Определение № 218 от 01.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Плевен, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛОЯН В. ГЕРГОВ

Членове:

РУМЕН П. ЛАЗАРОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от КАЛОЯН В. ГЕРГОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264400600198 по описа за 2026 година Производство по чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор в Районна прокуратура Плевен против Определение № 29 от 20.02.2026 г., по ЧНД № 4/26г. по описа на РС – Червен бряг, с което е отменено постановление от 10.02.2025 г. на РППлевен, с което е прекратено досъдебно производство № ЗМ - 128/23 по описа на СПИП при ОД на МВР, № 02597/23 по описа на РП-Плевен, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс.

С обжалваното определение РС – Червен бряг е отменил постановление от 10.02.2025г. на РП-Плевен за прекратяване на досъдебно производство № 2597/ 23г. по описа на РП-Плевен като е указал да бъдат извършени допълнителни процесуално-следствени действия, съобразно изложеното в обстоятелствената част на посоченото определение.

В протеста се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се отправя искане за неговата отмяна.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, както и обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, намира за установено следното:

Протестът е подаден от субект, който притежава необходимата процесуална легитимация, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен 1 съдебен контрол, депозиран е в срока по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество, протестът се явява основателен.

За да постанови процесният съдебен акт, РС – Червен бряг е приел в рамките на извършената от него служебна проверка,че от постановлението на прокурора за прекратяване на досъдебното производство не става ясно въз основа на какви доказателства същия е извел тази фактическа установка и как е формирал своите изводи. По-нататък съдебният състав е счел, че атакувания прокурорски акт не се базира на задълбочена преценка на събраните по делото доказателства, като липсва анализ на същите поотделно, както и в тяхната съвкупност, и в тази връзка не е разкрита обективната истина по делото. В продължение на тази линия на разсъждение първоинстанционният съд е посочил, че отсъства изложена от прокурора конкретика и съответно изводи за това кой е поставил препятствията, които са създали пречка за достъпа до складовете на жалбоподателите, както и дали лично или посредством други лица Д. В. Ц. е осъществил въпросните самоуправни действия. В този контекст, тъй като е счел, че разпитаните по делото свидетели-шофьори, които са доставяли стока на жалбоподателите, не го познават персонално, е приел, че трябва да бъде използван институтът на разпознаването, въведен в чл. 169 – чл.171 от НПК, като по този начин от една страна могат да бъдат събрани преки доказателства,относими към предмета на обвинението, а от друга да се проверят събраните гласни такива, както и да се изясни има ли и към момента на произнасянето от страна на съда ограждения или препятствия в имота, които биха имали отношение пряко към размера на вредоносния резултат, който именно е обосновал според прокурора възприетата малозначителност на деянието. В продължение на тези разсъждения първоинстанционният съд е приел още, че е трябвало да бъдат съобразени сведенията, дадени от Д. В. Ц., че същият е направил забележки на шофьорите да не спират така, щото да пречат на неговите служители да си изпълняват задълженията в автомивката и сервиза му, които се намират в двора на ул. *********, като и да се изясни, тъй като по делото това не е сторено, според РС – Червен бряг,в какво се изразяват самоуправните действия на Д. Ц., и каква част от имота е преградена, ако има такова преграждане, респективно по какъв начин. На основание на изложеното по-горе и като е счел, че съдът е бил лишен при такава конструкция на постановлението за прекратяване от възможност да направи преценка относно правилността на изводите на прокурора за липса на извършено престъпление от общ характер, а от друга страна са били ограничени и процесуалните права на жалбоподателите, РС – Червен бряг е отменил прекратителното постановление на Районна прокуратура - Плевен, като е върнал делото със съответните указания във връзка със събиране на доказателства, мотивиране на прокурорския акт и изследване на неизяснените според него факти и обстоятелства.

2

Преди всичко трябва да се посочи,според настоящия въззивен състав, че ако се приеме извода за ощетеност откъм мотиви на атакуваното пред РСЧервен бряг постановление на прокуратурата, то очевидно не става ясно как първоинстанционният съд е успял да се произнесе в конкретика по оплакванията в подадената пред него жалба. От друга страна, няма начин да не се отчете и процесуалното усложнение, в което е изпаднало досъдебното производство и произнасянето от страна на съдилищата, включително и това на ОС-Плевен по ВЧНД № 935/25г.,доколкото съгласно чл.345,ал.2 от НПК въззивния съд няма друг процесуален изход от решаване на делото по същество,което е предопределило упражняването на съдебен контрол върху прекратително постановление от 10.02.2025г.

Внимателният анализ на доказателствата по делото обосновава извода на ОС-Плевен,че аргументите на РП-Плевен, изложени в протеста, имат своето основание в материалите по делото.

На първо място досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс, затова, че на неустановени дати до 26 април 23-та г. в дворно място гр. *********** самоволно,не по установения от закона ред, осъществил едно оспорвано от другиго свое или чуждо, действително или предполагаемо право, като случаят е немаловажен.

Въззивният състав се консолидира със становището на прокурора, че не може да се приеме извода на първата инстанция, че не е изяснено по делото кой е поставил препятствията в процесния имот. Видно от атакувания прокурорски акт, РП-Плевен е посочила изрично, че загражденията в имота на ул. ********* са били поставени от лицето Д. В. Ц. от гр. Червен бряг. При това положение, а това се установява и от разпитаните по делото свидетели шофьори на фирмите, доставящи стоки на "Южен ЕН" ЕООД – Червен бряг, което дружество е оперирало на територията на посочения адрес, същите не могат да кажат в кой момент са били поставени загражденията, но са възприели, че има такива заграждения, които са затруднявали маневрирането към рампата за разтоварване, която била експлоатирана от "Южен ЕН" ЕООД.

В този смисъл са и показанията на свидетелите Д. И., Б. М. като същите изрично са подчертали, че въпреки създадените ограждения, те са могли да доставят стоките до складовете на жалбоподателите В. Т. и Е. Н.. В кореспонденция с изложеното от тях са и показанията на свидетелите В. И., П.

Т., М. Ц., И. К., които също сочат, че в крайна сметка стоките са били доставени независимо от създаваните частични ограничения и препятствия, които са били поставени там. Разпитаните свидетели не са възприели кой е осъществил въпросните самоуправни действия и правилен е изводът от фактическа страна на прокурора, че единствено свидетелят В. Б., е бил единствен потърпевш от проявата на физическа агресия от страна на лицето Д. Ц., но и самият Б. заявява, че винаги всъщност е успявал да достави стоките, дори когато съответно е имало пречки от страна на последния. При тази фактическа рамка няма съмнение, че фактите, относими към коментираното определение, са били установени, доколкото това е било 3 възможно с инструментариума и средствата, предвидени в НПК, като няма възможност за допълнително събиране на доказателства, които да доведат до евентуалното възприемане на друга фактическа обстановка или съществено изменение в установените елементи на така установената.

Споделяемо е и възражението на прокурора, че недопустимо да се изяснява, според указанията на първоинстанционния съд, дали към настоящия момент съществували такива ограждения, с оглед изнесените от него съображения, че следва да се дефинират параметрите на евентуалния вредоносен резултат, който именно е обосновал извода за малозначителност на деянието. Крайната дата на разследваната деятелност, която е заложена, видно от материалите по делото в съответния прокурорски акт, е 26.04.23г., а субективно право на прокурора е да реши спрямо кое лице и какво обвинение от фактическа и правна страна следва съответно да повдигне,разследва и поддържа. При това положение излагането на аргументи, които касаят допълнителни процесуално-съдебни действия, извън предмета на обвинението, се явяват недопустими. Не могат да се възприемат и доводите на контролирания съд, че следва да се съобразят сведенията, дадени от Д. Ц., тъй като, както правилно е заключил и прокурора, тези сведения, дадени в хода на предварителната проверка, не са годни доказателства по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс и не могат да бъдат експлоатирани в рамките на образуваното досъдебно производство, респективно да бъдат поставени в основата на решаващите изводи на съда в производството по чл.

243 от НПК.

При това положение, като се отчита фактът, че постановлението от 10.02.25 г. за прекратяване на наказателното производство съдържа необходимата фактическа обстановка и правни аргументи, няма как да се счете,че същото е лишено от мотиви и необосновано.Действително разпознаването е институт, който позволява да бъдат събрани допълнително доказателства, респективно да бъдат проверени набраните такива по съвкупността установена по делото,но няма съмнение от неговите корици,а и в прокурора,както същия отбелязва в протеста, че всъщност Д. Ц. е организирал поставянето на съответните ограждения, с които е създал известни затруднения при достъпа /маневрирането/ на партньорите на жалбоподателите до ползваните от тях складови търговски площи.

Първоинстанционният съд следва да прави необходимата отлика между процеса на изготвяне на мотивите към съдебните актове,които поставя практиката с оглед извършване на проверка на тяхната законосъобразност и обоснованост от една страна, и начина, по който органите на досъдебното производство обосновават съответно своите актове. В контекста на горното е налице годен за съдебен контрол прокурорски акт, а направените в него фактически и правни изводи, които сочат отсъствие на самоуправно действие в немаловажен случай, следва да бъдат споделени. "Южен ЕН" ЕООД не може да се приеме, че е претърпяло материални вреди, които могат да бъдат дефинирани така щото да се приеме, че те имат значителен характер или 4 същите да са довели до значителни вредоносни последици, независимо от ограниченията, които са били изпитвани. Свидетелите – шофьори разпитани по делото,служители на търговските партньори на "Южен ЕН" ЕООД,дават една обективна картина, в това число са и показанията на свидетеля Б., че всъщност във всички случаи те са успявали да извършат доставка на караните от тях стоки. Тук трябва да се отчете и обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели А. А. и К. В., всъщност са консултанти в "Южен ЕН" ЕООД, но и те самите не могат да кажат кога и към какъв момент са изградени съответните препятствия от Д. Ц.. На този фон трябва да се приеме, че цялостната преценка на обстоятелствата относно обществената опасност на деянието по отношение на време и пространство, особености на механизма, както и останалите подбуди, доколкото по делото е установено, че е налице граждански спор между жалбоподателите в лицето на Е. Н. и В. Т. от една страна и Д. В. Ц. от друга, правилно е довила от страна на прокурора до позоваването на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК и крайния извод за прекратяване на наказателното производство. Ето защо атакуваното определение трябва да бъде отменено, като бъде потвърдено постановление на РП-Плевен от 10.02.2025 г., с което е прекратено досъдебно производство № ЗМ - 128/23 по описа на СПИП при ОД на МВР, № 02597/23 по описа на РП-Плевен, образувано за престъпление по чл. 323, ал. 1 от Наказателния кодекс.