Решение № 1933 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1933 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330105771 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град П., бул.

„Ш. с.” № ** против Р. И. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул. Ч. *, ет. *, ап. *, общ. П., обл. П., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл.

86 ЗЗД, с която се иска да бъде установено, че ответникът – Р. И. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на сумата от следните суми: 856,94 лева - главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 25.05.2021 г. – 22.12.2022 г. за обект, находящ се в гр. П., ул.Ч. *, ет.

*, ап. *; 45,56 лева - обезщетение за забава за периода 31.7.2021 г. – 30.11.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – **** г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № **** г. по описа на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът посочва, че за периода от 25.05.2021 г. – 22.12.2022 г. по партидата на Р. И. П. има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД – гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в горните размери. За потребените за посочения период количества вода са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба.

Съгласно чл. 198 о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се 1 извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Посочва се, че Р. И. П. е собственик на водоснабдения имот и има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ********** за водоснабдения имот, посочен по-горе.

Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Ищецът посочва, че на **** г. е връчил на ответника покана за доброволно плащане, срещу която не е подадено възражение, но не са заплатени начислените суми.

Отчетът в имота се посочва, че е извършван по показанията на монтираното в имота измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството ****. Отчетените количества вода се посочва, че са нанесени в карнетите, като фигурира подпис на потребителя, респективно на негов представител.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Р. И. П. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Срещу заповедта постъпило възражение в срок, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Посочва, че на *** г. е платил сумата от 124, 36 лв. за изравняване за периода от 22.04.2019 г. до 22.04.2021 г. за ползваната от него студена вода, като към този момент нямал други задължения към ищцовото дружество. При посещение на каса на ищцовото дружество разбрал, че има начислени 242 кубика вода, поради което взел телефона на инкасатора от домоуправителя, за да попита поради каква причина е начислено такова количество. Било заявено, че не е осигурил достъп и му е начислявано служебно. При поискване инкасаторът да дойде и отчете водомера в имота, получил отказ, тъй като се предлагало това да се случи извън работно време след 18,00 часа. Ответникът твърди, че няколко пъти чакал инкасатора в посочения час 11.00 ч., но тя не дошла на отчет, като от домоуправителя разбрал, че същата минава редовно да отчита само общият водомер, а индивидуалните такива на два – три месеца. Оспорва жилището да се обитава от други лица, като сочи, че само той е живял в него през процесния период. Оспорва да е изпращал съобщения със снимка на водомера по вайбър, както се твърдяло в телефонен разговор с инкасатора.

Посочва, че искал да си плати реално изразходените количества вода, но това му било отказано, тъй като следвало да се платят служебно начислените 242 кубика. Ответникът посочва, че от февруари ***** г. е лишен от правото да плати текущите си сметки. Оспорва отразяванията в карнетите, като сочи, че същите не отразяват действителни показания, а 2 инкасаторката е „начислява и писала едностранно каквото си иска“. При оплакване от инкасатора пред управителя на ищцовото дружество му било отговорено, че поради сигнали, тя е преместена в друг район. По съвет от управителя на *** г. пуснал жалба до централата на ВиК, като го уверили, че ще се назначи независима комисия и ще се разгледа, но това не се случило. На ****г. ответникът посочва, че е сменен стария водомер с нов, след като два месеца чакал комисията, която така и не се сформирала и не посетила адреса. След март месец *** г. новата инкасаторка на имота отчитала реалните показания на водомера, като минавала след 18,00 часа. Оспорва изложеното в исковата молба, като сочи, че е възразил срещу връчената му покана за доброволно изпълнение с подадената жалба. Оспорва водомерът да е монтиран *** г. или задрасканата и написана дата *** г., като сочи, че сградата има разрешение за ползване от **** г. В тази връзка сочи, че не е установено кога е монтиран процесния водомер. Оспорва служебно начислените количества, като посочва, че не е отразена причина за това. Липсва и предписание за отстраняване на повреда. Сочи се нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 6 от Общите условия за определяне на ден и час поне веднъж в годината в извън работно време или в почивен ден, за което ответникът отправял многократно искания към инкасатора. Посочва, че липсват доказателства за отчета на общия водомер, от който да е видно реално доставено, ползвано и отчетено количество, което обуславя и недоказаност на претенцията. Посочва, че липсва протокол в съответствие Общите условия за неосигурен и/или отказан достъп до имота за реално отчитане на данни на водомера. Оспорва претенцията като недължима и поради частично плащане, като сочи, че на ***** г. т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е заплатил сумата от 69,91 лв. за дължими суми за периода от юли *** г. до декември *** г. С оглед горното се моли да се отхвърли исковата молба. Претендират се разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право 3 на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период, не се представиха по делото.

От приетите по делото писмени доказателства – справка от Служба по вписванията Пловдив, се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в гл. П., ул. „Ч.“ №*, ет.*, ап. *. Това обстоятелство не се оспорва и от ответника, който представя и е прието като писмено доказателство разрешение за ползване за обекта.

На ***** г. на ответника е връчена покана за доброволно изпълнение от ищцовото дружество за сума в размер от 739,74 лв.- главница и 25,61 лв. – лихва.

На **** г. ответникът е депозирал жалба пред ответното дружество, с която начислената сума в размер от 739,74 лв.- главница и 25,61 лв. – лихва.

От приетата по делото извадка от карнет се установява, че за процесния период 25.05.2021 г.- 22.12.2022 г. от 20.05.2021 г. до 23.12.2021 г. е начислявано месечно потребление в размер на не повече от 8 куб.м. месечно, като на ***** г. е отразено 242 – вайбър. След тази дата отчетите също не са в размер на повече от 8 куб.м., като само на **** г. е отчетено показание 18 куб.м. На ***** г. е отразена подмяна на водомера.

От приетите по делото като писмени доказателства фискални бонове се установява, че ответникът е заплатил задълженията за периода от 23.03.2021 г. до 23.04.2021 г., както и за предходни периоди от 2019 г.

Приета е като писмено доказателство покана за доброволно плащане за предходни периоди, като са претендирани натрупани задължения към ***** г. в размер на 102,29 лв.- главница и 6,08 лв.- лихва.

От приетата като писмено доказателство разписка от **** г. се установява, че ответникът е заплатил задълженията си за отчетен период от 22.07.2022 г. до 22.08.2022 г. в общ размер от 15,74 лв. /главница и лихва/, задължения за периода от 23.09.-25.10.2022 г. в общ размер от 22,61 лв., задължения за периода от 25.10.-25.11.2022 г. в общ размер от 15,22 лв., задължения за периода от 22.11.2022 г. до 01.12.2022 г. в общ размер от 5,59 лв. и задължения за периода от 01.12.-20.12.2022 г. в общ размер от 10,75 лв., като тези задължения са платени преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но са част от исковите претенции.

От приетата по делото разписка от **** г. се установява, че ответникът е заплатил 4 последващите си задължения за периода от 20.12.2022 г. до 21.02.2023 г., като същите не са предмет на настоящото производство.

На **** г. е съставен протокол за монтаж, демонтаж, пломбиране и проверка на водомер за демонтажа на находящия се имота на ответника електромер, отчитал процесните вземания, и монтаж на нов водомер с № ****.

Приета е като писмено доказателство показана за доброволно плащане на натрупани към **** г. задължения към ищцовото дружество в общ размер от 968,77 лв.- главница, мораторна лихва и законна лихва.

Събрани са гласни доказателства чрез разпита на св. Г. С. – инкасатор. Св. С. посочва, че е мерила на процесния адрес до октомври. Тъй като ответникът не осигурявал достъп до имота след установена голяма разлика в общия водомер, инкасаторът помолила господина за изпращане на показания на водомер на вайбър за уравняване. Твърди, че била изпратена снимка, като се установила разлика в размер на двеста и нещо кубика. Св. С. потвърждава, че водомерът от 2005 г., като едва през 2023 г. е подменен. Инкасаторът няма спомен ответникът да е искал да се отчита имота след 18,00 часа, като сочи, че след този час не ходи на адресите, защото не се чувства защитена. Не може и в почивен ден. Първоначално е отбелязано 241 кубика, но после е поправено 242 кубика, защото литрите са минали 500, като затова отбелязването е с коректор.