Решение № 1338 от 16.04.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12560/2024
- Вид
- Решение № 1338
- Подписан
- 16.04.2025
- В сила
- 28.05.2025
- Състав
- Александър Валентинов Цветков
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- § 1, т. 1, б. "а" · Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства
РЕШЕНИЕ
№ 1338 гр. Варна, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: А. В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от А. В. Цветков Гражданско дело № 20243110112560 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от С. Д. Н., ЕГН **********, срещу „Групама Застраховане“ ЕАД, ЕИК 131421443, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Средец“, бул. „Цариградско шосе“ № 47А, бл. В, ет. 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 6579,94 лева, представляваща разликата между действителната стойност, необходима за отстраняване на материалните щети по увреденото моторно превозно средство „Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****, собственост на С. Д. Н., от настъпило застрахователно събитие в периода от 28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. в гр. В.****, в размер на 8804,72 лева и заплатеното от „Групама Застраховане“ ЕАД застрахователно обезщетение в общ размер на 2224,78 лева, изплатено на 03.06.2024 г. и 24.07.2024 г., по застраховка „Каско Престиж“, обективирана със застрахователна полица № 6700501024001934, валидна от 06.02.2024 г. до 05.02.2025 г., по заведена в застрахователното дружество претенция № 67002400688 от настъпилото застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 04.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 314,80 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.05.2024 г. до завеждане на исковата молба – 04.10.2024 г.
Ищецът излага твърдения в исковата си молба, че на 06.02.2024 г. между него и „Групама Застраховане“ ЕАД е сключена застраховка „Каско Престиж“ по застрахователна полица № 6700501024001934, валидна от 06.02.2024 г. до 05.02.2025 г., за застрахователна сума от 11 000,00 лева, с покрит риск по клауза „А“ – пълно покритие на собственото му моторно превозно средство 1
„Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****. На 28.04.2024 г. Ж.Д. Н., пълномощник на застрахования С. Д. Н., паркирал автомобила в гр. В.****, като на 09.05.2024 г. установил, че същият е увреден от неизвестно лице и са нанесени множество щети по предната част на автомобила, изразяващи се в повреден преден капак, предна броня и двата предни фара. На същата дата Ж.Д. Н. посетил сградата на 4 РУ – Варна, където съобщил за настъпилото събитие, въз основа на което била образувана преписка 3М № 200/2024 г. по описа на 4 РУ – Варна за това, че в периода от 28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. в гр. В.****, неизвестно лице е увредило двата предни фара и е нанесло повреди по капака и бронята на лек автомобил „Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****, собственост на С. Д. Н.. Към датата на събитието застрахователната премия в размер на 757,28 лева била разсрочена на четири равни вноски, като първата вноска в размер на 189,32 лева била заплатена при подписването на полицата, а втората, третата и четвъртата вноски в общ размер на 567,96 лева били удържани от изплатено от „Групама Застраховане“ ЕАД обезщетение по предходно заведена в дружеството претенция. Застрахованият избрал застрахователното обезщетение да бъде определено по експертна оценка. На база постъпилото уведомление в „Групама Застраховане“ ЕАД била образувана претенция № 67002400688 от 09.05.2024 г. по застраховка „Каско Престиж“. С опис към същата били установени следните материални щети на лек автомобил „Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****: облицовка на предна броня – за ремонт втора степен; капаче за теглич в предна броня – за ремонт първа степен и боядисване; преден капак – за ремонт първа степен; десен фар – за подмяна; ляв фар – за подмяна. С преводно нареждане от 03.06.2024 г. „Групама Застраховане“ ЕАД изплатило на Ж.Д. Н., пълномощник на С. Д. Н., определеното по експертна оценка застрахователно обезщетение в размер на 2021,04 лева. По повод подадено възражение относно размера на изплатеното обезщетение било изплатено допълнително такова от 203,74 лева на 24.07.2024 г., като по този начин общият му размер възлязъл на 2224,78 лева.
Ищецът счита, че посоченият размер не е адекватен паричен еквивалент на реалната стойност на вредата към датата на настъпването й, която възлизала на 8804,72 лева, съгласно проформа, издадена от „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, оторизиран дилър и сервиз на „Мерцедес-Бенц“. Предвид гореизложеното и след приспадане на заплатеното от „Групама Застраховане“ ЕАД обезщетение в общ размер на 2224,78 лева, ищецът обосновава претенцията си за осъждане на ответника да му заплати разликата в размер на 6579,94 лева, ведно с обезщетение за забава и сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответ coinedника „Групама Застраховане“ ЕАД, с който искът се оспорва като неоснователен и се моли за неговото отхвърляне. Ответникът твърди, че по претенция № 67002400688 експертите на дружеството са определили застрахователно обезщетение, съобразно действително настъпилите вреди по моторното превозно средство, възлизащо на 2224,78 лева, без ликвидационни разноски, като сумата е заплатена на ищеца с платежно нареждане. Счита, че с изплащането на обезщетение в посочения размер застрахователят е изпълнил 2 в пълен обем задължението си за възстановяване на причинената вреда.
Оспорва предявения иск по размер, като твърди, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.
Противопоставя се на твърдението, че нанесените вреди са настъпили при едно събитие. Оспорва наличието на покрит риск по сключения застрахователен договор, тъй като претендираните вреди не съответстват на твърденията на ищеца. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между претендираните за изплащане увреждания в тяхната съвкупност и механизма на настъпването им. Твърди, че при определянето на обезщетението се претендират за изплащане завишени стойности на части и материали за отстраняване на щетата. Посочва, че при определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид, че процесният автомобил е произведен преди повече от двадесет и една години, поради което ремонтът не е било необходимо да бъде извършен в оторизиран сервиз. Експертите на ответника са изчислили стойността на ремонта по средни пазарни цени на доверен сервиз, като поради липса на представени разходно-оправдателни документи е приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Отделно от това, ответникът сочи, че в случай че се приеме сторената калкулация на щетите на ищеца, следва да се отчете, че за автомобила би била налице вреда, която надвишава седемдесет процента от стойността на автомобила, или така наречената „тотална щета“. Не е било изпълнено и изискването на императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение да бъде представено удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният осъдителен иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Съдът е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимирано лице – ищецът, който твърди, че е претърпял имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие, покрито от застраховка „Каско Престиж“, сключена с ответника. Съдът е родово и местно компетентен да разгледа делото.
Неговата основателност е обусловена от установяване в условията на главно и пълно доказване наличието на застраховка „Каско Престиж“ между собственика на увредения автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; причинна връзка между застрахователното събитие и претендираните имуществени вреди, както и техния размер.
От представената полица № 6700501024001934, валидна до 05.02.2025 г., се установява, че към датата на произшествието – в периода от 28.04.2024 г. до 08.05.2024 г. – автомобилът „Мерцедес С320“ с регистрационен номер ***** е 3 бил застрахован по договор за застраховка „Каско Престиж“ при ответника.
Този факт се потвърждава от представената застрахователна полица и не е спорен между страните.
От представения талон за регистрация част I се установява, че ищецът е собственик на застрахования автомобил автомобилът „Мерцедес С320“ с регистрационен номер *****.
Относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, от приложените доказателства, в частност удостоверение УРИ 442 0008041/29.05.2024 г. от 4 РУ ОД МВР – Варна, е видно, че автомобилът е бил увреден от неизвестно лице, докато е бил паркиран на ул. „Крайбрежна“ в гр.
Варна. Това обстоятелство не е оспорено от ответника и се приема от съда за безспорно установено.
По отношение на правопораждащите факти, извън размера на претенцията, е налице извънсъдебно признание от страна на ответното застрахователно дружество, изразяващо се в частичното изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2224,78 лева.
За установяване на единствения необхванат от извънсъдебното признание факт е по делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице А. Х. В., от заключението на която се установява, че справедливата пазарна стойност на автомобила към 28.04.2024 г. е определена на 7900 лева. Тази оценка е извършена чрез сравнителен метод, като са анализирани актуални оферти за продажба на аналогични автомобили на българския пазар, коригирани спрямо фактори като възрастта на автомобила, неговия пробег и оборудване. Вещото лице отбелязва, че процесният автомобил е произведен през 2003 г., което оказва влияние върху пазарната му стойност, но заключението е базирано на обективни пазарни данни.
Действителната стойност на причинените щети е изчислена на 9999,03 лева при използване на оригинални части, а при средни пазарни цени – на 6527,43 лева. Тези суми са определени въз основа на описаните в заключението по застрахователната претенция увреждания, като са използвани средни пазарни цени за резервни части и труд. За целта вещото лице се е позовало на ценови листи от фирми като „Тандер Аутомотив“ ЕАД, „Тарос Трейд“ и „avtochastionline24.bg“, като е приело средна цена на труда от 40 лева на нормочас.
Заключението на експерта, при което е взета средната пазарна стойност както на труда при сервизи, разполагащи и неразполагащи с посочения сертификат, така и на цената на необходимите авточасти, е приложим и следва да бъде ценен при определяне на действителна възстановителна стойност на увреденото имущество, съобразно правилото на чл. 386, ал.2 от КЗ.
Последното предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредите е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо 4 застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.
400, ал. 1 от КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 от КЗ). Смисълът е да бъде реализирана в пълен обем обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му вследствие на настъпилия застрахователен риск.
По отношение на характера на щетата вещото лице заключава, че е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. Това заключение е мотивирано с факта, че стойността на разходите при използване на средни пазарни цени за резервни части и труд разходите за ремонт възлизат на 6527,43 лева, което представлява 82,63 процента от действителната стойност. Този критерий, установен в закона, е изрично спазен, което прави квалификацията на щетата като „тотална“ безспорна.
Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9c4cc86-58d5-4612-b937-70eca1b71129