Решение № 260004 от 31.08.2020, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ гр.

Ловеч…31.08.2020 година в ИМЕТО НА НАРОДА

Ловешки окръжен съд …… гражд.състав………………………………… в публично заседание на………двадесети девети юли двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА при секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА и в присъствието на……………… прокурора……………………………………………като разгледа докладваното от

……………….съдията……П.ДАНКОВА……търг. дело………№ 148…….. по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 и сл. от ГПК

Съдът е сезиран с искова молба №8190/02.12.2019 г. от „Ю.Б.”АД против „М.

2017” ЕООД- ЕИК *********,с.К., Общ. У., Ловешка област ул. „***, М.Д.А., Д.Б.А. и Р.Д.А. с цена на иска 84928.76 лева-главница, законна лихва върху главницата , начиная от 10.05.2019 г. до окончателно изплащане, договорна лихва за редовен кредит -421.63 лева за периода от 22.10.2018 г. до 09.11.2018 г., договорна лихва за просрочен кредит :6287.48 лева за периода от 21.10.2018 г. до 06.05.2019 г., такси -206.84 лева за периода от 10.08.2018 г- до 06.05.2019 г. и разноски по кредита -312.40 лева за периода от 13.11.2018 г- до 06.05.2019 г. Ищецът твърди, че на ответниците банката е предоставила кредит в размер на 110 000 лв. Ищецът се позовава на действието на договор за банков кредит от 24 февруари

2017 година, и твърди че от приложените към исковата молба в банкови бордера и извлечения от разплащателна сметка е видно че кредитодателят е превел договорените суми и е изпълнил изцяло задължението си по договора. В исковата молба се посочва че Р.А., Д.А. и М.А. са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за задълженията по погасяване на кредита. Ищецът обсъжда клаузите по договора и акцентира върху обстоятелството, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения по чл. 3, алинея първа от договора за банков кредит продукти „бизнес помещения” от 24 февруари 2017 г.и член 27 от същия договор. Изтъква, че длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането чрез телепоща до всеки един от тях и с това задължението на кредитора е било изпълнено. Заявява, че на основание чл. 422 от ГПК във връзка с член 430 от Търговския закон, член 79 и член 86 от ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на ответниците претендира заплащане на сума в размер 92157 .11 лева. Моли да бъдат призовани на съд и да бъде постановено съдебно решение по силата на което да бъде прието за установено по отношение на„М. 2017" ЕООД, ЕИК *********, Р.Д.А., М.Д.А., и Д.Б.А., че същите имат солидарно задължение по договор за банков кредит продукт „бизнес помещения" ВЬ58791 от 24.02.2017г. присъдено със Заповед №490/13.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 13.05.2019г. по ч.гр.д.№889/2019 г., по описа на Районен Съд Ловеч в общ размер на 92 157,11 лв. (деветдесет и две хиляди сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки), от които главница: на на 84 928,76 лв. (осемдесет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва за редовен кредит за периода 22.10.2018г.- 09.11.2018г. в размер на 421,63 лв. /четиристотин двадесет и един лева и шестдесет и три стотинки/, договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.10.2018г. до 06.05.2019г. в размер на 6287,48 лв. /шест хиляди двеста осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), такси за период от 10.08.2018г. до 06.05.2019г. в размер на 206,84 лв. /двеста и шест лева и осемдесет и четири стотинки/, разноски по кредит за период от 13.11.2018г. до 06.05.2019г. в размер на 312,40 лв. /триста и дванадесет лева и четиридесет стотинки/, както и реализираните в хода на ч.гр.д.№889/2019 г., по описа на Районен Съд Ловеч съдебно-деловодни разноски в размер на, както следва: 1843,14 лв. (хиляда осемстотин четиридесет и три лева и четиринадесет стотинки) - платена държавна такса, както и 2294,83 лв. (две хиляди двеста деветдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) - адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.367,ал.1 от ГПК са постъпили писмени отговори с идентично съдържание №8841/30.12.2019 г., №8842/30.12.2019 г., №8843/30.12.2019 г., №8844/30.12.2019 г. от Д.А., М.А., Р.А.,***. Ответниците заявява, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Обсъжда се, че не са били надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Твърди се, че от известието за доставяне не става ясно какво е съдържанието на пощенската пратка, липсва отбелязване на получения документ в пощата, дата и подпис на служител, както и подпис на получател. Цитира се задължителна практика на ВКС -точка 18 от Тълкувателно решение №4 от 18-ти юни 2014 година по т.д.№4/2013 година на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за иницииране на заповедно производство при договора за банков кредит и се прави извод, че липсата на уведомление за предсрочна изискуемост определя и липса на изискуемо вземане. Посочва се, че дружеството не дължи плащане на дължимите суми на основание член 24 от договора за банков кредит, предвид възникналото застрахователно събитие. Заявява се,че при пожар през юни 2018 година са нанесени значителни щети на ипотекарния имот и са препятствали изплащането на задължението към банката. Посочва се, че задължение на кредитора е било да бъде образувана щета и изплатено застрахователно обезщетение за настъпилото събитие. Ответниците посочват,че при извършване на такива действия ищецът не би достигнал до предявяване на иска, като банката би се удовлетворила в пълен размер от застрахователната сума. Заявява се, че по никакъв начин не е ясно как е определена предсрочната изискуемост на кредита,за какъв период при какви неплатени вноски и не е представен погасителен план, от който да се изясняват тези обстоятелства.

Подадена е от ищеца и допълнителна искова молба №1145/07.02.2020 г. В допълнителната искова молба се заявява, че уведомяването до ответниците е било надлежно, тъй като за дружеството разписката е получена лично от Д.А., а същият се е подписал и под разписките и на останалите ответници. Обсъжда се действието на разпоредбата на член 43 от ГПК и ищецът счита, че предсрочната изискуемост е била надлежно заявена от кредитора. Ищецът заявява, че предсрочната изискуемост е настъпила от 9-ти ноември 2018 година -деня на получаване на телепощата до дружеството-ответник. В допълнителната искова молба се обсъжда договора за банков кредит като двустранна търговска сделка и се изтъква, че по отношение на нея не се прилага защитата на потребителите уредена в Закона за защита на потребителите. Пространно се обсъжда качеството на Р.А.Д.А. и М.А. на управители към различни периоди на дружеството и солидарни длъжници. Ищецът се позовавам и на съответствие в начисляването на лихвите по договора с данните за индекса Софибор, публикувани на сайта на БНБ. Обсъжда се действието на член 20 от ЗЗД и се приема, че страните са приели в договора за банков кредит реда за формиране и промяна на годишната лихва, начина на формиране на уговорената между страните променлива годишна лихва и претенцията е основателна. Изтъква, че ответниците не са уведомили за настъпване на застрахователно събитие, така както има задължения в член 34, точка 2 от Общите условия по застраховка пожар и природни бедствия, на ОЗК „Застраховане” АД и предвид на това, тяхното възражение за настъпило застрахователно събитие е неоснователно.

Постъпили са допълнителни отговори на исковата молба по чл. 373 от ГПК №1848/04.03.2020 г., №1849/04.03.2020 г., №1850/04.03.2020 г., №1851/04.03.2020 г.от Р.А.,***., М.А., Д.А.,чието в по-голямата си част е идентично. Ответниците заявяват, че поддържат отговора на исковата молба и направените възражения. Посочват, че не е спорно подписването на документа по представената разписка за получаване от Д.А., но той никога не е бил представител на „М. 2017” ЕООД и това опорочава връчването. Изтъква се,че Д.А. е длъжник в качеството на физическо лице и няма търговско качество и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП. По отношение на М.А. се изтъква, че независимо от качеството му на управител и едноличен собственик на капитала, той като физическо лице е съдлъжник и поради това има закрила като потребител по ЗЗП.Отбелязва се, че предсрочната изискуемост на вземането не може да се съобщи на длъжника чрез връчване на препис на исковата молба, в какъвто смисъл е константната съдебна практика според ответниците. Заявява се, че Р.А. е била управител на ответното дружество, но това обстоятелство е неотносимо към спора. Твърди се, че ответниците са уведомили кредитора и ще относно настъпилото застрахователно събитие като щета №0120-200-002/ 2018 година по описа на ОЗК „Застраховане” АД е невярно твърдението на ищеца, че не е разполагал с информация за застрахователното събитие .

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н.. Заявява, че поддържа предявените искове и счита, че по представените писмени доказателства се установява тяхната основателност. В подробно писмено становище аргументира доводите си по спора.

Ответниците, редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, а се представляват от адв. В.К. и адв. И. К..

Изтъкват, че исковете са неоснователни и недоказани по размер и молят да бъдат отхвърлени. В писмени бележки се доразвива позицията им неоснователност на исковете.

От представените писмени доказателства по делото, от заключението по съдебно – икономическите експертизи, от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства.

Подписан е договор за кредит от 24.02.2017 г. между ищецът-кредитодател „Ю.Б.”АД и „М.

2017" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. К., общ.

У., обл. Ловеч, ул. „***, представлявано от М.Д.А. в качеството му на управител - като кредитополучател, Р.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник, М.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** - като съдлъжник и Д.Б.А., ЕГН **********, с адрес: *** относно кредит в размер на 110 000 лв. за срок от 60 месеца.

Кредитът е отпуснат за ремонт на двуетажна сграда за търговия с идентификационен №***, със застроена площ по скица от 199 кв.м.,бр.етажи-два, съгласно КСС,находяща се в имот с идентификационен №***с адрес с.К.,Община-У.,Лов.област ,ул.“***, както и за други разплащания, свързани с ремонта на имота. Срокът за усвояване на кредита е уговорен на три месеца, считано от откриването наземната сметка, а в чл. 3 от договора е уточнено, че кредитът се погасява, съгласно погасителен план на 21 –во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В чл. 7, ал.1 от договора за кредит е посочено, че кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху недвижимия имот №*** с адрес с.К., Община-У., Лов.област,ведно с построените в него сгради. В чл. 8а,р.

ІV“Специални условия по кредита“ по договора е уговорена отговорност на Р.А.,Д.А. и М.А. като съдлъжници, които отговорят солидарно при неизпълнение. Страните са постигнали съгласие в чл. 26 на договора, че банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, при неплатежоспособност на кредитополучателя, неосигуряване на данни при поискване за имущественото му състояние, представяне на неверни данни по справки, не отговаряне на условията по т.4 от Декларация „Инициатива за МСИ“2014-2020 г.“,не изпълнение на което и друго задължение ,в т.ч. невнасяне на дължима вноска по главица или лихва.

Банката е предоставила кредита съответно на 08.03.2017 г. -34795 лева, на 15.03.2017 г. -39255.98 лева и на 22.03.2017 г. -35949.02 лева или общо 110000 лева.Ответниците според счетоводните записвания в банката са направили погасителни вноски в размер на 32754.04 лева, които са отнесени съответно - 25071.24 лева –за погасяване на главница, 7012 за договорна лихва, 200.56 за лихва просрочие и 470.18 лева –договорни такси. Към 10.05.2019 г. /както и към 02.1.2019 г. / дружеството не е имало неиздължени непадежирали вноски, тъй като на 09.11.2018 г. неиздължените вноски са били осчетоводени като съдебни спорове. При проверка на счетоводните записвания на двете страни вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е отбелязало, че са констатирани неточности при отчитане на внасяне на сумите за погасяване на кредита от М.А. и погасяването на кредита и не може да се ангажира с отговор , какъв е размера на задължението на дружеството към банката по процесния договор към 10.05.2019 г.Посочено е, че при внесени от М.А. 3300 лева на 17.04.2018 г. осчетоводени са 2570.06 лева , от внесени 3300 лева на 16.05.2018 г. осчетоводени по кредита са 2582.81 лева, а внесените на 15.10.2018 г. касово 1750 лева въобще не са осчетоводени. Установява се, че дружеството е имало сключен договор за кредит и от 08.12.2014 г., като двата кредита са обслужвани от една разплащателна сметка, поради което не вещото лице не е могло да определи еднозначно какъв е размера на непогасения остатък от кредита към 10.05.2019 г. В съдебно заседание на 10.06.2020 г. в.лице поддържа този свой извод- е посочило „Към делото не мога да дам отделни суми, които са погасявани, защото се водят в общо счетоводство……“