Решение № 632 от 25.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Велико Търново, 24.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов

Членове:

Йордан Воденичаров

Ангелина Богданова при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ангелина Богданова Въззивно гражданско дело № 20244100500753 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от В. И. Б. чрез адв. Б.

М. от САК против Решение № 72/14.05.2024 г, постановено по гр. дело № 536/2022 г. по описа на РС –Свищов, с което се отхвърля предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. Р. И. да заплати на В. И. Б. сумата в размер на 9 000 лв., получена без основание с платежно нареждане от 13.05.2022 г.

С подадената въззивна жалба се прави оплакване, че съдебното решение е неправилно. Навежда доводи, че по делото е доказано по безспорен начин преминаването на имущество от патримониума на ищеца в този на ответника.

Сочи, че съдът е разместил доказателствената тежест, като счита, че е достатъчно ищецът да твърди, че предаденото имущество е дадено без правно основание, а в тежест на ответника е да докаже, че това не отговаря на обективната истина. Твърди, че позоваването на отношения между ищеца и третото лице са извън предмета на доказване по делото. Жалбоподателят акцентира, че районният съд е постановил порочно съдебно решение, приемайки, че ищецът следва да докаже един отрицателен факт. Изразява още 1 своето несъгласие и с извода на съда относно приложението на чл. 75 ЗЗД в настоящия случай. По тези съображения, моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на ново, с което въззивният съд да уважи изцяло ищцовата претенция. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна. Въз основа на подробно изложени съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира сторените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност с оглед доводите, направени във въззивната жалба, съдът намира следното:

Предмет на проверка във въззивното производство е предявеният от ищеца В. Б. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с два елемента - получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на материални блага/ и начална липса на основание за получаването. При неоснователното 2 обогатяване под основание се има предвид правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. Липсата на основание е общ елемент за всички състави на неоснователното обогатяване по чл. 55 ЗЗД, като при предложение първо основанието не е налице още при получаването, т. е. налице е начална липса на основание. Законът отдава значение на самия факт дадено - получено, без да се интересува от субективния елемент добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.

Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят /ищецът по главния иск/ В. Б. е превел по сметка на М. И. сумата в размер на 9 000 лв. с основание – „капаро за покупка на гараж, Н.”. Касае се за сключен между В. Б. и ответника М. И. устен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – гараж, находящ се в гр. Н., ул. „В.” № .., обезпечен с дадено от В. Б. на ответника капаро. Този договор обаче е нищожен поради противоречие със закона. При сключването му не е спазена предвидената в закона форма за действителност. Окончателният договор за покупко-продажба на недвижими имоти трябва да се сключи в нотариална форма, а съгласно чл.

19, ал. 1 ЗЗД предварителният договор трябва да се сключи в писмена форма.

В случая договорът е устен и поради своята недействителност не е породил желаните от страните правни последици. Получената въз основа на нищожния договор сума в размер на 9 000 лв. капаро подлежи на връщане като получено при начална липса на основание - чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че до изтичане на уговорения срок не е сключен окончателен договор. При липса на доказателства, че окончателен договор между В. Б. и М. И. е сключен, което е в тежест на ответника, съдът приема това обстоятелство за установено. При това положение ищецът има интерес от предявяване на главния иск с правно основание чл. 55 ЗЗД. От приложения по делото НА № 18, том Х, рег. № 8771, дело № 1763 от 2022 г. при нотариус Стоян Ангелов, с район на действие гр. Н., е видно, че на 09.06.2022 г. ответникът М. И. е прехвърлил процесния гараж на Ю. Д. срещу сумата от 12 500 лв. Ето защо, след като липсва сключен в изискуемата от закона форма предварителен договор, не може да се приеме, че каквито и да било преговори и преддоговорни отношения между страните, представляват годно правно основание за задържане на получената от ответника сума.

На следващо място, относно твърдението на ответника по главния иск – 3

М. И., че при проведен разговор с Ю. Д., последният му е заявил, че друго лице /В. Б./ от негово име ще му преведе капаро за закупуването на процесния гараж, настоящият състав намира за недоказано. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, ВТОС не намира за безспорно установено наличието на надлежно упълномощаване от Ю. Д. по отношение на В. Б. за даване от последния на М. И. определена парична сума – капаро, като обезпечение за сключване на договор за покупко-продажба на процесния гараж, находящ се в гр. Н.. След като между страните съществува спор относно наличието на представителна власт при сключването на договора, наличието на упълномощаването следва да бъде установено по категоричен начин от страната, която поддържа, че такова е налице, т.е. от страната, която има интерес да установи с оглед естеството на правния спор, че пълномощно с определено съдържание е съществувало. В случая не са ангажирани доказателства, водещи до несъмнен извод, че е налице надлежно упълномощаване. В тази връзка, изложеното представлява още едно основание за приложението на чл. 55 ЗЗД, въз основа на който М. И. следва да върне получената сума в размер на 9 000 лв. на В. Б., като получена без основание.

Настоящият съдебен състав като взе предвид изложеното, намира, че са установени всички материално и процесуално-правни предпоставки, предвидени в чл. 55 ЗЗД, поради което предявеният главен иск е основателен и следва да се уважи, а обжалваното решение – отмени.

Поради уважаване на главния иск, възниква необходимост съдът да се произнесе по евентуално предявения обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от М. Р. И. против Ю. Б. Д., с който отправя искане последният да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 9000 лв., като получени без правно основание.

Относно претенцията с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за неоснователно обогатяване при начална липса на основание, същата е неоснователна. Както вече бе изяснено, в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на ПВС относно първия фактически състав на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД е посочено, че същият изисква предаване, респ. получаване на нещо, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. В случая и от 4 самата искова молба на М. И., с която е предявен обратния иск, това се опровергава, доколкото същият сам твърди, че е прехвърлил правото на собственост върху процесния гараж на Ю. Д., тъй като превода на сумата е бил по постигната договорка/правоотношение. Тоест, безспорно доказана е волята на ищеца по обратния иск да сключи договор за покупко-продажба с ответника по него в предписаната от закона форма и последният се е съгласил да заплати продажната цена.

Действително се доказа и превеждането на сумата от 12 500 лв., но доколкото същото превеждане е във връзка със съществувало облигационно правоотношение между страните не може да бъде извършена преценка за наличие на неоснователно разместване на имуществени блага. Доколкото погоре се установи, че сключеният между страните договор за покупко-продажба е действителен, то същият представлява годно правно основание за имуществено разместване в отношенията между страните.

По тези съображения, предявеният обратен иск с правно основание чл.

55 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на делото и съобразно представените доказателства на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 180 лв. – ДТ за въззивната инстанция и 1 860 лв. – разноски за първата инстанция.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 72/14.05.2024 г, постановено по гр. дело № 536/2022 г. по описа на РС –Свищов, вместо което постановява:

ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „....” № ., ет . , ап. . ДА ЗАПЛАТИ/ВЪРНЕ на В. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.

„В.”, бл. ... сума в размер на 9 000 лв. /девет хиляди лева/, дължима на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, като дадена при начална липса на правно основание.

5

ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „....” № ., ет . , ап. . ДА ЗАПЛАТИ на В. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „В.”, бл.

... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 2 040 лв. /две хиляди и четиридесет лева/ – направени разноски за двете инстанции.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Р. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

„....” № ., ет . , ап. . иск срещу Ю. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., С., ул.

„Д.” № .. иск за връщане на сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/ на основание чл. 55 ЗЗД.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6