Решение № 203 от 27.03.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 74/2023
- Вид
- Решение № 203
- Подписан
- 27.03.2023
- В сила
- 27.03.2023
- Състав
- Иван Иванов , Зорница Хайдукова, Валентин Бойкинов
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 121, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за особените залози
- чл. 26, ал. 3, т. 1 · Закон за особените залози
- чл. 30, ал. 1 · Закон за особените залози
- чл. 32а · Закон за особените залози
- чл. 4 · Закон за особените залози
- чл. 638, ал. 4, изр. 2 · Търговски закон
- чл. 685, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 694, ал.2, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 6 · Търговски закон
- чл. 724, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 203 гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20231001000074 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1210 от 2.11.2022 г. по т.д. № 2158/2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 17 състав е отхвърлен като неоснователен иск с правно основание чл. 694, ал.2, т. 1 от ТЗ, предявен от Национална агенция за приходите - гр. София против „Уотър технолоджи МС“ ООД (н.) - гр. София за установяване на поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ на предявени в откритото по отношение на дружеството производство по несъстоятелност в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и включени в обявения по партидата на дружеството в търговския регистър на 25.10.2021 г. списък на приети вземания с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ публични държавни вземания за сумите : 360.33 лева - данък върху доходите на физическите лица, дължим за периода от м.май 2019 г. до м. септември 2020 г., видно с начислена лихва за забава в размер на 38.51 лева ; 875.10 лева - задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване и за универсален пенсионен фонд, дължими за периода от м. март 2020 г. до м. септември 2020 г., ведно с начислена лихва за забава в размер на 88.36 лева.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Национална агенция за приходите - гр.
София, в която се твърди, че е неправилно, по следните съображения.
1
Необосновано съдът приел, че обезпечените със запор публични вземания не могат да се ползват от привилегията по 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ, тъй като в чл. 26, ал. 3, т. 1 от Закона за особените залози изрично било посочено, че сред подлежащите на вписване обстоятелства в Централния регистър на особените залози е и запора върху имущество по чл. 4 от ЗОЗ.
Необоснован бил и извода, че чл. 724, ал. 1 от ТЗ отрича правото на предпочтително удовлетворяване на кредитор, чиито вземания са обезпечени със запор, вписан в ЦРОЗ.
Съдът нарушил принципа, че норма, която дава определен обем от права не може да бъде тълкувана ограничително или разширително.
Молбата е решението да бъде отменено, като бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде уважена.
Ответникът по въззивната жалба „Уотър технолоджи МС“ ООД (н.) - гр. София не е представил писмен отговор и не е изразил становище.
Синдикът на „Уотър технолоджи МС“ ООД (н.) - гр. София Е. Г. - Т. в писмения отговор оспорва жалбата като неоснователна.
Безспорно било установено, че наложените по реда на ДОПК обезпечтелни мерки са вписани в ЦРОЗ на 23.06.2021 г. - след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което било недопустимо.
Молбата към съда е въззивната жалба да бъде оставена без уважение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Национална агенция по приходите, в която се твърдяло, че в производството по несъстоятелност, открито по отношение на „Уотър технолоджи МС“ ООД - гр. София, в обявения по партидата на дружеството в търговския регистър на 25.10.2021 г. списък на приети вземания, били вписани с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ публични държавни вземания в общ размер 1 362.30 лева, от които 1 235.43 лева - главници и 126.87 лева - лихви, начислени към 5.07.2021 г.
За обезпечаване на предявените публични вземания, с постановления от 16.11.2020 г. и от 15.01.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП- София бил наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
Запорът бил вписан в Централния регистър на особените залози на 23.06.2021 г.
-3-
При тези факти ищецът твърдял, че вземанията му се ползват с привилегията по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ и поискал от съда да постанови решение в този смисъл.
2
Ответникът „Уотър технолоджи МС“ ООД (н.) - гр. София не представил писмен отговор.
Синдикът на „Уотър технолоджи МС“ ООД (н.) - гр. София Е. Г. - Т. в писмения отговор оспорила иска като неоснователен.
Изтъкнала, че наложените по реда на ДОПК обезпечтелни мерки са били вписани в ЦРОЗ на 23.06.2021 г. - след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, което било недопустимо съгласно чл. 638, ал.4, изр.посл. от ТЗ. Вписването на обезпечителните мерки имало оповестително, а не конститутивно действие, поради което и не можело да се ползва от привилегията по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ.
Молбата към съда била да отхвърли претенцията като неоснователна.
В изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
Жалбоподателят не е релевирал оплаквания срещу възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка на спора, като от извършената проверка се установи, че фактическите констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства.
С решение от 10.06.2021 г. по т.д.н. № 2085/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 7 състав е обявена неплатежоспособността на „Уотър технолоджи МС“ ООД - гр. София и е открито производство по несъстоятелност.
С молба изх. № 24-28-948/17 от 6.07.2021 г. Националната агенция за приходите предявила публични вземания за данъци в общ размер 952.46 лева, от които 899.75 лева - главница и 52.71 лева - лихви, изчислени до 3.02.2022 г. и за задължителни осигурителни вноски в общ размер 2 157.84 лева, от които 2 053.95 лева - главница и 103.89 лева - лихви.
Вземанията били включени в списъка на приетите от синдика вземания, обявен по партидата на дружеството в търговския регистър на 25.10.2021 г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.6 от ТЗ.
С възражение с изх. № 24-28-948/17 от 28.07.2021 г. Националната агенция за приходите сезирала съда по несъстоятелността с искане за изменение на списъка на приетите вземания, с което обезпечените с вписани в ЦРОЗ запори публични вземания в общ размер 1 362.30 лева, от които 1 235.43 лева - главници и 126.87 лева - лихви, начислени към 5.07.2021 г., да бъдат приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т.1 от ТЗ.
С определение № 264 903 от 18.10.2021 г., обявено по партидата на дружеството на 25.10.2021 г., съдът по несъстоятелността оставил без уважение възражението.
3
С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.№ С200022-0220081038/ 16.11.2020 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, срещу „Уотър технолоджи МС“ ООД е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата 1 283.06 лева. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2021062301678.
С постановление изх. № С200022-022-0001154/ 15.01.2021 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП София срещу „Уотър технолоджи МС“ ООД, е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „УниКредит Булбанк“ АД за сумата 1 303.61 лева. Запорът е вписан в Централния регистър на особените залози под № 2021062301764.
След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на страните, в обхвата на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно, като споделя крайните изводи и мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях. В допълнение и в отговор на оплакванията в жалбата намира за нужно да посочи и следното.
Предмет на исковата претенция е установяването на поредността на удовлетворяване на публични вземания на държавата, приети като необезпечени в производството по несъстоятелност на ответното дружество. Същността на спора е съсредоточена в отговора на въпроса дали при запори, вписани по реда на Закона за особените залози, разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ поражда в полза на вписалия запора кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори.
Според преобладаващото в правната доктрина и съдебната практика становище за корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ -5- в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози, цитираната норма не поражда в полза на обезпечения кредитор привилегия за предпочтително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ).
4
(Определение № 228 от 18.04.2022 г. по т. д. № 1241/2021 г. на ВКС, II т. о.) Вписването на запор по реда на ЗОЗ има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор (чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 от ЗОЗ), но той не променя качеството си на хирографарен кредитор и няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността (чл. 638, ал. 4, изр. 2 от ТЗ).
Съществено, за конкретния случай, е обстоятелството, че наложените по реда на ДОПК запори са били вписани в ЦРОЗ на 23.06.2021 г., т.е. след датата на откриване на производството по несъстоятелност - 21.02.2022 г., което е недопустимо с оглед забраната, установена в чл.638, ал.4, пр.3 от ТЗ.
Поради съвпадането на крайния извод на настоящия състав на въззивната инстанция с този на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1210 от 2.11.2022 г. по т.д. № 2158/2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 17 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
6