Определение № 805 от 28.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 805 гр. София, 28.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Алексей Б. Трифонов

Членове:

Димитрина Ангелова

Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно дело № 20251000601051 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 , вр. глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба на осъдения Г. И. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в затвора гр. ***- ЗОЗТ „***“, подадена чрез служебно назначения му защитник адв. Д. П., срещу определение от 14.08.2025 г., постановено по ЧНД № 4657/2025 г. по описа на Софийски градски съд ( СГС), НО, 37 с-в. С това определение е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната част на определеното му наказание п о НОХД № 3539/2024г. по описа на РС Пловдив „лишаване от свобода”, който към момента на произнасянето на първостепенния съд е 5 /пет/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни.

В жалбата, депозирана от защитника на осъдения Д., са развити съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент той не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК и в частност не е дал убедителни доказателства за поправянето си. В тази насока се сочи, че осъденият се е променил в местата за лишаване от свобода, в който е пребивавал 1 година, 4 месеца и 6 дни , като са отчетени дните му от положен труд и е отбелязано в доклада, че търси спокойна и безконфликтна среда за пребиваване. При възможност е полагал труд, като преместването му от затвора гр. *** в затвора гр. *** и липсата на работа понастоящем не следва 1 да бъде отчитано в негова вреда, тъй като трудовата дейност не е достъпна поради независещи от него причини и на осн. чл. 439а, ал.3 от НПК не може да бъде основание за отказ от постановяване на условно предсрочно освобождаване. На следващо място адв. П. сочи, че цялостното поведение на подзащитния й е добро, по време на престоя си той е запазил позитивна линия на поведение, спазва ограниченията на закона, както и дължимото поведение спрямо служителите; не е санкциониран дисциплинарно, а веднъж е награждаван. Оспорва извода на първостепенния съд за липса на промяна на степента на риск, като се позовава на психологическия доклад и експертна оценка, където е отбелязано, че в условията на социална изолация и депривация, подзащитният й е успял да изгради стабилни защитни стратегии за справяне с негативните емоции и преживявания, като се стреми да избягва конфликти, а рискът от зависимости не е завишен. Счита,че корекционната работа би могла да продължи и извън местата за лишаване от свобода, с помощта на програми, ангажирани с хора, освободени от местата за лишаване от свобода.

Отправено е искане до САС за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване на Г. Д. от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Апелативен съд - София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено, по следните съображения:

С определение 14.08.2025 г., постановено по ЧНД № 4657/2025 г. по описа на съда, СГС е оставил без уважение молбата на осъдения Г. Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 3539/2024г. по описа на РС Пловдив, с остатък 5 /пет/ месеца и 19 /деветнадесет/ дни (към момента на произнасянето), като е счел, че не са налице безспорни и категорични доказателства за поправянето на Д..

Мотивите за това се споделят от настоящия състав, тъй като са изведени чрез внимателен анализ на приложените по делото писмените доказателства. Правилно е било прието, че осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.2 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване, тъй като същият е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК, т.е. извършено при условията на опасен рецидив и от 2 наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години е изтърпял фактически 1 година, 4 месеца и 6 дни с начало 05.04.2024г. По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е било прието, че тази предпоставка все още не е изпълнена. При прочита на затворническото досие на Д., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извод, че поправителният и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат напълно. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / от 04.07.2025г. на ИСДВР Затвора гр. *** и в експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л.с. Д. от 02.07.2025г. на инспектор – психолог /, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице, не само в рамките на едно или няколко съдебни заседания, а за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяваната част на наказанието. Именно въз основа на продължителното и непосредствено възприемане на поведението на Д. в пенитенциарното заведение се базират констатациите им, че рискът при лишения от свобода и понастоящем е в средни стойности от 58т., като проблемни зони с изразен дефицит са: „отношение към правонарушението“, „управление на финанси и доходи“, и „умения за мислене“. Оспорването на тези констатации от страна на защитата на лишения от свобода Д. не намира доказателствена подкрепа в материалите по делото – същият е 12-кратно осъждан ( изключително за престъпления против собствеността, с предходни ефективно изтърпявани наказания „лишаване от свобода“), което предполага и внимателна и завишена преценка за поправянето му при поредното изтърпяване на наказанието в пенитенциарното заведение. На тези данни противостоят по своята насоченост полагането на труд от страна на Д. в затвора гр. *** ( до превежането му поради извършвани ремонтни дейности в затвора гр. ***, където поради независещи от него причини не е устроен на работа) ; спазването на режимните изисквания; дължимото поведение спрямо пенитенциарните служители и без констатирани проблеми и конфликти с останалите лишени от свобода. В периода на изтърпяване на настоящото наказание „лишаване от свобода“ действително Д. не е наказван за допуснато нарушение на режимните изисквания, като е награден със заповед от 3

17.12.2024г. с „писмена похвала“. Несъмнено е също, че неполагането на труд понастоящем от Д. не следва да приеме в негов ущърб. Поради това настоящият съдебен състав не споделя извода на контролираната съдебна инстанция за пълна „липса на поправяне“ на Д., като въпреки това счита, че все още у осъдения не се наблюдава трайна и стабилна поведенческа промяна, въпреки провежданата корекционна работа с него. Именно констатации в подобен смисъл се съдържат в посочения доклад на ИСДВР (пряко осъществяващо корекционната дейност лице), според който л.с. Д. не приема поведението си като проблемно, у него са налични утвърдени криминални нагласи и липсва алтернатива на досегашния му начин на живот.

В този смисъл, макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо Д. следва да продължи, доколкото не са постигнати в цялост целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода.

Ето защо и САС намира, че крайният извод на СГС за липса на убедителни доказателства за поправянето на Д. за законосъобразен.

Съвкупната оценка на релевантните за настоящото произнасяне факти не позволяват направата на категоричен извод, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето на Д. в пенитенциарното заведение, въпреки констатираната положителна тенденция в поведението на лишения от свобода и сравнително краткият остатък от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Предвид горното, настоящият съд намира, че обосновано в мотивите си към атакувания съдебен акт първият съд е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Д. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345, вр. 341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 2 с-в

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.08.2025 г., постановено по ЧНД № 4657/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 37 с-в, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Г. И. Д. за условното му предсрочно освобождаване от остатъка на наказанието „лишаване от 4 свобода“, наложено му по НОХД № 3539/2024г. по описа на РС Пловдив .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5