Определение № 2779 от 30.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2779 гр. София, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20241000502877 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1, пр.2, във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Р. М. срещу Определение № 579 от 19.09.2024 г., постановено по в.ч.гр.д. № 422/2024 г. по описа на Окръжен съдКюстендил, ІІІ състав, с което частното производството по чл.248, ал.3 от ГПК по делото е спряно до приключване на производството по дело С-744/23 г. на Съда на Европейския съюз.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (обжалваният съдебен акт е връчен редовно на 26.09.2024 г., а жалбата е подадена в същия ден на 26.09.2024 г.), чрез процесуален представител адвокат А. Д. с надлежно учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено към частната въззивна жалба. Дължимата държавна такса е внесена с вносен документ от 26.09.2024 г., приложен също към жалбата.

С оглед на горното частната жалба се явява редовна.

Поддържа се незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че същото противоречи на процесуалния закон. Развиват се подробни съображения.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на Окръжен съд-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия 1 по него.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна.

Въззивният съд като съобрази становището на жалбоподателя и приложеното в.ч.гр.д. № 422/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ІІІ състав, намира следното:

От фактическа страна:

Производството по в.ч.гр.д. № 422/2024 г. по описа на Окръжен съдКюстендил, ІІІ състав е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК, образувано по две частни въззивни жалби и на двете страни по делото, срещу Определение № 852/21.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 2380/2023 г. по описа на РСКюстендил, с което постановеното по делото Решение № 515/20.05.2024 г. е изменено в частта за разноските, като е намалено присъденото с решението адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. Д. от общ размер на 2377,77 лв. с ДДС на общ размер 1186,85 лв. с ДДС и е оставено без уважение искането на ответника за намаляване на този размер до общо сумата от 100 лв.

С обжалваното определение въззивният съд е приел, че въпросите, предмет на преюдициалното запитване, по което е образувано дело № С744/2023 г. на СЕС, са пряко относими към предмета на частното въззивно производство, а именно хипотезата на предоставена безплатна за страна адвокатска услуга и начисляване на ДДС върху това възнаграждение при хипотезата на безплатна адвокатска услуга. Прието е също така, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в РБ, поради което и за спазване на това законово изискване е логично български съд, който не е отправил преюдициално запитване до СЕС да спре разглежданото от него дело до произнасянето, като е безпредметно от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасянето по релевантните и за двете дела въпроси.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна-частен жалбоподател в частно въззивно производство, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Определението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно.

2

Въззивният съд констатира, че постановеното от първоинстанционния съд-Районен съд Кюстендил Решение № 515/20.05.2024 г., гр.д.№ 2380/2023 г. е влязло в сила на 18.06.2024 г., с изключение в частта за разноските, поради необжалването му от страните.

Производството по чл. 248 ГПК е частно, както и несамостоятелно (в този смисъл, относно несамостоятелния характер на производството е налице многобройна, константна съдебна практика, постановена от ВКС), защото с него се запазва висящността на делото само в отделна негова част - относно въпроса за разноските, като този въпрос не представлява самостоятелен иск или предмет на делото, а единствено води до особена отговорност, пряко свързана с произнасянето по предмета на делото.

В частното производство се решават спорни процесуални въпроси.

Процесуалните въпроси, включително относно разноските, не са част от предмета на делото.

Ето защо и при влязло в сила съдебно решение по основния спор по делото, не може да бъде спряно частното производството, което се развива само във връзка с разноските по делото.

Определенията, с които съдебните производства се спират на основанията по чл.229 ГПК касаят само исковите производства и спорната съдебна администрация на гражданските правоотношения, както и по чл.536 ГПК, които касаят охранителните производства, не и частните такива.

На настоящия съдебен състав е служебно известна практика на ВКС, на която очевидно, макар и изрично да не е посочена, се е позовал и въззивния съд, а именно: Определение № 1908/18.04.2024 г., гр.д.№ 4291/2022 г. на ВКС, ІІІ ГО, Определение № 16 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 982/2023 г., IV г. о., ГК, но видно от същите съдът е спрял производството по цялото дело, във връзка с постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, а не е спрял само частното производството с правно основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Предвид гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на Окръжен съд-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствните действия по него.

Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав 3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 579 от 19.09.2024 г., постановено по в.ч.гр.д.

№ 422/2024 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, ІІІ състав и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Кюстендил, ІІІ състав за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението не подлежи на обжалване на основание Тълкувателно решение № 2/2018 от 23.06.2022 г., т.д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСГТК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4