Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 428 от 08.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 2841/2026
Вид
Решение № 428
Подписан
08.06.2026
В сила
08.06.2026
Състав
Виктор Бисеров Чаушев, Михаела Петева Михова, Емилия Атанасова Колева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 428 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Емилия Ат. Колева

Михаела П. Михова при участието на секретаря Елена Ив. Чотова в присъствието на прокурора Е. Юр. В. като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100602841 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI НПК.

С присъда № 144 от 05.03.2026 г., постановена по НОХД № 11324/2025 г. по описа на СРС, НО, 11-ти състав, подсъдимата В. М. К. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 5 вр. ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „пробация“ за срок от девет месеца, както и за виновна в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените й, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66 НК с изпитателен срок от три години. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл за отнемане в полза на държавата и унищожаване на вещественото доказателство – пълномощно, както и е възложил в тежест на подсъдимата разноските по делото.

Срещу описаната присъда са постъпили въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от подсъдимата В. К. чрез упълномощения й защитник – адв. Т. С. – САК. Излагат се подробни съображения за неправилност на постановената първоинстанционна присъда. По отношение на обвинението по 1 чл. 309, ал. 1 НК се навеждат доводи за необоснованост на постановения осъдителен резултат, като считат, че от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод за съпричастност на подсъдимата към извършване на това престъпление. Твърди се още, че при извършване на част от действията по разследването на досъдебното производство са допуснати процесуални нарушения, а именно свидетелката М. К. (дъщеря на подсъдимата) не била уведомена за правото й да откаже да дава показания, с оглед на родството й с подсъдимата. Навеждат се доводи, че инкриминираното деяние не е извършено от подсъдимата К.. Жалбоподателят счита, че неправилно решаващият съд не е кредитирал част от доказателствата по делото, като е намерил, че същите съставляват защитна теза. Поставя се оплакване за липса на всестранно и обективно провеждане на съдебното следствие, поради което не била установена обективната истина. Твърди се още и непълнота на съдебния акт, тъй като липсва произнасяне по първоначалното обвинение по чл. 309, ал. 1 НК, което води до неяснота на постановената присъда. Навеждат се доводи за малозначителност на извършеното от подсъдимата деяние, поради което следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. По отношение на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал.

1 НК жалбоподателката счита, че е налице неяснота в диспозитива на присъдата, както и, че не се доказва, както от обективна, така и от субективна стана да е осъществен състава на този текст от Наказателния кодекс.

Формулира се искане за отмяна на първоинстанционната присъда, като подсъдимата К. да бъде призната за невиновна в извършване на престъпленията, за които е предадена на съд.

В закрито разпоредително заседание настоящият въззивен състав прецени, че за изясняване на обективната истина, респективно за правилното решаване на делото не се налага провеждането на съдебно следствие чрез събиране на допълнителни доказателства от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на държавното обвинение намира подадената от подсъдимата жалба за неоснователна. Счита, че атакуваната първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, като същата е постановена изяснена фактическа обстановка с необходимата доказателствена обезпеченост, като по делото по несъмнен начин се доказва, че подсъдимата К. е извършила и двете престъпления, за които й е повдигнато обвинение. Прокурорът намира, че първата инстанция е обсъдила релевантните по делото обстоятелства и е дала правилна оценка на обществената опасност на извършеното от подсъдимата, като се е съобразила с наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства, при които едното от деянията е било преквалифицирано като маловажен случай. Въпреки това не споделя тезата за малозначителност на извършеното, като се позовава на наличието второто деяние. При наличието на двете противоправни деяния, извършени в условията на съвкупност, държавното обвинение намира, че атакуваната осъдителна присъда е правилна, включително и по отношение на индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимата К.. Моли същата да бъде потвърдена.

2

Защитника на подсъдимата – адв. С., намира обжалваната присъда за неправилна. Навежда доводи, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението по чл. 309 НК, тъй като инкриминираният частен документ /пълномощно/ е истински, автентичен и с вярно съдържание, като счита, че от доказателствата по делото се установява, че въпросното пълномощно изхожда от дъщерята на подсъдимата и съдържа нейния подпис. Изразява несъгласие с мотивите към първоинстанционната присъда, като намира, че в случая следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК, тъй като е налице малозначителност на деянието, противно на приетото от първата инстанция, че същото е маловажен случай по чл. 309, ал. 5 НК. По отношение на второто обвинение за престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 НК защитата намира, че липсва съставомерен признак на същото, а именно пряк умисъл, какъвто законът предвижда за този вид деяния, като навежда твърдения, че подсъдимата се е доверила на трето лице за извършване на нотариалната заверка на инкриминираното пълномощно, без да има съзнание или каквото и да било съмнение в неговата автентичност. Алтернативно намира, че е налице малозначителност на деянието и по второто обвинение, която се извежда от изключителното смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно роднинската връзка между подсъдимата и нейната дъщеря, като първата е действала по искане и в интерес на втората с цел да й съдейства. Навежда доводи и за евентуалната възможност за приложение на чл. 78а НК, като подсъдимата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При тези съображения моли за отмяна на обжалваната присъда, която намира за прекомерно тежка.

Подсъдимата К. в правото си на лична защита изцяло поддържа казаното от своя процесуален представител. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и съгласно чл. 314 НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Проведеното от първоинстанционния съд производство е в съответствие с принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото. Атакуваната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която се извежда от наличната по делото доказателствена съвкупност, въз основа на която обосновано първата инстанция е формирала изводите си за релевантните по делото факти и обстоятелства, поради което същите, с известни несъществени допълнения, които не се отразяват на общата фактическа рамка, се споделят от този въззивен състав.

От фактическа страна:

Подсъдимата В. М. К. е родена на 08.12.1972 г. в Република Украйна, с българско и украинско гражданство, омъжена, с висше образование, трудово 3 неангажирана, с адрес: гр. София, ж. к. Студентски град, ул. ****; ЕГН:

**********. Същата е неосъждана.

Към м. септември на 2024 г. свидетелката Т.И. работела като консултант в клон на „Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се в Парадайс Център в гр.

София, на бул. Черни връх 100. Задълженията й на работа били свързани с приемане и обработка на документи, включително и такива, свързани с издаване на дебитни карти.

М. К. /дъщеря на подсъдимата/ имала открита на нейно име активна банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД. Тъй като свидетелката била родена на 23.08.2006 г., до навършване на нейното пълнолетие /23.08.2024 г./ правните действия пред банката били извършвани лично от нея и със съгласието на законния й представител, а именно нейната майка – подсъдимата В. К..

Свидетелката М. К. била включена в обмен на студенти по програма „Еразъм+“ в „Университет Саксион“ в Кралство Нидерландия за периода от август–2024 г. до края на януари–2025 г. През септември–2024 г. М. К. пребивавала в Кралство Нидерландия. След като навършила пълнолетие, М.

К. желаела да й бъде издадена нова банкова карта, тъй като притежаваната до този момент от нея имала известни ограничения поради това, че била издадена за непълнолетно лице. По този повод свидетелката К., която се намирала в чужбина, помолила майка си /подсъдимата К./ за съдействие, която се ангажирала да уреди този въпрос.

На 09.09.2024 г. следобед по време на работната смяна на свидетелката И. в офиса на клона влязла подсъдимата В. К. и заявила банкова услуга пред служителката. Подсъдимата поискала в качеството си на пълномощник от името на нейната вече пълнолетна дъщеря – свидетелката М. К., да бъде издадена дебитна карта към банковата сметка на последната. За целта подсъдимата К. представила пред свидетелката И. оригинал на пълномощно, на което бил придаден вид, че изхожда от дъщеря й – М. К., ведно с неин подпис, за да докаже, че съществува правновалидно изявления от нейно име да бъде представлявана от подсъдимата К. пред банката. На гърба на представеното пълномощното имало отбелязване за извършена нотариална заверка /с рег. № 15302/2024 г./ на положения под документа подпис, на която било отразено, че е извършена на 08.08.2024 г. от Р.И.К. – посочен като помощник-нотариус при Д.С. – нотариус в район Р.С. – гр. София, рег. № 267 на Нотариалната камара.

В действителност представеното пълномощно не било подписано от М.

К., а текстът в полето след „упълномощител“, включващ две имена /М. К./ и подпис след тях, били изписани от подсъдимата В. К.. Отразената на гърба на документа нотариална заверка всъщност не била извършена от посочения помощник-нотариус, който към инкриминирания момент е бил пенсионер, респективно не е работил във въпросната нотариална кантора. Подписът в полето след „помощник-нотариус“ не изхождал нито от посоченото лице – Р.К., нито от някой от служителите на нотариалната кантора към датата на заверката.

4

Служителката на „Уникредит Булбанк“ АД Т.И. приела представеното от подсъдимата пълномощно, ксерокопирала го и върнала оригинала на подсъдимата. Върху направеното копие на пълномощното подсъдимата изписала саморъчно „вярно с оригинала“, своите имена и се подписала, след което заедно със свидетелката И. попълнили необходимите документи за извършване на исканата от подсъдимата банкова услуга. Свидетелката Т.И. уведомила подсъдимата К., че за изпълнението на заявената услуга трябва да се изчака няколко дни, като подсъдимата ще бъде потърсена от служител на банката, за да бъде уведомена за резултата, след което подсъдимата си тръгнала.

Свидетелката Т.И. действала по установения в банката ред, като въвела в служебната система копието на представеното пред нея пълномощно и зачакала отговор от своите колеги за неговата валидност. На следващия ден получила имейл от юридическия отдел на банката, че пълномощното не било въведено в системата „Единство“, която ползват нотариусите. Свидетелката Т.И. на свой ред извършила собствена проверка, като се свързала с нотариалната кантора на нотариус Д.С., от където й отговорили, че описаният документ не е заверяван в тази нотариална кантора.

По доказателствата:

Въззивният съд възприе изложената фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и доказателствени средства: обяснения на подсъдимата В. К. (л. 186/гръб/ и сл.); показанията на свидетелите М. К., събрани в хода на съдебното производство (л. 189 и сл.), както и приобщените такива от досъдебното производство (л. 48 ДП); Д.С. (л. 94/гръб/ и сл.), З.С. (л. 96 и сл.), Р.К. (л. 97 и сл.) и Т.И. – от съдебното (л. 97/гръб/ и сл.), както и прочетените показания от досъдебното производство (л. 32 ДП), удостоверение за раждане (л. 16), уверение за студент (л. 17), потвърждение за участие в обмен (л. 18), договор за откриване на платежна сметка (л. 27), свидетелство за съдимост (л. 46), уверение за записана докторантура (л. 78), отговор от „Уникредит Булбанк“ АД ведно с приложена документация (л. 114 и сл. и л. 166 и сл.), Сигнал за недействителна нотариална заверка (л. 4 и сл. ДП), копие от пълномощно, заверено за вярност с оригинала от подсъдимата (л. 6 и л. 34 ДП), извлечение от нотариален регистър (л. 38 ДП), заключение по изготвената в ДП и приета графическа експертиза (л. 54 и сл. ДП), както и останалите приложени по делото писмени документи.