Определение № 20605 от 23.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20605 гр. София, 23.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100503822 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№2300134 от 29.01.2025г. от К. Д. П. – гражданин на Кралство Дания (наследник на Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********), чрез пълномощник адв.Н.П., с надлежно учредена представителна власт, в която са обективирани искания за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 22.12.2017г. по ч.гр.дело №87897/2017г. на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, срещу Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********; както и на издадения въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя - „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046; както и за спиране на изпълнението по изп.дело № 20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС и вдигане на наложената по изп.дело №20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, обезпечителна мярка - възбрана, вписана в книгите за вписване от 04.04.2019г., том VІ, №106, вх.рег.№19321, им.партида 607746, на Служба по вписванията – гр. София.

В частната жалба са релевирани доводи за недопустимост на издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2017г., както и на издадения въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, тъй като длъжникът - Ю.Д.К.-П. – наследодател на жалбоподателя, е починала на 25.06.2009г. в гр. Вайле, Дания, осем години преди образуване на заповедното производство по ч.гр.дело №87897/2017г. на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав. Поддържа се, че доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено срещу физическо лице, което е било починало преди образуване на заповедното производство, послужило за издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2017г., както и 1 на издадения въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД, същото се явява недопустимо, което е основание за обезсилване на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителния лист. Твърди се още, че са налице всички предпоставки по чл.423 ал.1 от т.1 до т.4 вкл. от ГПК. Навежда още и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, за които е издадена процесната заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя „Топлофикация София“ ЕАД. Поддържа се, че вдигането на наложената възбрана е изключително необходимо, тъй като е пречка за продажба на имота, за което е налице сключен договор. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати образуваното съдебно производство и да обезсили заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 22.12.2017г. по ч.гр.дело №87897/2017г. на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав и на издадения въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя - „Топлофикация София“ ЕАД, както да постанови спиране на изпълнението по изп.дело № 20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС и вдигане на наложената по изп.дело №20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, обезпечителна мярка - възбрана, вписана в книгите за вписване от 04.04.2019г., том VІ, №106, вх.рег.№19321, им.партида 607746, на Служба по вписванията – гр.

София.

Ответникът – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, е депозирал писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност и моли съда да я остави без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление вх.

№3096472/18.12.2017г., подадено от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********, по което е образувано ч.гр.дело №87897/2017г. по описа на СРС, IІІ Г.О., 81-ви състав.

Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на 22.12.2017г., с която е разпоредено на длъжника – Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********, да заплати в полза на кредитора – „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, сумите, посочени в заявлението.

Заповедният съд е направил справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г., от която е видно, че обявеният настоящ и постоянен адрес на длъжника – Ю.Д.К.-П..

От данните по заповедното производство се установява, че първото изпратено съобщение до длъжника за издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е било изпратено на адреса, посочен в заявлението, съвпадащ с настоящия адрес, но същото е върнато в цялост като невръчено с отбелязване на връчителя, че по сведения от съседи, лицето е починало и не е намерено на кого да се връчат съдебните книжа. Изпратено е второ съобщение до длъжника за издадената 2 заповед за изпълнение до посочения в справката постоянен адрес, което е получено от В.С. – пълнолетно лице, живущо на адреса, на 21.02.2018г., като същият е изписал имената си и се е подписал на мястото на получател със задължение да предаде (л.18 от делото на СРС).

С разпореждане от 18.04.2018г. заповедният съд е постановил издаване на изпълнителен лист, поради липса на подадено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Видно от извършената бележка върху издадената заповед за изпълнение, направена на основание чл.406, ал.3 от ГПК, бил издаден изпълнителен лист, който е получен на 20.04.2018г. от процесуален представител на заявителя.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба макар и подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК настоящата съдебна инстанция намира, че е процесуално недопустима.

В конкретния случай въззивният съд констатира, че заявлението от „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Ю.Д.К.-П. е подадено на 18.12.2017г., а видно от представения по делото нотариално заверен препис от превод н а смъртен акт, със заверка "апостил" № 46BDFB61 от 26.11.2018г. от Министерството на външните работи на Кралство Дания в гр.Копенхаген, Кралство Дания, по Хагската конвенция от 05.10.1961г. за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове, ратифицирана със закон, ДВ, бр.47/09.06.2000г., лицето - Ю.Д. П. е починало на 25.06.2009г.. Следователно се налага извода, че заявление вх.№3096472/18.12.2017г. е подадено срещу лице, което е починало преди датата на подаване на заявлението, т. е. срещу лице без процесуална правоспособност.

Както приема ВКС в своята практика, доколкото процесуалната правоспособност – способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право – възможността последното да бъде носител на права и задължения, съществува за ФЛ извън изрично предвиденото от законодателя изключение (ЗН), само в границите на неговия живот – от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК длъжник – ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици. От своя страна отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на процесуална възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник. Поради това не съществува правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаването на заповед за изпълнение (определение № 174 от 24.03.2009 г. на ВКС по ч.т.дело №99/2009г., II Т.О., Т.К., определение №312 от 26.05.2009г. на ВКС по ч.т.дело №21/2009г., II Т.О., Т.К., определение №790 от 17.09.2011г. на ВКС по ч.т.дело №327/2012г., II Т.О., Т.К. и др.) .

По изложените по-горе съображения, ако установи, че е налице първоначална липса на процесуална правоспособност за длъжника, по отношение на който е издадена заповед за изпълнение, тъй като лицето е починало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд е длъжен да обезсили тази заповед, съответно издаденият изпълнителен лист и да прекрати 3 производството като недопустимо. В случая компетентният да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист е заповедният съд, който ги е издал, а именно СРС.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че всички релевирани в частната жалба доводи и оплаквания относно спиране на образуваното въз основа на издадения на 20.04.2018г. изпълнителен лист по ч.гр.дело №87897/2017г. на СРС, Г.О., 81-ви състав изп.дело № 20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС и вдигане на наложената по изп.дело №20188380404319 по описа на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с район на действие СГС, обезпечителна мярка - възбрана, вписана в книгите за вписване от 04.04.2019г., том VІ, №106, вх.рег.№19321, им.партида 607746, на Служба по вписванията – гр.

София, са изцяло обусловени от произнасянето на заповедния съд по въпроса за допустимостта на заповедното производство и не могат да се разглеждат и обсъждат в настоящото производство. На следващо място във въззивното производство не може да бъде обсъдено и наведеното възражение за изтекла погасителна давност досежно вземанията, предмет на издадена на 22.12.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, тъй като в настоящото производство не се разрешава правен спор и не се изследва действителното правно положение между страните, поради което не може да се изтъкват и разглеждат доводи за недължимост на вземането.

Само за пълнота въззивният съд намира да посочи, че релевираните в частната жалба твърдения, че в случая са налице всички предпоставки по чл.423 ал.1 от т.1 до т.4 вкл. от ГПК, са изцяло недопустими и по тях въззивният съд не дължи произнасяне, тъй като предвидената в закона правната уредба за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение по реда на чл.423 ГПК предвижда наличието на лични възражения на конституирания надлежен длъжник. При настъпила смърт преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК право да заяви тези възражения не е възникнало за длъжника и следователно не би могло да се упражни от наследниците му.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че частната жалба, с която е сезиран, се явява недопустима и производството по нея следва да се прекрати, като делото се изпрати на СРС за произнасяне в посочения по-горе смисъл, след което актът на СРС ще подлежи на съдебен контрол.

Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.дело №3822/2025г. по описа СГС, Г.О., ІІІ-В състав, образувано по частна жалба вх.№2300134 от 29.01.2025г., подадена от К.

Д. П. – гражданин на Кралство Дания (наследник на Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********) чрез пълномощник адв.Н.П., с надлежно учредена представителна власт, в която са обективирани искания за обезсилване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 22.12.2017г. по ч.гр.дело №87897/2017г. на СРС, ІІІ Г.О., 81-ви състав, срещу Ю.Д.К.-П., с ЕГН **********; както и на издадения въз основа на посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК изпълнителен лист от 20.04.2018г. в полза на заявителя - „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046; както и за спиране на изпълнението по изп.дело № 4