Решение № 86 от 25.03.2024, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. гр. Димитровград, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Т. Стоянова Денчева при участието на секретаря Дарина М. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело № 20235610100670 по описа за 2023 година

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права, чрез процесуален представител, установени в исковата молба са:

Подзащитният ми е страна по Договор за заем от 19.1.2023, сключен с „Айзаем.БГ“ООД, Съгласно чл.3 от Договора Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 600 лева, а Кредитополучателят /доверителят ми/,се задължава, да вьрне сумата 1116 лева, от които 600 лева-главница, 73.80 лева лихва и 442.20 левадопълнителна услуга. ГПР по кредита е в 49.69% , а ГЛП в размер на 41.03 ,при срок на кредита от 6 вноски. Излага подробни съображения в насока и моли съда, да прогласи, че Договорът е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.При условията на вентуалност моли съда да приеме, че доверителят му не дължи сумата от 442.20 лева, представляваща допълнителна услуга търсима въз основа на сключения договор, тъй като последната противоречи на добрите нрави и поради това, че са склъчени при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 и чл.164 ал.1 от ЗЗП. Предявена е искова молба с вх. №3906/30.05.2023г. от ищеца Н. Д. Т. с ЕГН ********** за обявяване договора за заем №***** от 19.01.2023г., сключен с дружеството АЙЗАЕМ.БГ ООД, за нищожен, а в условията на евентуалност ищецът моли съдът да приеме, че не дължи сумата в размер на 442,20 лв., представляваща допълнителна услуга. 2.В срока за отговор ответникът депозира такъв, в който твърди следното: На 19.01.2023г. ищецът Н. Д. Т. с ЕГН ********** е сключил договор за заем N, ***** с АЙЗАЕМ.БГ ООД, ЕИК 203595295, съгласно който е получил наведнъж и в брой сумата от 600,00 лв., при условията на същия този договор и Общите 1 условия към него. Горепосоченият договор предстаипява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Съгласно условията и сроковете по договора за заем Н. Т. се е задължил да заплати на "АЙЗАЕМ.БГ" ООД сума в размер на 673,80 лв., представляваща: главница по договора за заем в размер на 600,00 лв. и 73,80 лв. - договорена възнаградителиа лихва за периода - от 18.02.2023г. до 18.07.2023г. в която следва да бъде заппатена според погасителния план на б/шест/ фиксирани месечни вноски вгяка в размер на 112,30 лв. На 18.01.2023г. ищецът Н. Д. Т. с ЕГН ********** е ск почил договор за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг. Съгласно условията и сроковете по същия договор Н. Т. се е задължип да заплати на "АЙЗАЕМ.БГ" ООД сума в размер на 442,20 лв., която следва да бъде заплатена според погасителиия план на ранни месечни вноски всяка в размер на 73,70 лв. Съгласно чл. 4, ал. 6 от Договора за имущесгвено проучване и изivгвяне на удогговерение за кредитен рейтинг между стрaziите е угонорено, че в случай че изпълиителят сктпочи с възложитепя отделно облигационно правоотношение, а именио договор за заем, изпълнителят може да означи размера на задълженията на възложителя по този договор, като ги прибани към общата дължима по договора за заем сума, включително в дължимите отдегпiи вноски, което има за цел само и единствено да улесни ищеца при погасяване на своето задъпжение по двата договора. По отношение на допустимосгга на иска: Предявеният отрицателио установителен иск би могьп да се приеме за допусггиУг, доколиото е скрепен с изискуемия по смисъла на чл. 124, ал.1 от ГПК минимум, и като такьв спедва да бъде разгледан по сьщество. По отношение на основателностга на иска: Моля да отхвърлите предявения иск като НЕОСКОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, поради обстоятелството, че твърденията на ищеца не отговарят на дейсгвителиото правно положение между сграните.

Съображенията ми затова са следните: НЕОСНОВАТЕЛНО и ПЕДОКАЗАНО е твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит е недсйсгвителен, защото не е посочен приложимият лихнен процент и условията за прилагането му, както и че не става нсно какво се вктцочва в процента на ГПР. В настоящия случай лихвеният процент е финсиран, непроменлив и сьгласно изискванията на закона - годишен. Главницата, върху която той се начислява, сьщо е посочена в договора - 600,00 лв., която представлява чисгата стойност на заема. Задължението по заема се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, тоест няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисква предосгавяне на инсЬормация за последователносгга на разпределнне на вноските между различннте неизплатени суми. Законът не вменява задължение за посочване на размера на възнаградителиата лихва и как тя се разпределя във времето с изппащане на всяка една от месечните вноски, посочени в погаситетпгия ппан. договорът за заем сьдържа достатьчно информация, от която чрез епементарни аритметични сметки може да се установи общият размер на възнаградителиата лихва - при главница от 600 лв.

2 и общ размер на всички плащдния по Договора за заем, вктпочващи единствено главница и лихва в общ размер на 673,80 лв. 3а това не се изискват специлтп-ки знания, поради което и не е поставяло ищеца в понеблагоприятно или неравнопосгавено положение спрямо довереното ми дружество. Неоснователио е твърдението на ищеца, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от 3ПК. Чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК изисква точно описване в договора на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на скшочване на договора за заем, което е изрично написано в договора ГПР - 49,69 % и обща дължима сума -1116,00 лв. В общата дължима сума е вкrпочена чистата стойност на заема, възнаградителиата лихва и задължението по договора за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтспгг, съгласно утовореното в чл. 4, ал. 6 от съцщя този договор. Останглиге възражения срещу начина на изчисляване на ГПР съобразно изискването на ЗПК по определения начин също са неоснователии, защото тежестта за доказване на тази евентуалиа грешка в изчиспението тежи върху страната, която го твърди, а доказателства в тази насока с исковата молба не са представени. ГПР включва възнаградитслна лихва и всички други разходи свързани с кредита. В насгоящия случай няма други разходи по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва в размер на 73,80 лв. Годишният процент на разходите се изчислява съгласно приетата от законодателя формула в приложение 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Ог процесния договор за заем се установява, че страните са уговорили дължимост на възнаградителна лихва за периода на действие на сключения договор за заем. Възнаградителната лихва представлява уговореното възнаграждение, дължимо на заемодателя по време на действие на договора предвид нaличието на уговорка връщането на паричната сума да бъде реализирано на погасителни вноски. В погасителиия план към договора са посочени падежите на всsпса една от дължимите погаситеJпiи вноски и размерът на оставащата главница за всеки следнащ съагветния падеж период. Посочените данни са достатьчни за определянето на месечния размер на главницата, възнаградителиата лихва и по договора за имуществено проучване към всеки един от падежите в рамките на общата дътvкима непроменлива месечна сума от 186,00 лева. По отношение на действителността на Договора за заем: Договорът за заем с №70000000032З09Мбс е сключен на дата 19.01 .2023г. между страните АЙЗАЕМ.БГ ООД с ЕИК 203595295, в качеството му на заемодател, и Н. Д.

Т. с ЕГН **********, в качесгваго му на заемополучател, сьгласно който последният е получил наведнъж и в брой сумата от 600,00 лв. при усповията на гьщия този договор и Общите условия към него. Договорът за заем представлява и разписка за реалното получаване на заемната сума. Нетвата валидност не е поставена в зависимост от спазването на определена форма.

Настоящият договор е вапиден и това е така, защото напълио доггатьчно е посгигнатото между страните съгласие по отношение на заемната сума, условията по договора и реалиото предаване в собственост на заемателя на 3 парите. По настоящия договор не са претендирани неустойки, лглхви за забава, обезщетения, такси и T.H., които биха могли да се разглеждат от уважаемия сьд като неравноправни клаузи, противоречащи с императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и накърняващи добрите нрави, установени в обществепостта. Съгласно усповията по договора за заем заемополучатепят се е задължил да затиати на АЙЗАЕМ.БГ ООД сума в общ размер на 673,80 лв., която вк почва главница и възнаградителиа лихва по договора за заем. Договорът за заем е двустранен, възмезден, формален, консенсуален договор, по силата на който заемодателят предоставя на заемателя договорена парична сума, npu догонорени усповия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата и да я върне в сроковете, посочени в договора. Срепду ползвания заем заемателят плаща възнаградителна лихва, която по своето есгество представлява нъзнаграждението, което длъжникът на пари или на други замесгими вещи трябва да престира на заемодателя, защото са му предадени в собственост и се е разпорсдил с тях. Заемодателят се задължава да изпълни договорното си задължение да предостави договорената парична сума на заемополучателя, а заемополучателят се задължава да върне заема на месечни анюитетни вноски, посочени в погасителния план, който е неразделна част от договора. Анюитетните вноски включват съответната разсрочена част от главницата и нъзнаградителната лихва. Възнаградителната лихва по Договора за заем е в.размер на 73,80 лв. и се определя еднозначно в теорията като възнаграждение за ползвания финансов ресурс. Догонорената лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства, т.е. тази лихва има възнаградителен а не наказателен характер, поради косто се дължи така, както е уговорена. Такава е била волята на Нинолай Д. Танеи с ЕГН **********, обективирана изрично в подписания от него договор, а съгласно чл.20а от 33Д договорът има сила на закон за тези, които са го скточили. Сключен е договор за предоставяне 3 на потребитепски заем, който, гьгласно чл.9 ал.1 от ЗПК е договор, въз основа на който заемодателят предоставя или се задължава да предостави на потребитецs кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, при които потребителят заплаща стойността на услугите, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. По аргумент от чл.10 ал.2 от ЗПК потребителят е ддъжен да извършва всцчки плащания — на лихви, такси, комисионни, неустойки или други разходи, които са предвидени в условията на скпючения договор за потре6итепски кредит. В настоящия случай обаче от страна на заемодателя няма други азходх по договора за заем, освен договорената възнаградителна лихва. С оглед характера на процесния договор, неговата цел, задължението на заемодателя да предостави договорената сума в уговорения срок и възможносгга заемателят да я върне разсрочено във времето и то на малки вноски. Волята на страните следва да бъде зачетена, още повече, че чл.10 от ЗЗД допуска лихви да се уговарят до размер, определен от МС. В случая 4 следва да се има предвид и факта, че заемодателят не е баина, за задъпженията на заемополучателя не са дадени обезпечения, а повишеният риск оскъпява финансовия ресурс. Клаузата за възнагрлдителиа лихва няма неравноправен характер. Същата е уговорена в договора в общ размер на 73,80 лева при лихвен процент от 41,03 годишно, при необезпечен кредит.

Доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват усповията за прилагането му, доколкото такива условия няма.

Действително в договора няма отделио записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителиост на договора. Такова самостоятелно изискване за съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. Шеста от ЗПК. Освен това от договора сгава ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за целия срок на договора, а именно 73,80 лева, който размер е фихсиран за целия период на договора. до настоящия момент ищецът не е погасил изцяло дори реалио получената заемна сума по Договора за заем. По отношение на действителноскта на Договора за имуществено проучване и изготвяне на удосговерение за кредитен рейтинг Договорът за имуществено проучване и изготвяне на удостоверение за кредитен рейтинг (наричан по-долу за краткост ДИП) е сктпочен на 18.01.2023г. между страните по желание на ищеца, видно от Молба от 18.01.2023г., за да му бъде изготвено и връчено възможно найскоро удостоверение за кредитен рейтинг, който да му послужи за лични нужди. В настоящия случай предмета на ДИП е изпълиен в сравнителио кратьк срок и удостоверението му е предадено, видно от декларацията от 19.01.2023г. Осганало е единствено дльжникът да погасява своето задължение при това на отделни вноски. 3а да бъде максималио улеснен дпъжникът и съгласно чл. 4, ал. 6 от ДИП, задължението по ДИП е добавено в погасителния план към Договора за заем. Насрещното договорно задължение от страна на АЙЗАЕМ.БГ ООД по ДИП, за което е дължима сумата от 442,20 лв., се изразява в това дружеството да издаде удосговерение за кредитен рейтинг на възложителя след сьобразяване на всички данни, подробно описани в чл.2 ал.1 т.2 от ДИП.