Решение № 1195 от 08.04.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 10434/2023
- Вид
- Решение № 1195
- Подписан
- 08.04.2024
- В сила
- 01.05.2024
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.207 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 10, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 5 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл.195, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.335 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 335, ал.2, т.3 · Кодекс на труда
- чл.357, ал.1, предл. второ · Кодекс на труда
- чл. 62, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1195 гр. Варна, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Н.а при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Н.а Гражданско дело № 20233110110434 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, предл. второ от КТ от Г. Н. С., ЕГН **********, гр. П. срещу ответника „Е КАРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 206299650, със седалище град Варна и адрес на управление: ж.к. „Чайка" бл. 34 вх. „Б", ап. 40 с петитум да бъде прието за установено, че ищецът и ответникът се намират в трудово правоотношение при условията на трудов договор №20 от 01.02.2023 г. за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона", който трудов договор е със срок постоянен, при пълен работен ден - 40 часа седмично, при уговорено месечно трудово възнаграждение 1000 /хиляда/ лв. плюс допълнително трудово възнаграждение по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В исковата си молба ищецът излага, че сключил с ответното търговско дружество трудов договор №20 от 01.02.2023 г. за длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", със срок постоянен, пълен работен ден - 40 часа седмично, при уговорено трудово възнаграждение -1000 /хиляда/ лв. плюс по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. На работа постъпил на 03.02.2023 г. Бил командирован до Испания, където получил автомобила. За отиване до там и получаване на автомобила договорил с работодателя командировъчно възнаграждение дневно по 53 евро за 5 дни. За останалите дни от месеца при управление на автомобила из Европа /наречено вътрешно командироване/ при единична езда -дневно по 73 евро, което за февруари 2023 г. му било начислено за 18 дни. Основната му заплата също била начислена в евро - за 26 дни по 12,5 евро. Подробностите относно заплащането си получил като съобщение по време на пътуването по телефона си. През 1 месец март продължил да пътува и изпълнява задачи из Европа.
На 23 март 2023 г. получил тежка бъбречна криза, която не преминала. Опитал се да превъзмогне болката, като работил до 25 март 2023 г. вкл., но се оказало невъзможно. Уведомил работодателя и той му закупил самолетен билет от Валенсия до София за 26 март 2023 г. От Аликанте до Валенсия пътувал с автобус. От София се качил на влака за Варна. В Провадия пристигнал на 26 март 2023 г вечерта, след 23 часа. Сутринта на 27.03.2023 г. веднага отишъл на лекар, тъй като болките били непоносими. Получил болничен лист за установена нетрудоспособност от 27.03.2023 г до 09.04.2023 г. Веднага уведомил за това работодателя и по уговорка с него му изпратил болничния лист. Поради силно влошеното си състояние бил изпратен на ЛКК, която комисия му удължила болничния отпуск до 27 април 2023 г. като бил хоспитализиран за провеждане на болнично лечение. С писмена молба, тъй като не се чувствал добре, поискал да му разрешат неплатен отпуск, след свършване на болничния отпуск. Въпреки че изпратил и втория си болничен лист на работодателя, не получил обезщетение за ползван болничен отпуск. От ТП на НОИ- гр. Варна го уведомили, че не му е начислено и заплатено обезщетение, поради това че трудовият му договор бил прекратен, считано от 27 март 2023 г.
Излага, че съгласно чл.335, ал.2, т.3 от Кодекса на труда трудовият договор се прекратява от момента на връчването на писмената заповед за прекратяването му.
Твърди, че до настоящия момент не му е връчена заповед за прекратяване на трудовия му договор и не му е известно на какво основание е уволнен. Направил опит чрез адвокат да се снабди със заповедта, но работодателят му не е предоставил.
Обоснова правния си интерес от водене на настоящия иск от факта, че в НАП е отразено прекратяването на трудовото му правоотношение с ответното дружество, каквото счита, че не е налице, поради невръчване на заповедта за уволнение.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
В него изразява становище за неоснователност на иска и моли за неговото отхвърляне, като излага следното:
Сключеният между страните трудов договор №20/01.02.2023г. бил прекратен, считано от 27.03.2023г., така както е посочено в Заповед № 23-04/24.03.2023г., издадена на осн. чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта била връчена на ищеца на 24.03.2023г., като първо му била съобщена устно по телефона, а след това му била връчена чрез електронно писмо изпратено до него. След като узнал за заповедта за прекратяване ищецът прекратил работа на следващия ден 25.03.2023г., като си тръгнал за България, изоставяйки камиона в гр. Аликанте в Испания. На 27.03.2023г. било изпратено и Уведомление по реда на чл. 62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388233035105/27.03.2023г. до НАП за прекратения договор.
На 01.05.2023г. в електронна кореспонденция по Viber до бившия си пряк 2 ръководител Д. Б., ищецът Столарски попитал кога ще има превод на последната заплата за м. март, като му било отговорено да спре да се крие и да дойде до офиса, за да даде отчет по нанесени от него щети по цистерна в Холандия, получени при ПТП при управлението на предоставения му камион. Тази кореспонденция между страните отново предполагала знание от страна на ищеца за прекратения вече трудов договор.
Отделно излага, че ищецът е укрил информация от работодателя си при започване на работа, тъй като след получаване на бъбречната криза признал пред прекия си ръководител Д. Б., че всъщност има степен на инвалидност, определена с ТЕЛК, а при постъпване на работа е представил медицинско, че е напълно здрав и годен за работа.
Ищецът не е идвал в офиса на работодателя си, не е входирал молба за неплатен отпуск, като и в трудовото му досие липсва такава. Не е направил отчет на тахографа на камиона, който е управлявал, като счита, че това може да доведе до налагане на глоби на ответника от контролните органи на ДАИ. Освен това сочи, че ищецът не е върнал предоставените му с протокол: карта за гориво „Евроваг“; банкова карта на „Банка ДСК“ АД; карта за преминаване през тунели Фрежус и Монблант, нито е направил отчет по тях.
Изоставянето на камиона в Испания довело до генериране на допълнителни разходи за ответника по неговото прибиране до България.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал.1, предл. второ от КТ.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните бил сключен постоянен трудов договор №20 от 01.02.2023 г., по силата на който ищецът бил назначен на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил -12 и повече тона", при пълен работен ден - 40 часа седмично, при уговорено месечно трудово възнаграждение 1000 /хиляда/ лв. плюс допълнително трудово възнаграждение по 0.6% за всяка година трудов стаж и професионален опит. Същото се потвърждава и от представения по делото трудов договор №20 от 01.02.2023 г. В договора е уговорен срок на изпитване от 6 месеца и дата на постъпване на работа на работника 03.02.2023 г.
Спорният въпрос е било ли е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника и ако да, на коя дата.
По делото е представена Заповед №23-04/24.03.2023 г. издадена от Д. Б., действащ от името на „Е КАРС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ООД, ЕИК 206299650. В 3 заповедта е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с Г. Н. С., считано от 27.03.2023 г., на основание чл.71, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.71, ал.1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В случая на прекратяване на основание посочената разпоредбата работникът не се ползва от закрила и не е необходимо заповедта да се мотивира с друго, освен че се упражнява правото по чл.71, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.335от КТ трудовият договор се прекратява писмено, както следва:
1. при прекратяване с предизвестие - с изтичането на срока на предизвестието;
2. при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. при прекратяване без предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.
В случая трудовият договор се прекратява без предизвестие, поради което е приложима разпоредбата на чл. 335, ал.2, т.3 от КТ, а именно от момента на получаване на изявлението за прекратяване на договора.
Законодателят не е посочил изрично начин на достигане на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор до насрещната страна, но с оглед разпоредбата на чл. 335, ал.1 от КТ следва да се приеме, че това следва да стане писмено. Когато прекратяването става с издаването на заповед, както е в настоящия случай, същата следва да бъде връчена на работника на общо основание, като при връчването по аналогия ще намерят приложение правилата на чл.195, ал.2 от КТ, съгласно които заповедта за дисциплинарно наказание се връчва срещу подпис на работника или служителя, като се отбелязва датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка. В тази хипотеза не са изключени и други законно допустими способи за връчване на книжа, като връчване с нотариална покана или ЧСИ, както и връчване по електронен път. Именно при условията на последната възможност ответникът твърди да е извършил връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, като е използвал платформата на Вайбър.
В показанията си свидетелят Д. Б. излага, че е уведомил ищеца по Вайбър, че прекратява трудовото му правоотношение като му изпратил молба да подпише или заповед, търсил го на адреса му в гр. П., изпращали писма от счетоводството. По делото не бяха представени доказателства за изпращане на писма от счетоводството, нито за тяхното съдържание, нито дали са получени от адресата. При посещенията на адреса на ищеца в гр. П. същият не е намерен, поради което не може да се приеме, че е налице редовно връчване, а и такива твърдения не се въвеждат. Така остава 4 възможността за връчване по електронен път. От свидетеля се излага, че на работника бил предоставен мобилен телефон със служебна СИМ карта, чрез който да поддържат връзка, който и към днешна дата не бил върнат от работника. Именно на този мобилен номер изпратил по Вайбър електронния билет на ищеца и документ за прекратяване на трудовото правоотношение. Излага, че към момента същите не са достъпни като файлове на телефона, понеже Вайбър не пази информацията толкова дълъг период от време. Същевременно се представя извлечение от Вайбър кореспонденция между страните от месец май 2023 г., твърдяната дата на изпращане на билета и документите е 23 март 2023 г.
Твърдяното изпращане на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има правно значение и приложими за него са изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Изпратеният в електронен вид документ има характера на електронен документ по смисъла на ЗЕДЕУУ, макар и да не носи електронен подпис – неподписаният документ също представлява документ, а подписът само служи за доказателство за неговото авторство, което авторство в случая е безспорно. Според чл. 5 ЗЕДЕУУ адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. Според чл.
10, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система, а ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му, в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система – с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило, като според ал. 2, ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.