Решение № 135 от 16.05.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Перник, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-А.

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-А. Въззивно гражданско дело № 20221700500176 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.317 и сл. от ГПК Глава двадесет и пета „БЪРЗЗО ПРОИЗВОДСТВО”, образувано по въззивна жалба подадена

ОТ: „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление и кореспонденция в гр. Перник, п.код 2300, кв. Варош, ул. „Средец“ № 11, представлявано от Б.Л.И., действащо

ЧРЕЗ пълномощника:

Адвокатско дружество

„М. и съдружници”,регистрирано в Софийска адвокатска колегия под регистрационен номер ***, с БУЛСТАТ ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от адвокат Ц.Г. Т. с ЕГН **********, вписана в регистъра на Адвокатска колегия - гр. София със съдебен адрес: ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 393 от 03.12.2021 г. по гражданско дело № 20211720104023 по описа за 2021 г. на Районен съд Перник, X граждански състав, в ЧАСТТА, с което са уважени предявените от ищеца обективно съединени искове срещу „Водоснабдяване и канализация" ООД с ЕИК 823073638

Жалбоподателя е останал недоволен от така постановеното решение, с което са уважени предявените срещу ответното дружество искове: с което е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ уволнението на В. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, извършено със заповед № *** на управителя на „Водоснабдяване и канализация” ООД. с което е възстановен основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ В. И. А., ЕГН ********** на длъжността „***”, в група „***“ при „Водоснабдяване и канализация” ООД.

1 с което е осъдено „Водоснабдяване и каналицазия” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. Средец № 11, да заплати на В. И. А., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 7073,13 лева, представляваща обезщетение за времето от *** до ***, през което е останал без работа поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда - 30.07.2021г. до окончателното й изплащане, с което е осъдено „Водоснабдяване и каналицазия” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. Средец № 11 да заплати по сметка на ПРС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 745,45 лв. – държавна такса и разноски за експертизи. с което е осъдено „Водоснабдяване и каналицазия” ООД, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Варош“, ул. Средец № 11 да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. на адв. М.А. А., с ЕГН ********** сумата от 1269,65 лв.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че решението е неправилно, тъй като същото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно съобразяване на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и обосноваване на мотиви в съответствие с установената по делото фактическа обстановка, вкл. мотивиране на решението в съответствие с всички противопоставени от ответника твърдения /чл. 235, ал. 2 от ГПК, чл. 236, ал. 2 от ГПК/, а освен това същото е постановено в противоречие с приложимия материален закон и е необосновано.

В случая неправилно било заключението на районният съд, че работодателят не е извършил законосъобразен подбор съгласно императивните изисквания на чл.329, ал. 1 КТ в интерес на производството и службата да бъдат уволнени служители, за да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и работят по-добре. Това било така, тъй като за ответното дружество не е съществувало задължение за извършване на подбор, тъй като в предприятието нямало същите или сходни на съкратените длъжности. Дори да се приемело, че в дружеството е налице длъжност, която е сходна със съкратената длъжност, то работодателят бил изпълнил вменените му задължения, дори ги е изпълнил в по- пълен обем. За ответното дружество не съществувало задължение за извършване на подбор. От щатно разписание от 18.08.2020 г. било видно, че в т.2.7. Група „***“ в т.4 на длъжност „***и“ има налични 2 (две) щатни длъжности. На дата 01.02.2021 г. било утвърдено ново щатно разписание със Заповед 5 от дата 01.02.2021 г. на управителя на дружеството, с което било премахнати съществуващите до този момент 2 (две) щатни длъжности за „***и“ премахната е изцяло длъжността. Новото щатно разписание било прието на 01.02.2021 г., а процесното уволнение било извършено на дата ***, тоест приемането на щатното разписание предхождало по време прекратяването на трудовото правоотношение.

Заключението на съда, че длъжност „***" и „***“, са сходни, не било правилно. За да са сходни две длъжности, то те трябвало да са взаимно заменими. Това означавало, както служителят заемащ едната длъжност да може да изпълнява другата длъжност, така и другия служител да може да изпълнява насрещната длъжност. Тази хипотеза в настоящия случай не била налице. Действително *** можели да управляват лек автомобил, но *** не можел да управлява автобус, тъй като е налице нормативна пречка. В обжалваното решение липсвали мотиви, от които да е видно, че двете длъжности са сходни, именно поради тази причина се явявало необосновано. Работодателят бил предложил на ищеца да заеме длъжност „***“, което защитавало интереса и правата му в много по-пълен обем от това, да бил проведе подбор между него и служители на позицията, за която му било предложено да заеме.

Работодателят бил направил повече от изискуемото в закона, за да запази трудовото правоотношение е работника, но последният бил отказал. Счита, че строго формално не била спазена процедурата, но счита, че било важно да са защитени правата на служителите и интересите на предприятието. Счита, че в настоящата хипотеза точно това бил направил работодателя и поради тази причина уволнението било законосъобразно. Тъй като искът за признаване на уволнението бил неоснователен, то и всички останали искове следвало да бъдат отхвърлени като такива.

2

В законноустановения двуседмичен срок по чл.317 вр. с чл.263, ал. 1 от ГПК насрещната страна, е подала отговор на въззивната жалба. С които оспорва подадената въззивна жалба и моли да оставена без уважение, изцяло като неоснователна. Счита за неоснователно възражението, че работодателя не бил длъжен да извърши подбор с оглед ТР 3 от 16.01.2012г. по т.д. №3/2011 на ОСГК на ВКС. Неоснователно било оплакването, че в предприятието нямало същите и сходни длъжности, което било установено със съдебно – счетоводна експертиза приета в с.з. от ***, сходството било установено и със свидетелски показания. Неоснователно било оплакването, че сходството в двете длъжности били нормативно определени, тъй като в българското законодателство нямало задължително регламентирани реквизити за длъжностна характеристика. Неоснователно било оплакването, че в обжалваното решение нямало мотиви за сходството в двете длъжности. Неоснователно било оплакването, че след като дружеството преустановило използването на автобуси, за него било опаданото основанието да има наети „***“. Неоснователно било оплакването, че извършването на подбор не било задължително поради предложението за заемане на длъжността „ ***“.

В срока и на осн. чл.317 вр. с 263, ал. 2 от ГПК е подадена НАСРЕЩНА ЖАЛБА ОТ: В. И. А., с постоянен адрес: ***

ЧРЕЗ адвокат М.А. А. - пълномощник със съдебен адрес: ***, адвокат М.А., тел.: ***, електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК ***

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 393 от 03.12.2021 г. по гражданско дело № 20211720104023 по описа за 2021 г. на Районен съд Перник, X граждански състав, в ЧАСТТА, с което са отхвърлени предявените от ищеца обективно съединени искове срещу „Водоснабдяване и канализация" ООД с ЕИК 823073638 Жалбоподателя по насрещната жалба е останал недоволен от така постановеното решение, с което са отхвърлени предявените срещу ответното дружество искове: в ЧАСТТА, в която иска по чл. 344, ал. 1 т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ е отхвърлен за РАЗЛИКАТА над сумата от 7073,13 лв. до предявения размер от 8700 лв. за периода от *** до *** като неоснователен в ЧАСТТА, в която В. И. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** е осъден да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ООД, с ЕИК 823073638 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 145,35 лв. в ЧАСТТА, в която са приети като неоснователни възраженията на ищеца за неспазване на предвидената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от КТ в ЧАСТТА, в която са приети като неоснователни възраженията на ищеца, че съкращаването на щата не е реално. в ЧАСТТА, в която са приети като неоснователни възраженията на ищеца, че решението за съкращаване на щата е взето от некомпетентен орган, както и че самата заповед е подписана от лице, което не е оправомощено за това.

В подадената насрещна въззивна жалба се излагат доводи, че обжалваното решение в посочените части било неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон и необоснованост.

Насрещния жалбоподател сочи, че към момента на приключване на устните състезания пред първа инстанция не бил изминал пълният шестмесечен период, визиран от КТ за присъждане на обезщетение. Понастоящем периодът бил изтекъл напълно на 30.11.2021 г. и се дължало присъждане на обезщетението за целия период. Периодът 20.11.2021 - 30.11.2021 г. следвало да бъде зачетен като правно-релевантен факт по тази претенция, настъпили до приключване на съдебното дирене пред нея - чл.235,ал.3 от ГПК.

Пълният размер на обезщетението за оставане без работа от *** до *** възлизал на 7540,77 3 лв. Този размер бил установен и доказан с приетата по делото в открито съдебно заседание на 19.11.2021 г. допълнителна съдебно-счетоводна експертиза. На стр. 3 от нея в таблица 1 било посочено, че общото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6 месеца възлизало на 7540,77 лв. Поради това за периода от *** до *** възлизало на 467,64 лв., за същото се дължала законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба поради включване на това искане в иска по чл.344 ал. 1, т.2 от Исковата молба.

Насрещния жалбоподател счита, че съдът неправилно е стигнал до извода, че Дружеството е преодоляло закрилата на Ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т.3 от КТ. Ищецът се ползва от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ, тъй като има качеството трудоустроен работник на основание приетото като писмено доказателство Експертно Решение на ТЕЛК № *** Той се ползва и от закрилата и на чл. 333, чл. 1, т. 3 от КТ. Видно от представеното с ИМ и прието по делото Експертно Решение на ТЕЛК № *** В. И. А. бил под закрила по чл.

333, ал. 1 г. 2 и т. 3 - по Наредба № 5 за заболяване влизащо в списъка от заболявания закриляни от съкращаване. Процесното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, 1. 2, предл. 2 от КТ поради съкращаване в щата, което попадало в приложеното поле на закрилата на чл.

333, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Предварително разрешение на основание чл. 323, ал.1, т.2 КТ поради трудоустрояване не било поискано, не било и получено от Инспекция га по труда.

Работодателят бил поискал предварително разрешение на инспекцията за уволнение на Ищеца само по чл.333, ал.1, т.3КТ като боледуващ от болест по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите. Това е видно от представеното от Ответното дружество искане до Инспекция по труда с изх. № *** Предварително разрешение на основание чл. 332, ал.1, т.2 КТ поради трудоустрояване не било поискано, не било и получено от Инспекцията по труда. В противоречие с това, в процесната заповед за уволнение (II абзац от мотивите й) било посочено, че е получено предварително разрешение от Инспекцията именно по чл. 333, ал.1, т.2 КТ, което не отговаря на действителността. Сочи, че съгласно трайно установената практика на ВКС, когато един работник се ползва от закрила на повече от едно основание, за всяко от тях трябва да бъде преодоляна поотделно. Не била преодоляна и закрилата на ищеца по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като В.А. бил започнал ползването на отпуск за временна работоспособност преди процесната Заповед за уволнение от *** С приетия като писмено доказателство Болничен лист № ***, издаден на ***, било започнало ползването на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност считано от *** Болничният лист бил описан в Личната амбулаторна карта (на стр. 25) на датата на издаването му, а именно *** С приетото по делото Решение на Лекарска Консултативна Комисия № *** Болничният лист бил потвърден след проведено обжалване от Ответното дружество. По делото не било установено, че на *** ищеца е бил на работното си място и бил започнал да полага труд.