Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 489 от 09.12.2021, съд

Дело
793/2020
Подписан
09.12.2021

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Велико Търново, 09.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Георги Драгoстинов при участието на секретаря Галина Д. Занчева като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело № 20204100100793 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Ищцовата страна – ГР. Г. ИЛ. - излага в исковата си молба, че на 27.04.2020 година, около 18:30 часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул.

„ПТ“, управляваният от него автомобил бил блъснат отзад от лека кола, чийто водач е застрахован в ответното дружество срещу рисковете „Гражданска отговорност на автомобилистите“. От удара ищецът получил навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и постравматичен стрес. Позовава се на продължителен и съпроводен със страдания оздравителен процес. По реда на настоящото производство претендира репарация на описаните вреди със сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете и направените по делото разноски.

Ответната страна – „БИ, гр. С – признава времето, мястото на транспортното произшествие и твърдяното по исковата молба застрахователно правоотношение. Оспорва исковете с довод да се касае за случайно събитие – застрахованият водач ла лекия автомобил, блъснал автомобила на ищеца, обективно не бил в състояние да предвиди вредите от транспортния инцидент. Твърди ищецът да е шофирал без предпазен колан и това да е причинило травмите. Оспорва вида на вредите и степента на увреждане, причинната връзка между твърдените страдания и транспортния инцидент. Търсеното обезщетение било прекомерно в съпоставка с търпените страдания. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:

1

Не се спори, установява се от обясненията на страните, че на 27.04.2020 година, около 18:30 часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул.

„ПТ“, управляваният от ищеца автомобил бил блъснат отзад от лека кола, чийто водач е застрахован в ответното дружество срещу рисковете „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Причина за инцидента е моментно разсейване на водача, управлявал застрахования автомобил. Имало е засилен трафик, образували се колони от автомобили.

Пред колата на ищеца е имало спрял автомобил. Ищецът е натиснал спирачки, а после спрял. Ударът е станал след спирането - показанията на свидетеля А.Й. и изслушаната по делото техническа експертиза. Свидетелят е очевидец – автор на транспортния инцидент, а констатациите на експертизата не са оспорени.

Вследствие на удара на двете превозни средства ищецът е получил описаните в исковата молба увреждания - неоспорената от страните медицинска експертиза във връзка с приложените документи за прегледи и изследвания. Времето на съставянето им – непосредствено след транспортния инцидент, и описанието на травмите изключват вероятност да са получени по друг начин, в друго време и в резултат на различен от твърдяния по исковата молба причинен процес.

Транспортният инцидент е довел до тежък и все още неотшумял постравматичен стрес - заключението на психологическата експертиза във връзка с показанията на свидетелката Ц. И.а. Макар да е майка на пострадалия и заради това – хипотетично пристрастна, показанията й се явяват достоверни, защото в максимална степен съответстват на констатациите на вещото лице при освидетелстване на ищеца.

Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на предявените искове.

Транспортното произшествие е резултат от неправомерно шофиране на застрахован в ответното дружество водач по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Показанията на свидетеля А.Й. сочат на неспазване изискването на чл.

20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. При положение, според твърденията му, че се е движел с около 20 – 25 километра в час, а по пътя е имало задръстване, длъжен е бил да шофира с повишено внимание, още повече че пред него е имало бавно движещи се, спиращи и спрели автомобили. Избраната скорост е позволявала своевременно, дори аварийно спиране. Не случайно свидетелят изрично отдава инцидента своето разсейване, не на други фактори.

Безспорно са установени травмите и страданията на ищеца. Цитираните по-горе доказателства установяват да са обективна последица на транспортния инцидент.

Налице е фактическия състав на чл. 45, ал. 1 във връзка с чл. 52 от ЗЗД, а заради това – и предпоставките по чл. 432, ал. 1 от КЗ за ангажиране гражданската отговорност на ответника за репарация на причинените от застрахования водач вреди. В този смисъл искът е доказан по основание.

Доводите на ответника са неоснователни.

2

Тезата деянието на застрахования водач да е случайно по смисъла на чл. 15 от НК събитие е в директно противоречие с показанията му. Тези показания разкриват както правилно възприемане на пътната обстановка, така и предвидимостта на възможни сблъсквания с бавно движещите се автомобили при несвоевренно спиране.

Доводът, че ищецът не е ползвал предпазен колан е несъвместим със заключението на медицинската експертиза. Тя дава вариант на далеч по-тежки увреждания, ако ищецът е бил без колан. – по-тежки черепно-мозъчна и гръбначна травма, политане на тялото напред и контакт на главата в бордтаблото на лекия автомобил и предното панорамно стъкло.

Степента на увреждане, видът и продължителността на страданията аргументират съда да приеме, че справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД могат да бъдат репарирани със сумата от 20 000 лв. За горницата искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Искът следва да бъде уважен ведно с лихвата по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, считано от образуването на делото насетне, според волята на ищцовата страна. Вземането репарира вреди от забава за несвоевременно изпълнение на паричен дълг. В казуси като процесния – непозволено увреждане и гаранционна отговорност на застраховател, обезщетение за вреди от забава се дължи и без нарочна покана – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 429, ал.2, т. 2 от Кодекса за застраховането.

Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат, че в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, по размер възлизащо на сумата от 1 130 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. При доказани разходи на обща стойност от 2 095 лв., следва да му се присъдят 483,46 лв.

Искането на ищцовата страна заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение да не му бъде възлагано за заплащане в пълен размер, заради прекомерност но смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, е неоснователно. При минимален размер на дължимото за предявените искове възнаграждение от 1 310 лв. според чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответната страна е договорила и заплатила 1 680 лв. – възнаграждение и данък добавена стойност, заради данъчната регистрация на адвоката-пълномощник. Такова възнаграждение не е прекомерно по смисъла на закона.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 800 лв. и част от авансираните от съда средства за събиране на доказателства в размер на 520 лв.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на ГР. Г. ИЛ., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „ВЛ, сумата от 20 000 (двадесет хиляди лева) лв., обезщетение за неимуществени вреди - навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на главата, кръвонасядания, охлузвания и постравматичен стрес, пряка и непосредствена последица от транспортно произшествие на 27.04.2020 година, около 18:30 часа, в гр. С, на околовръстен път по посока от бул. “Сш“ към бул. „ПТ“, на основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 26.10.2020 година до окончателното му заплащане.

Отхвърля иска за разликата – от присъдената сума от 20 000 лв. до пълния претендиран размер от 26 000 лв., като неоснователен в тази му част.

Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати на Н.А.М. адвокат от гр. С, ул. В., сумата от 1 130 (хиляда сто и тридесет лева) лв., адвокатско възнаграждение върху уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Осъжда „БИ, гр. С, ЕИК: ***, да заплати по сметка на Великотърновски окръжен съд сумата от 1 320 (хиляда триста и двадесет лева) лв., държавна такса и авансирани от съда средства за събиране на доказателства, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК.

Осъжда ГР. Г. ИЛ., ЕГН: ********** от гр. П., ул. „ВЛ, да заплати на „БИ, гр. С, ЕИК: ***, сумата от 483,46 (четиристотин осемдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки) лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4