Определение № 12830 от 01.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12830 гр. София, 01.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20251110145796 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Д. А. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът намира, че следва да се произнесе по доказателствените искания на страните и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за относими, необходими и допустими за правилното решаване на настоящия правен спор, поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.

Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи всички документи, послужили за съставянето на акт за държавна собственост № 4788 от 06.07.1994 г., което съдът намира за основателно и следва да уважи.

Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата посочени в исковата молба е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 23.06.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.

ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – представените от страните документи.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи всички документи, послужили за 1 съставянето на акт за държавна собственост № 4788 от 06.07.1994 г., в случай че разполага с такива, различни от представените с отговора на исковата молба. При неизпълнение съдът по реда на чл. 161 ГПК може да приеме за доказани фактите и обстоятелствата, за чието доказване страната е създала пречки.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в исковата молба и отговора на исковата молба задачи, при депозит в размер на 350 евро, вносим от ищеца и 350 евро, вносим от ответника, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С. Б..

Вещото лице да се уведоми за поставените задачи след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане в първото о.с.з. за установяване на обстоятелствата посочени в исковата молба.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад на делото:

Предмет на делото е предявеният от ищеца В. Д. А. срещу Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено, че ответникът не е собственик на имот с идентификатор ***, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана НТП, Начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, който по предходен план е с пл. № 662, кв. 18, парцел VIII по плана на гр. София, местност Х. Б., находящ се в общ. Столична, обл. София (Столица) по КККР, одобрени със Заповед № РД18-138/24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, с площ от 352 кв.м. с адрес на имота: гр.

София, район „С.“, кв. „Х. Б.“, ул. „***“ № **, при съседи: ***, ***, ***, ***, ***.

Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание наследяване и придобивна давност, но не разполага с документ за собственост. С оглед посоченото, излага, че е подала молба-декларация на основание чл. 587 ГПК и чл. 79 ЗС, но в хода на процедурата се установило, че за процесния имот е съставен и не е отписан по надлежния ред акт за общинска собственост № 0857 от 27.09.2000 г., издаден от СО, район С.. Сочи, че с нотариален акт №145, том LXI, дело № 12217/96 г., съставен на 14.06.1996 г. съпругът , по време на брака им, купил 2/3 идеални части от дворно място, находящо се на ул. „***-ма“ № **, целият с площ от 600 кв.м. с идентификатор *** със стар пл. № 664 ведно с едноетажна сграда застроена с площ от 25.56 кв.м. и сграда със застроена площ от 47.30 кв.м. Процесният имот с идентификатор *** твърди, че е съседен на купения.

Поддържа, че още с купуването на имот с идентификатор ***, считано от 1996 г., заедно със съпруга поставили ограда и желязна врата на двата имота, така, ще същите представлявали един общ имот. Аргументира, че считано от 1996 г. е правила трайни насаждения в имота, засадила и се грижила за борови дръвчета, рози, поддържала имота и до момента. В имота бил поставен павилион, който до преди няколко години работил като търговски обект. Достъпът до имота бил ограничен така, че владението се осъществявало единствено от нея и съпруга . С оглед продължителното владение, с молба-декларация от 15.09.2023 г. поискала да се снабди с констативен нотариален акт по реда на чл. 587, ал.2 от ГПК, с който да бъде призната за собственик по основание давностно владение на имота, но било установено наличие на акт за общинска собственост № 857 от 27.09.2000 г. и акт за държавна собственост № 4788 от 06.07.1994 г., който акт според Удостоверение № ОА232123/08.02.2024 г. не е отписан от актовите книги за държавна собственост. Поради наличието на акт за държавна собственост въз основа на който и общината съставила своите два акта, процедурата по издаване на констативния нотариален акт не била довършена. С така описаното ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иска. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че процесния имот е държавна собственост. Сочи, че същият е идентичен с имот пл. № 622, попада в УПИ VIII-622, кв. 18, м. Х. Б., по действащия КРП, одобрен със заповед № РД-0950-553/30.09.1999 г. на гл. архитект на София. Излага, че в разписния списък като собственик е записан В. Х. Ч.. Сочи, че по стар КРП, одобрен със заповед № 244/07.07.1959 г. процесният имот е идентичен с имот пл. № 13, заснет в полигон 22, кв. 1, м. Х. Б.. Отново посочва, че в разписния списък като собственик е записан В. Х. Ч., с площ 400 кв.м. и документ за собственост – Нот. акт № 121 от 1957 г. Поддържа, че процесният имот е актуван с акт за държавна собственост № 4788/06.07.1994 г. на ТОА „С.“. Излага, че съгласно § 10 ПЗР ППЗДС (отм.) и § от ПЗР на ППЗДС (приет с ПМС № 254/15.09.2006 г.) актовете за държавна собственост, съставени по установения ред до влизането в сила на ППЗДС, запазват правната си сила и са годен титул, легитимиращ държавата като собственик на тези имоти. Твърди, че към момента няма отписване от актовите книги и имотът продължава да бъде държавен. Сочи, че процесният имот е отчужден със заповед № РД-40-450/11.04.1988 г. на СНС и заповед № РД-40-913/11.04.1988 г. на СНС от В. Х. Ч. по реда на чл. 95 и чл. 95 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗТСУ за изграждане на обект „Източна тангента-нулев етап“, както и че собственикът е обезщетен с двустайно жилище. В допълнение посочва, че дори при отчуждаване на имота от несобственик, то отчуждаването със заповед по реда на ЗТСУ представлява оригинерен придобивен способ. Оспорва ищцата да е владяла процесния имот и твърди, че от отчуждаването на имота до момента, цялата територия е в управление на държавата. Подробно аргументира, че процесният имот не е годен обект на придобивна давност. Сочи, че съгласно чл. 86 ЗС (в първоначалната му редакция) имоти, представляващи социалистическа собственост не могат да се придобиват по давност. Излага, че с оглед редакциите на ЗС до 1989 г. тези вещи са изключени от обхвата на института на придобивната давност. Посочва, че през 1996 г. са приети ЗДС и ЗОС, както и че е направено разграничение между имоти публична и частна държавна/общинска собственост. Подробно излага, че в периода за който се твърди, че процесният имот е придобит по давност, е съществувала забрана за придобиване по давност на недвижими имоти държавна и общинска собственост. Твърди, че в процесния имот е изградена „Източна тангента“, поради което и имотът бил публична собственост. На последно място посочва, че липсва манифестиране на намерението за своене от страна на ищцата пред трети лица, вкл. и пред Държавата. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи по делото фактите, от които произтича правния му интерес от предявяването на иска.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже правопораждащите правото му на собственост върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в отговора на исковата молба придобивно основание, като ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, на които е могло да се породи право на собственост.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената държавна такса, и че с 3 постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4