Решение № 709 от 18.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 709 гр. Пловдив, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330117868 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от С. Р. Ш. с ЕГН: **********, адрес гр.

Пловдив, ул. ***“ № *, ет. *, ап. * против „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ с ЕИК: 175190059, със седалище гр. София, р-н Средец, ул.

„Христо Белчев“ № 29, вх. А, ет. 1-3, с която са предявени обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 456, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1418, 53 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна програма „Защита на плащанията“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България" АД, съгласно групов застрахователен договор № ***., поради настъпил покрит риск „Продължителен болничен поради заболяване над 60 дни“, изразяващо се в заплатените от С. Ш. 6 месечни погасителни вноски по Договор за потребителски кредит №*** за периода от *** до ***., ведно със законната лихва върху сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2023г. до окончателното и изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на и щ е ц а сумата от 3452, 85 евро, представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна програма „Защита на плащанията“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България" АД, съгласно групов застрахователен договор №***, поради настъпил покрит риск „Инвалидизация над 70 % поради заболяване“, 1 изразяващо се в заплатените от С. Ш. месечни погасителни вноски по Договор за потребителски кредит № *** за целия период на инвалидизация -***, ведно със законната лихва върху сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.12.2023г. до окончателното и изплащане.

Ищецът сочи, че на*** сключил договор за потребителски кредит №*** с „Юробанк България“ АД, с ЕИК:000694749, с предоставена заемна сума в размер на 44000 лв. /четиридесет и четири хиляди лева/, като се задължил да върне усвоения кредит със срок на издължаване 10 години. Месечната погасителна вноска била в размер на 462,40 лева за първата година от кредита и в размер на 461,63 лева до пълното му погасяване. Едновременно с подписване на договора за кредит, ищецът бил присъединен към застрахователна програма „Защита на плащанията“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, съгласно групов застрахователен договор №***. и Допълнителна медицинска услуга „Второ мнение“, за което му бил издаден застрахователен сертификат №***, със застраховател по тази застраховка Cardif Assurances VIE SA, France, чрез клона си „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК:

175190059. Застрахователният договор бил сключен по отношение на кредитополучателя С. Р. Ш., като застраховано лице, а ползващо се лице било „Юробанк България“ АД – кредитодателя. Ищецът бил застрахован по застрахователен пакет *, покрит риск по този пакет били причинените поради злополука или заболяване смърт, инвалидизация над 70%, продължителни болнични над 60 дни, както и нежелана безработица в резултат на уволнение повече от 60 дни. Застрахователната премия се заплащала ежемесечно едновременно с вноската за погасяване на кредита от кредитополучателя.

Ищецът твърди, че на *** получил силна болка в областта на гърдите, задух, аритмия и след преглед от екип на Спешна помощ, се установило, че вероятно се касае за ***, поради което го хоспитализирали. В медицинското заведение потвърдили диагнозата ***, като били засегнати две артерии.

Извършило се отпушване на артерия и поставяне на стент; на *** били поставени два стента на втората артерия. На *** се наложило ново отпушване и стентиране на артерията.

За периода *** до *** ищецът бил временно неработоспособен, за което му се издавали съответни болнични листове, а с експертно решение №*** от заседание № *** на ТЕЛК м у било признато 84% трайно намалена работоспособност за срок от една година, считано от *** Посочва, че няколко месеца ищецът изпълнявал служебните си задължения, докато на*** трудовото му правоотношение било прекратено, поради невъзможността да изпълнява възложената му работа. Твърди се, че за ищеца било противопоказно да дава дежурства в*** където работата била стресова, интензивна и натоварваща, имало необходимост от даване ***.

Поради прекратеното трудово правоотношение и липсата на работна заплата, се повишил лихвеният процент по сключения от него договор за кредит, нараснала месечната вноска за погасяване задълженията по кредита, както и застрахователната премия, но ищецът продължавал да погасява задълженията си към банката и застрахователя.

2

Поради настъпването на два покрити риска, ищецът отправил претенция до Cardif Assurances VIE SA, France, чрез клона „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, ЕИК: 175190059 за изплащане на дължимото обезщетение. Била образувана щета № ***, по която с писмо изх. *** бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, като застрахователят мотивирал отказа си с изискването лицето да е в невъзможност да упражнява обичайната си трудова дейност. Ищецът твърди, че в общите условия на застраховката липсва такова допълнително условие.

Твърди се, че след прекратяване на трудовото правоотношение, застрахователят е бил отново уведомен и е претендирано изплащане на дължимото обезщетение, като застрахователят отново отказал изплащане на обезщетение, с мотива, че претърпеният от ищеца инфаркт се намирал в пряка причинна връзка с декларираните при сключване на застраховката заболявания – диабет и артериална хипертония. Според ищеца, отказът на ответника бил незаконосъобразен, тъй като чл. 11.2 от Общите условия на дружеството, на които ответникът се е позовал, противоречали на чл. 362, ал.

4 от КЗ. Същата клауза на ОУ била неравноправна и в противоречие с разпоредбата на чл. 143, т. 6 от ЗЗП.

Твърди се, че поради продължителен болничен над 60 дни поради заболяване, застрахователят дължал плащане в размер на 6 месечни вноски за периода от *** до*** включително. Твърди се, че с оглед настъпилия покрит риск инвалидизация над 70 %, застрахо*** Сочи се, че ищецът продължавал да погасява дължимите вноски, въпреки трайната си неработоспособност и факта, че е безработен, като за периода от решението на ТЕЛК до момента на подаване на исковата молба бил платил общо 6 753,18 лева.

С уточняваща молба вх. № 68345/26.06.2024г. ищецът излага, че сумата с левова равностойност 2 774,40 лв. се претендира до ***, тъй като отговорността на застрахователя е ограничена на 6 месечни вноски по риска продължителен болничен над 60 дни поради заболяване, видно от представения застрахователен сертификат. Излага се, че към настоящия е заплатил всички вноски за периода от *** до ***, като продължава да изплаща кредита, поради което моли да се допусне уточнение на исковата сума, като искът да се счита предявен за сумата от 6 753,18 лв. за периода *** до***Поддържа исковете за обезщетение за забава единствено за периода от подаване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище, че предявените искове са неоснователни. Не оспорва обстоятелството относно наличието на застрахователно правоотношение, възникнало по застрахователен договор за обезпечаване на задълженията на ищеца по договор за потребителски кредит, сключен с „Юробанк България“ АД, както и че ищецът е претендирал изплащане на застрахователно обезщетение, като по негови претенции са образувани щета №***, по която е постановен отказ изх.№ ****и щета №**, по която е постановен отказ от ***

По отношение на щета №***, по която ищецът е претендирал 3 изплащане на застрахователна сума за причинена временна нетрудоспособност/продължителен болничен поради заболяване, се сочи че не са представени лична амбулаторна карта, както и амбулаторни листове с информация от прегледи и консултации за тригодишен период преди сключване на застраховката, каквото било изискването според бланката на уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Цитирани са заболявания, които са диагностицирани при приемането на ищеца в болница, както и справка от НЗОК, съдържаща информация относно заболявания и състояния на ищеца, обхващаща период***. Според ответника, описаните болести и състояния не са били посочени от ищеца при попълване на медицинския въпросник, представляващ неразделна част от застрахователния договор. Цитира се чл. 363 от КЗ, че премълчаването на съществени за риска обстоятелства е основание за застрахователя да откаже да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Ответникът твърди, че настъпилото увреждане на здравето на С. Ш. – **** е в следствие на и в причинна връзка със заболяванията и състоянията на лицето, като в епикризата от ***. като придружаващи заболявания са посочени „***- същите били описани и като рискови фактори за настъпилото увреждане. Сочи се, че съгласно Общите условия на дружеството, същото може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение вследствие застрахователно събитие, което е в резултат или в причинно-следствена връзка с декларирано при попълване на Краткия медицински въпросник обстоятелство. Във връзка с твърденията на ищцовата страна, че част от клаузите по застрахователния договор са „неравноправни клаузи“, ответната страна счита, че в конкретния случай не се касае за неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, сочи съдебна практика в този смисъл. Сочи, като аргумент за действителността разпоредбата на чл. 448, ал. 8 от КЗ, която дава възможност на застрахователя да откаже плащане, когато са налице болести, които са оказали влияние на увреждането. Твърди се, че ищецът не бил в невъзможност за полагане на работа за период от над 60 дни. Оспорва се предявеният иск и по размер.

По отношение на щета № *** се твърди,че е налице формално основание за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като застрахованият изобщо не бил представил на застрахователя уведомление за настъпило застрахователно събитие, каквото е изискването на ОУ и на КЗ.

Сочи се, че инвалидизация е настъпила вследствие на заболявания, които са били диагностицирани надлежно и са били известни на застрахования преди сключването на застрахователния договор и за които застрахователят не е бил уведомен. Настъпилото събитие се намирало в пряка връзка и с посочените в медицинския въпросник заболявания, поради което и на основание чл. 11.2 от ОУ било налице право на застрахователя да откаже да заплати обезщетение.

Твърди се, че застрахователят е уведомил надлежно ищеца за своите мотиви за отказ по тази щета. Допълнително основание за отказ за плащане на обезщетение било обстоятелството, че застрахованото лице не било лишено от възможността да полага труд, респективно – да получава трудови доходи. В експертното решение на ТЕЛК от*** се сочело, че „Работата, която лицето 4 изпълнява, е подходяща за здравословното му състояние, при стриктно спазване на противопоказаните условия на труд в т. 15 от ЕР“, рискът „инвалидизация над 70%“ не се покривал от застрахователя, ако съгласно решението на ТЕЛК лицето е трудоспособно за работното си място, професионална квалификация или длъжност и може да продължи да ги изпълнява. В случая, според решението на ТЕЛК лицето можело да изпълнява своята длъжност, не било в невъзможност да полага труда, за който е квалифицирано. Поради изложеното, по отношение на това увреждане изобщо не бил изпълнен фактическият състав, пораждащ задължението на застрахователя да заплати обезщетение. Фактите също потвърждавали, че С.

Ш. е могъл да полага труд съгласно професията и длъжността си – той е останал на работното си място над 3 месеца след признаване на инвалидизацията му. Това обстоятелство било изрично признато и в исковата молба. Трудовото му правоотношение било прекратено едва на *** и то поради липсата на възможност за трудоустрояване на лицето при спазване на противопоказанията му за труд. Самото прекратяване на трудовото правоотношение с работодателя не било основание за плащане на застрахователно обезщетение по риска „инвалидизация над 70%“, след като лицето било способно да полага труд по своята длъжност (макар и при спазване на някои противопоказания). Настъпването на безработица било друг риск и следвало да се отличава от инвалидизацията, при която лицето не може да полага труд по физическа причина. При С. Ш. такава физическа невъзможност за полагане на труд не била налице нито преди прекратяване на трудовото му правоотношение, нито след това.