Решение № 515 от 03.04.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 515 гр. Варна, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110200755 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Е. С.

А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Д-р Любен Попов“ № 39, aп. 2, депозирана чрез процесуален представител адв. Й.С. от АК - гр. Варна, против Наказателно постановление № 22-0819-006450, издадено на 15.12.2022г. от Началник група в ОД МВР Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което й е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно, а при издаване му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че посочването на алтернативни нарушенията, за които е наложено едно наказание е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Сочи се, че на водачът е съставен и друг АУАН, а въз основа на него и друго НП, касаещи нарушение по същата ал. 3 от ЗДвП, предложение 1. Твърдяното нарушение било извършено на същата дата и час, както и процесното предмет на настоящата жалба. Сочи се, че тъй като законодателят е използвал съюза „и“ в ал. 3 от цитираната норма, то следвало изводът, че наказанието, което се налага е едно, независимо дали се касае за 1 или 2 отказа. Твърди се, че е следвало на водача да се наложи само едно наказание, а не две 1 отделни. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, а се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Сочи и други аргументи за отмяната на НП.

Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката Е. С. А. е правоспособен водач на МПС, като притежава СУМПС №285318369, издадено от ОД на МВР-Варна и валидно до 15.09.31г. Същата била осъждана за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за това, че е управлявала МПС след употреба на алкохол.

На 17.08.2022г., около 05:10 часа, в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“ посока центъра на града въззивницата управлявала лек автомобил „БМВ 120 Д“ с peг. № В8491ТХ.

При движение по пътното платно, до бензиностанция „Еко“, тя била спряна за проверка от органите на Второ РУ-Варна. В хода на проверката било установено, че управляваният от А. автомобил е собственост на друго лице и че той бил със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. На място бил извикан екип на Сектор „ПП-Варна“ в състав свидетелите Д. Д. и С. Ф.. Последните двама предприели проверка на въззивницата за употреба на алкохол с техническо средствоалкотест дрегер 7510 ARNA и за употреба на наркотични вещества с полеви тест – дрегер Дрък тест 5000. Полицейските органи обяснили на възз. по какъв начин се извършва теста за употреба на алкохол и наркотици и последиците от отказа да бъде тествана. Въпреки това, възз.А. не се съгласила да бъде изпробвана и отказала както теста за употреба на алкохол, така и теста за наркотични вещества, като на заявените от нея откази за двете проверки освен свидетелите Д. и Ф., присъствали и полицейските органи от Второ РУ-Варна Я.М. и Ж.Г.. Предвид отказа на водача, св.Ф. издал на възз.талон за медицинско изследване №121724, в което вписал, че тя отказва да бъде тестван с алкотест дрегер 7510 ARNA 0167, както и че трябва да се яви в МБАЛ Св.Анна-Варна. В талона било вписано още, че отказът е направен в 05:30ч., както и че възз. следва да се яви в МБАЛ СВ.Анна-Варна до 06:10ч. Възз. отказала да подпише и получи талона за изследване, като нейният отказ бил удостоверен с подпис на свидетел.

При така установеното св.Д. съставил срещу въззивницата АУАН бл.№684035 за 2 нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, за това, че е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол . Актът бил предявен и връчен на въззивницата, която го подписала без отбелязване на възражения. Срещу А. бил съставен и АУАН бл.684036 за отказът й да й бъде извършена проверка с дрегер Дрък тест 5000 за употреба на наркотични вещества.

Срещу двата АУАН, в законоустановения 7-дневен срок, въззивницата депозирала възражение, в което посочила, че е била много афектирана при извършването на проверката, поради което отказала да бъде изпробвана с техническите средства.

По постъпилото възражение била извършена проверка от комисия в Сектор ППВарна, която констатирала, че двата акта са законосъобразни и правомерни, а възражението на А. неоснователно.

Впоследствие , въз основа на АУАН бл.№684035 срещу въззивницата било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и въз основа на допълнителна проверка обстоятелството, че възз. не е изпълнила предписанието за медицинско изследване дадено и с талон за изследване. НП било връчено лично на жалбоподателката на 31.01.2023.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, докладни записки, служебна бележка от МБАЛ Св.Анна, справка от комисия, заповед и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите Д. Д. и С. Ф.–очевидци на отказа за тестване с алкотест дрегер и на отказа за подписване на талона за изследване. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е била водач на МПС и че е отказала тестване за употреба на алкохол на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 13.02.2023. видно от пощенското клеймо/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното 3 нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивницата е отказала да й бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с техническо средство- алкотест дрегер. От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство. Не се споделя възражението в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП било посочено освен, че е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на алкохол и че не е изпълнила предписанието за медицинско изследване.

Така според защитата е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Следователно законодателят е въвел няколко форми на изпълнителното деяние на посоченото 4 нарушение.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил автомобил „БМВ 120 Д“ с peг. № В8491ТХ на 17.08.2022г., около 05:10 часа, в гр.Варна, по бул.

„Васил Левски“ посока центъра на града и отказ да бъде извършена проверка за установяване на употреба на алкохол с алкотест дрегер 7510 ARNA 0167.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното нарушение от А. се състои в отказ да й бъде извършена проверка с алкотест дрегер 7510 ARNA 0167 за установяване на употребата на алкохол- чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Поради тези обстоятелства е несъстоятелна тезата на защитата за неяснота на нарушението и за посочени две отделни адм. нарушения по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това съставлява описанието на извършеното нарушение от А. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което е изрично посочено и в цифровата квалификация на деянието, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП.