Определение № 9116 от 06.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9116 гр. София, 06.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20231110155261 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от ***********, чрез адв. Т.

Т., срещу С. Е. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 2400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на бракувани и изхвърлени хранителни продукти поради съхраняването им от ответницата при неподходяща температура и поради неподдържане на необходимата хигиена в обекта през периода 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, представляваща липса (недостиг) на поверени й в качеството на отчетник материали и стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 45,24 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по чл. 207 КТ за периода от 01.06.2023 г. до 06.10.2023 г.; иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди на работодателя под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в намаляване на продажбите и загуба на клиенти, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 90,46 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ за периода от 01.06.2023 г. до 06.10.2023 г.

В исковата молба се твърди, че между страните през исковия период съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на безсрочен трудов договор № 002/ 19.04.2021 г., със сключването на който ответницата приела да изпълнява длъжността 1

„продавач, закуски и напитки“ в ищцовото дружество на пълно работно време (8-часов работен ден) и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лева. Основните трудови задължения на ответницата включвали освен обслужването на клиенти в обекта на работодателя, взаимодействие с неговите търговски партньори и стопанисването на обекта, още събирането, съхранението и разходването на парични средства, приемането и съхранението на материални активи и стоки, опазването на имуществото от кражби и разхищения и др., поради което същата имала качеството отчетник. В края на месец май 2023 г. работодателят установил, че в периода от 04.05.2023 г. до 25.05.2023 г. ответницата системно и без основателна причина не се явявала на работа, поради което трудовото правоотношение между страните било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 01.06.2023 г. В хода на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание била извършена проверка относно дейността на ответницата и състоянието на повереното й имущество, при която били установени причинени значителни имуществени вреди и липси на стоки и материали. В резултат на неправилното съхранение (при неподходяща температура и неподдържане на необходимата хигиена в обекта) на неупотребените поради неявяването на ответницата на работа хранителни продукти и заготовки се наложило същите да бъдат бракувани и изхвърлени. Същевременно били констатирани липси на доставени материали и стоки, за които не били открити доказателства, че са употребени при осъществяване на дейността на дружеството. В резултат на умишленото поведение на ответницата на ищцовото дружество били причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, вследствие на значително намалелите продажби, пренасочване и загуба на клиенти. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата С. Е. М. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. М. Ш..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като недопустими и неоснователни. На първо място твърди, че през периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. ответницата била преназначена на 4-часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 400 лева, като работила на смени по график в обект на ищеца – павилион за палачинки. След великденските празници през 2023 г. ответницата предупредила ищеца, че считано от 01.05.2023 г. желае да прекрати трудовото си правоотношение, като подала молба това да стане по взаимно съгласие, но работодателят отказал. В началото на месец май 2023 г. ответницата започнала работа при друг работодател – **************** в близост до предишното си работно място. В началото на следващия месец получила заповедта за уволнение от ищцовото дружество и трудовата си книжка. Твърди, че стопанисваният от ищеца павилион за палачинки не е спирал да работи нито през месеца май 2023 г., нито след това. Обектът бил отворен всеки ден от 08,00 ч. до 00,00 ч., без почивка, поради което всички твърдения в исковата молба за бракуване на стоки и хранителни продукти и за появата на насекоми и вредители поради неявяване на ответницата на работа не отговаряли на истината. Ето защо моли съда да постанови 2 решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата признава, че между нея и ищеца съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 002/19.04.2021 г.; че в ищцовото дружество изпълнявала длъжността „продавач, закуски и напитки“ в павилион за палачинки и закуски; че трудовият й договор с ищеца бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 01.06.2023 г. Тези обстоятелства не се оспорват от страните, поради което съдът намира, че не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. качеството материалноотговорно лице на ответницата, т.е. че на същата били възложени отчетнически функции по събиране, съхраняване, разходване или отчитане парични или материални ценности;

2. провеждането на уреденото в чл. 210 КТ извънсъдебно (рекламационно) производство за реализиране на ограничената имуществена отговорност на ответницата и елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ, а именно: противоправното деяние (съхраняване на поверените на ответницата стоково-материални ценности при неподходяща температура и неподдържане на необходимата хигиена в обекта); размера на причинените от деянието вреди (стойността на бракуваните и унищожени стоки и хранителни продукти); причинно-следствената връзка между деянието и вредите; размера на дължимото обезщетение;

3. елементите от отговорността по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, а именно: поверяването на материалните ценности от работодателя на ответницата в качеството й на отчетник; установени липси като състояние на неотчетност или недостиг на стоково-материални ценности; липсите да са с неустановен произход, както и техния размер;

4. елементите от деликтната отговорност на ответницата по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправното деяние (неоснователното неявяване на работа през периода от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г.); причинените от деянието вреди под формата на пропуснати ползи (включително фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата, сигурно увеличаване на имуществото на работодателя, както и че реализирането му станало невъзможно поради деликта); размера на причинените от деянието вреди; причинно-следствената връзка между деянието и вредите; както и че вредата била причинена умишлено от ответницата (гражданският закон презюмира само небрежността като форма на вината);

5. настъпване на изискуемостта на вземанията за главниците и размера на дължимите за процесния период мораторни лихви;

6. всички факти, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответницата е да докаже:

1. че е заплатила претендираните вземания;

3

2. че установените от работодателя липси не били причинени от нейни действия или бездействия или дори са били причинени от нея, това не е било извършено виновно;

3. всички други факти, на които основава своите искания или възражения, включително:

- че в периода от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г. е работила в процесния павилион на 4 часа по график на смени с други служители на ищцовото дружество;

- че както през периода от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г., така и след това процесният павилион не е спирал да работи – всеки ден с работно време от 08,00 ч. до 00,00 ч., без почивен ден.

По отношение на направените от страните доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и към отговора писмени доказателства, както и да бъдат допуснати по двама свидетели на всяка при режим на довеждане в първото по делото съдебно заседание за установяване на изложените в исковата молба, респ. в отговора обстоятелства. Основателно е доказателственото искане на ответницата за задължаване на ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи цялото й трудово досие.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 2400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на бракувани и изхвърлени хранителни продукти поради съхраняването им от ответницата при неподходяща температура и поради неподдържане на необходимата хигиена в обекта през периода 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 лева, представляваща липса (недостиг) на поверени й в качеството на отчетник материали и стоки, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 45,24 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по чл. 207 КТ за периода от 01.06.2023 г. до 06.10.2023 г.; иск с правно основание чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за умишлено причинени имуществени вреди на работодателя под формата на пропуснати 4 ползи, изразяващи се в намаляване на продажбите и загуба на клиенти, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 90,46 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница по чл. 203, ал. 2, предл. 1 КТ за периода от 01.06.2023 г. до 06.10.2023 г.

ОТВЕТНИЦАТА ПРИЗНАВА, че между нея и ищеца съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 002/19.04.2021 г.; че в ищцовото дружество изпълнявала длъжността „продавач, закуски и напитки“ в павилион за палачинки и закуски; че трудовият й договор с ищеца бил прекратен с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, считано от 01.06.2023 г. Посочените обстоятелства не се оспорват от страните, поради което НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ.