправилно е разпределена доказателствената тежест, а в 3

ОСЗ не е извършен устен доклад, които според ищеца са процесуални нарушения, засегнали правото му на защита. Въвежда и доводи, че въззивният съд не се е произнесъл по направените оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно разпределение и липса на конкретни указания за доказателстветната тежест и попълване на делото с доказателства, както, че не се е произнесъл относно изключването на направените от заличеното трето лице възражения, доказателствени искания и доказателства. По изложените съображения искането е за отмяна на решението и за уважаване на иска.

Претендира за присъждане на направените разноски.

В приложеното към жалбата на ищеца изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен основанието за директен достъп до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - „очевидна неправилност“, е въведено основанието за допускане на обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Може ли да бъдат ценени от съда заключения, базирани на непредставени по делото доказателства – „счетоводни документи“ и касаещи счетоводни периоди, за които няма съставени ГФО, респективно може ли да бъдат ценени заключения, базирани на представени по делото материали, които нямат авторство, оспорени са своевременно от насрещната страна/страни и касаят счетоводни периоди, за които няма съставени ГФО?

2. Какво следва да се разбира в хипотезата на чл.301 ТЗ под „незабавно противопоставяне или изрично противопоставяне веднага след узнаването“? Допустимо ли е съдът да разширява приложението на правната норма?Допустимо ли е, вече потвърдени мълчаливо, сделките да бъдат оспорвани в последващ процес от страната, която не ги е оспорила своевременно?

С писмен отговор „Кемира“ ООД“, представлявано от управителя А. Б., чрез адв.С. С. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване. Намира за необосновано приложното поле на основанието „очевидна неправилност“. Счита, че изложението на ищеца не отговаря на изискванията на закона, евентуално, че формулираните въпроси не удовлетворяват общото основание за допускане на обжалване, тъй като са казуистични и са извадени от контекста на делото, не е аргументирана 4 връзката им с предмета на делото и изложените мотиви от апелативния съд и предполагат произнасяне по съществото на спора, което е недопустимо на фазата на допускане на обжалване. По първия въпрос изтъква, че решението е постановено на база всички събрани по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, а заключението на ССЕ по делото е оспорено от ищеца и от синдика единствено по т.3 и е изготвено на база приети от първоинстанционния съд доказателства, които също не са оспорени от ищеца и от синдика. По втория въпрос посочва, че в теорията и практиката няма съмнение относно приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ и тя не е тълкувана разширително от САС. Изразява несъгласие с основателността на касационната жалба.

В касационната жалба на синдика се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Преди всичко синдикът намира, че изводите на въззивния съд при преценка на свидетелските показания са целенасочени и преднамерени, анализът на показанията им е изолиран и не държи сметка за хронологията на разпита на свидетелите, а и за това, че свидетелите са кредитополучатели на „КТБ“ АД и подсъдими в тази връзка, поради което са „предпазливи“ при даването на показания. Изтъква, че инстанциите по същество не са отчели, че, ако не е страна по делото, издателят на частен свидетелстващ документ може да бъде разпитан като свидетел за установяване на тези факти, като за доказването на диспозитивната или свидетелстващата част от документа свидетелят не е необходимо да възпроизведе съдържащите се в документа негови изявления, а доказателствената сила на свидетелските показания се определя от потвърждаване на участието на свидетеля при издаването на документа и посочването по какъв начин е узнал удостоверените факти.

Според синдика е логически невъзможно съдът да не кредитира показания, които не касаят съдържанието на документа, а авторството и оспорената дата и, че не съществува правно доказателствено и логическо основание да се приеме, че един документ е неверен, при положение, че авторите му твърдят обратното. Изтъква, че в случая свидетелите са потвърдили както сключването на анексите, така и датите, на които са подписани, а св. Л. е обяснил и икономическите причини, обусловили сключването на договорите за цесия и търсените крайни цели. По отношение на заключението на ССЕ синдикът посочва, че вещото лице е работило по представените едва във въззивното 5 производство( 2 години след откриване на производството по несъстоятелност) аналитични ведомости, които нямат заверка, не е ясно кой е авторът, неизвестен е произходът им, няма данни за лицето, отговорно за текущото счетоводно отчитане – тогава и към откриване на производството по несъстоятелност и няма данни за предаване на счетоводството от управителя Л. на управителя Б. по реда на чл.14, ал.3 ЗСч. Също така синдикът изтъква, че не са изготвени и приети ГФО на ответника за 2014г. и 2015г., т.е. дружеството не е имало съставител на отчети, което поставя под съмнение не само редовността на счетоводството му, но и съществуването и изобщо воденето му за този период, а по делото са налице достатъчно данни за изземането на счетоводството на ответника, вкл. първични счетоводни документи, от органите на досъдебното производство, което изключва изобщо възможността за достоверна счетоводна експертиза. Синдикът релевира, че въззивният съд не е съобразил, че счетоводството е вторичен процес и няма връзка със съществуването на сделката и последиците от стопанската операция- цесията, като неосчетоводяването може да се дължи не само на антидатиране, но и на непредставяне на първичния счетоводен документ от извършилия стопанската операция/цесия, както и поради умишлен и нарочен отказ на лицето, водещо текущата счетоводна отчетност, да впише и регистрира сделката във вторичните счетоводни регистри, поради указания на управителя на вече несъстоятелното дружество. Релевирано е и оплакване, че съдът е нарушил принципа на равенство на страните, като не ги е уведомил за извършената служебна справка по партидата на ответника за правноорганизационната му форма във времето. Според синдика изводът във връзка с печата на ответника е в противоречие с чл.7 ТЗ, поддържайки, че печатът няма връзка с автентичността, достоверността и датата на документа. Оспорва извода относно приложението на чл.301 ТЗ, като поддържа, че цесиите са потвърдени при условията на чл.301 ТЗ в ОСЗ на 22.06.2021г. по т.д.№ 1500/2000г. на СГС, в което е участвал процесуален представител на ответника- адв. Б., който не е възразил относно съществуването и антидатиране на цесиите, а оспорването е извършено едва през ноември 2021г. – година и седем месеца след узнаването.