Решение № 2336 от 24.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2336 гр. Пловдив, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20205330110231 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № 542097902, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, ЕИК 204915054 против С. Р. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, чл. 33 ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ....... от 11.01.2017 г. с отпусната сума от 3000 лева, платима ведно с договорна лихва на 36 вноски. Поради спиране на плащанията, на осн. чл. 5, вземанията били обявени за предсрочно изискуеми от 20.07.2017 г., за което ответникът бил уведомен.

Ищецът се снабдил със Заповед по чл. 410 ГПК № 1327/19.02.2020 г. по ч.гр.д.

№ 1279/20 г. на ПРС, за неплатените суми от: 2912,99 лева – главница; 1415,97 лева – договорна лихва за периода 20.06.2017 г. – 20.01.2020 г.; 711,66 лева – обезщетение за забава за периода 20.07.2017 г. – 18.12.2019 г., връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал.

1 ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове.

Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 30.12.2019 г. до окончателното погасяване. Претендира разноските в двете производства.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Въвежда възражения за недействителност на договора, поради нарушение на изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал.1, т.10, т.12 ЗПК. Дог. лихва била нищожна, поради нарушаване ограничението да е в размер до три пъти законната. Към главницата не следвало да се причислява сума за застраховка, т.к. подобен иск не бил предявен, съответно – такава сума като разходи – не била дължима. Обезщетението за забава също било неправилно формирано. Предвид изложеното моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан процесният договор за потребителски кредит № ...от 11.01.2017 г. със соченото в ИМ съдържание, по който предоставената сума е усвоена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 9796/22.11.2021 г. –л.103-104/.

От договора за потребителски кредит се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума, като видно от ССЕ – която се кредитира като ясно и компетентно изготвена – ответникът реално е получил по б. си сметка сумата от 2895 лева /удържана е такса ангажимент от 105 лева/. Всички относими към кредитната сделка документи – съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство /в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК/, като самото сключване на договора е безспорно. Падежът на всички вноски е настъпил – 20.01.2020 г.

Относно действителността на договора:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и 2 на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора, освен посочените в ОИМ, за които съдът, дори и без възражение по предявените искове, следи служебно.

Ищецът е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 3 и ал.

4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

3

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК /в сила към момента на скл. на договора/, регламентира задължение за изготвяне на текстовата част на съглашението с шрифт не по – малък от 12. По делото е приета СТЕ, която съдът изцяло кредитира, от която се установява, че размерът на шрифта е 11,6 pt. Само изложеното е достатъчно, за да се приеме недействителността на договора – така Решение № 705/13.12.2021 г. по в.гр.д.

№ 2533/21 г. на ПОС; Решение № 28/07.01.2022 г. по в.гр.д. № 1849/21 г. на ПОС и др.

Налице са обаче и други нарушения.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 32,25 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран. Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата /и/или застраховката/ по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В последните изречения на чл. 5 от договора са посочени условията за начисляването на законна лихва за забава, но не и на лихвения процент, уговорен в раздел „Параметри и условия“. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Тази нередовност не може да се отстрани от приложеното извлечение, защото същото е издадено впоследствие от самия кредитор, а общият размер на лихвата, събрана с главницата и застраховката, не отговаря на записаната обща стойност на плащанията.

Отделно, не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на 4 договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Също така - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.