Решение № 723 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 723 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20261000500804 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 74 от 08.01.2026 год., постановено по гр.д.№ 2132/2024 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 11-ти състав, „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД е осъдено на правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Г. П. И. сумата от 54 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 05.12.2022 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2023 год. до окончателното изплащане, като иска е отхвърлен до пълният размер от 100 000 лева. С решението са разпределени и разноските в производството.

Решение е обжалвано от ищеца Г. П. И., чрез процесуален представител, в частта в която искът е отхвърлен за сумата от 54 000 лева до 100 000 лева. Твърди се, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл.52 от ЗЗД, като съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и индивидуално преживените от ищеца болки и страдания, които се установявали от събраните писмени и гласни доказателства. Отделно от това се оспорват изводите на съда, с които е приел съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като излага доводи, че пешеходеца не е могъл да предвиди настъпване на произшествието, настъпило в тъмната част на денонощието. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер. Претендира разноски.

1

Въззиваемият „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя, причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.

Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт /в осъдителната му част за сумата от 54 000 лева за неимуществените вреди/ следва да се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ наличие на валидна застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на ищеца, причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Не е спорен и установения от първоинстанционният съд механизъм на произшествието.

С оглед на заявените в жалбата оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди, както и наличието или не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.

Изслушани са пред първоинстанционният съд основно и допълнително заключения по съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице травматолог, които съдът кредитира като обективно дадени и неоспорени от страните и от които се установява, че ищцата, вследствие на произшествието е получила счупване на горното и долното рамо на лява пубисна кост и контузия на двете подбедрици. Поради функционалната свързаност на таза с долните крайници, медикобиологичния характер на увреждането счупване на горното и долното рамо на лява пубисна кост създава трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от 30 дни, а контузията на двете подбедрици е причинила на ищцата болка. Установява се, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 4 месеца, като при ищцата периода се е удължил, поради насложени други заболявания в зоната на увреждането. При извършения личен преглед на ищцата се установява, че е била в болницата 8 дни, като лекарите преценили, че може и да не се оперира, а амбулаторното лечение, на легло продължило още 30 дни. На 40-тия ден, кинезитерапевт я изправил. От продължителното лежане, мускулите на краката й много отслабнали. Първоначално се придвижвала с проходилка, след това с патерици. Установява се, че от продължителното лежане, много й се виело свят при изправянето и продължително стоене. Приемала инцидентно обезболяващи медикаменти, а при раздвижването, започнал да я боли и кръста.

Имала много охлузвания по двете подбедрици, тъй като те попаднали под автомобила.

2

Ползвала болнични листове за временна нетрудоспособност 1 година, след което се върнала на работа на половин работен ден, но продължава да има болки в областта на счупването.

Чувства слабост и краката й се сковават при продължително ходене. Заради болките в кръста, ходи на прегледи при невролог и провежда периодично курсове физиотерапия.

Обективно се установили болка при натиск в областта на счупванията на лявата пубисна кост, хипотрофия на мускулите на двата долни крайника и ограничен обем движение в лява тазобедрена става. Установява се също така, че установените при прегледа ограничен обем движения имат траен характер с оглед давността и тежестта на травмата. Ограничения обем движение на лява тазобедрена става се дължи по-скоро на залежаването, което обаче е в следствие на счупването, поради което е на лице причинно следствена връзка и на остатъчния дефицит с инцидента. Експертът установява също, че при счупване и на двете кости, таза е прекъснат и консервативното лечение налага 30 до 40 дни постелен режим, т.е. залежаването е задължително и не може да бъде избегнато. Лечението на счупването на лявата пубисна кост е приключило. Болките в областта на кръста и ставите на долните крайници, които изпитва ищцата, ще продължат, като не може да се даде прогноза за продължителността и интензитета на болките, тъй като зависят от много фактори. При ищцата, при приемането в болницата след инцидента, са установени артрозни промени в коленните стави и спондилозни и остеохондрозни промени в поясен отдел на гръбначен стълб. Придружаващите дегенеративни заболявания на гръбначния стълб и ставите на долните крайници, не са довели до усложнения по време на възстановителния процес при ищцата, като тези заболявания водят до удължаване на възстановителния период и до полош краен резултат от лечението.

От приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена съдебно-психологична експертиза, която се кредитира и от настоящия съд, се установява, че претърпяното произшествие представлява неблагоприятно житейско събитие в живота на ищцата, довело до промяна на емоционалното й състояние в негативен план. По време на инцидента е преживяла остър емоционален стрес, а впоследствие в отговор на травматичното събитие е развила продължителна адаптационна /невротична/ реакция с елементи на посттравматичен стрес. Прилагането на медикаментозна терапия е въпрос на личен избор, доколкото негативните последици не достигат до степен на клинична изявеност, но е препоръчително провеждането на корекционна психологическа работа за преодоляване на последиците от преживяното във връзка с инцидента, които не са отзвучали напълно и към настоящия момент. Ищцата съобщава за нарушения в съня по време на продължителния възстановителен период, понесени силни болки и неудобства поради зависимостта си от грижите на други лица, страх от инвалидизиране, впоследствие и затруднения в справянето с ежедневните дейности поради продължаващи болки и лесно настъпваща умора, преминала е на половин работен ден заради трудности в справянето със служебните си задължения.

Установява се, че при ищцата е налице повишено невротично ниво, изразяващо се в емоционална лабилност, потиснатост, безпокойство, тревожност, депресивитет. Променен е житейския й стереотип с отдръпване от социални контакти, ограничаване на общата 3 житейска активност, обособяване в собствения емоционален свят. Пострадалата съобщава и за останал страх от пресичане и от настъпване на нов инцидент, ограничаване на придвижването си в светлата част на деня, актуализиране на спомена за преживяното при стимули напомнящи й за случилото се, напрежение при преминаване през мястото на събитието, което несъмнено има характер на психотравма. С течение на времето афективната /емоционалната/ компонентна се очаква да намалее по своята интензивност, но при ищцата ще остане травматичен спомен за случилото се, който може да оказва влияние върху поведението й при определени обстоятелства, напомнящи й за инцидента.

От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Х. М., дъщеря на ищцата, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК се установява, че след проведеното болнично лечение, физическите болки, които изпитвала били непоносими, през нощта се събуждала от болки и викала свидетелката при себе си, приемала обезболяващи медикаменти, била неподвижна и на легло. За всичко в ежедневието си имала нужда от чужда помощ, не можела да отиде до тоалетна и два месеца била на памперси. Установява се, че била на легло около 3 месеца, след което започнал постепенен процес на рехабилитация. След станалото произшествие майка й нямала желание за нищо, не можела да спи, ако заспи се будела, защото картината от инцидента и била постоянно пред очите.

Изпитва страх и към настоящия момент и не може спокойно да пресече улица, изпитва страх и потрепва дори и само колело да мине пред нея, избягва да излиза през тъмната част на денонощието, настъпили промени в характера й, тя е по-подтисната, на моменти депресирана, не се чувства пълноценна като човек.

При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..

В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи се по делото от медицинските експертизи, че при счупването и на двете кости на лява пубисна кост, таза е прекъснат и консервативното лечение е наложило 30 до 40 дни постелен режим, в следствие на който се е получило обездвижване на пострадалата, което е следвало да се преодолее с раздвижване и рехабилитация, които манипулации значително удължават оздравителния период. При нормалното протичане на лечебния процес, без усложнения, периода на възстановяване при 4 такъв вид увреждания е около 4 месеца, но в случая периода се е удължил, поради насложени други заболявания в зоната на увреждането. Следва да бъде съобразено, че оздравителен период от бил около 6 месеца, през който период е търпяла болки, които с различен интензитет продължават и към настоящия момент. Също така, при определяне на обезщетението следва да бъде взето впредвид, че при пострадалата е било налице засягане на всекидневния й бит и начин на живот, тъй като не е могла да се обслужва и е имала нужда от чужда помощ през целия оздравителен период. Отделно от това е налице и психическа травма от случилото се.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9bf8f94-3404-4d91-a595-ba3d88b44252