Решение № 7982 от 16.07.2025, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7982

Варна, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ТАНЯ ДИМИТРОВА

При секретар АЛЕКСАНДРИНА ЯНЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА административно дело № 20247050702723 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от „Пазари“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от Изпълнителния директор Н. Р., против Заповед № 3853 от 31.10.2024 г. на Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна, с която на основание чл. 57а, ал. 3, вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, на „Пазари“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си Павилион № 33, разположен в гр. Варна, ул. „Д-р Пискюлиев“, на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 32 и № 34, съгласно утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕООД схема № 1553/16.10.2005 г.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е нищожен като издаден от некомпетентен орган, доколкото нормата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ не предвижда възможност за делегиране на правомощия от кмета на общината. В условията на евентуалност се твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на изискуемата от закона форма и при неправилно приложение на материалния закон. Изложените конкретни съображения са по отношение: съставянето на констативния акт от служители, които не са такива по чл. 223, ал. 2 ЗУТ; несъществуването на посочения в заповедта [ПИ]; неистинност на фактическото установяване, че процесният павилион е разположен върху тротоара на ул. „Д-р Пискюлиев“ и че е засегнат от инвестиционното намерение „Основен ремонт“ на посочената улица; липса на посочени факти в заповедта, които да сочат неспазване на конкретни правила и нормативи за устройство на територията. Изтъква се, че е налице издадено Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/17.10.2002 г. от Кмета на Район „Одесос“, което се твърди, че е действащо към момента на издаване на оспорената заповед, както и че процесният павилион е в терен, определен за пазарна площадка със Заповед № 0456/12.03.2003 г. на Кмета на Община Варна и е приложима Наредбата за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а не Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Отправя се искане обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, а в условията на евентуалност – да се отмени заповедта. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски. В хода на процеса и на устните състезания, оспорващото дружество, представлявано от адв. Е. С., поддържа изложените в жалбата доводи и направените искания, като доразвива аргументите си за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Управление на сигурността и контрол на обществения ред“ (УСКОР) към Община Варна, чрез гл. юриск. З. П. и гл. юриск. С. Н. с писмен отговор, в хода на делото и с писмена защита излага становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения. Във връзка с твърденията за нищожност на заповедта се позовава на Заповед № 4153/28.11.2023 г., с която кметът на Община Варна е делегирал на Директора на Дирекция УСКОР в Община Варна правомощията си по чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, както и на разпоредбата на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ изрично указваща възможност за делегиране. Относно възражението, че констативният акт е съставен от некомпетентен орган сочи, че актосъставителят заема длъжност главен инспектор „Строителен контрол“ в дирекция УСКОР, чиито преки задължения изрично включват контрол по строителството по смисъла на чл. 223, ал. 2 ЗУТ. Сочи се, че е допусната техническа грешка при изписване на идентификатора, който следва да е *** и представлява терена, на който се намира определения за премахване преместваем обект, като тази грешка не води до неяснота в обжалваната заповед и до нейната необоснованост, т.к. не се отразява на индивидуализацията на обекта. Според ответника в заповедта ясно са разграничени фактическите и правните основания за издаването й. Относно оплакването за липса на мотиви за приложението на чл. 57а, ал. 1, т. 3 ЗУТ сочи, че липсата на валидно издадено разрешение за поставяне е напълно достатъчно основание да се приеме, че процесният павилион е поставен в противоречие на правилата и нормативите за устройство на територията. Според ответника са неотносими доводите на оспорващия, че обектът не се намира на тротоара и докъде стига улицата, т.к. нито в констативния акт, нито в заповедта е посочено, че обектът е на тротоарната настилка. Настоява, че нормата на чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти не предвижда в какъв конкретен етап следва да бъде започнатият инвестиционен проект. Сочи и че заповедта е съобразена с целта на закона, т.к. съгласно чл. 56, ал. 2, изр. 2 ЗУТ схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал.1, т.1 и 2, а видно от представената от жалбоподателя схема, одобрена на 15.02.2002 г., приложена към Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г., в същата липсва определяне на вида и типа на всички посочени павилиони, както и тяхното предназначение, т.е. тази схема е в противоречие с действащите правила и нормативи за разполагане на преместваеми обекти. Твърди, че жалбоподателят неправилно се позовава на Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002 г., т.к. същото противоречи на изискването на чл. 6, ал. 5, т. 2 от Наредбата за поставяне на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и други съгласно чл. 56 ЗУТ, приета с Решение № 1780-5 от Протокол № 34/16.05.2002г. – срокът за ползване да не е по-дълъг от 3 години. Според ответника, т.к. в разрешението за поставяне не е посочен срок, следва да се приеме, че същото е издадено за максимално възможния такъв – 3 години, който е изтекъл през м.май 2005 г., след който период обектът се държи и управлява от жалбоподателя без правно основание, и без валидно издадено разрешение за поставяне – основание за премахване по чл.57а, ал.1, т.1 ЗУТ. Намира за неоснователно и оплакването, че теренът е отреден за „пазарна площадка“, като сочи, че за да се изключи приложението на Наредбата по чл. 56 ЗУТ, следва теренът да е отреден регулационно за пазарна площадка, а Заповед № 0456/12.03.2003г. не може да замести или отмени необходимостта от провеждане на цялата процедура по одобряване на ПУП съгласно ЗУТ. Отделно сочи, че Заповед № 0456/12.03.2003г. е издадена след Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. и няма как да се приеме, че същата е основание за издаване на това разрешение. Сочи и че Наредбата на ОбС Варна за вътрешния ред на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД – на която се позовава жалбоподателя, е отменена с Решение № 250-2(12)/27.06.2024г. на ОбС Варна, поради което приложим норматив е Правилника за организацията и дейността на пазарните площадки, стопанисвани от „Пазари“ ЕАД, а в същия липсва посочване на специфичен ред за определяне на терени за пазарни площадки, поради което следва да се приеме, че приложими са общите правила на ЗУТ, които предвиждат отреждането на предназначението на урегулиран имот да става с ПУП. С писмената защита се допълват доводите за неоснователност на конкретните възражения на оспорващия по отношение законосъобразността на оспорената заповед. Искането на ответника е да се отхвърли жалбата, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки доводите на страните и фактите, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С оглед възникнали в Община Варна инвестиционни намерения за изграждане на тротоарна настилка и велоалея на мястото на преместваемите обекти по ул. „Д-р Пискюлиев“, [ПИ], както и с оглед Разрешение за строеж № 252/ГИ от 14.11.2022 г. за строеж: „Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ до ул. „Ангел Кънчев“ до бул. „Христо Ботев“ по плана на 10-ти м.р., район „Одесос“, гр. Варна, за който ремонт са отпуснати средства от Министерство на финансите, още от началото на месец януари 2024 г. е провеждана кореспонденция между Община Варна и „Пазари“ ЕАД във връзка с премахването на преместваемите обекти, намиращи се в [ПИ] (писмо рег. № ИИБ24000232ВН/22.01.2024 г.) С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_011ВН от 10.10.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна до „Пазари“ ЕАД, във връзка с възникнала инициатива, на основание посоченото по-горе разрешение за строеж, както и изграждането на тротоарна настилка на мястото на преместваемите обекти от № 1 до № 53 (съгласно схема на стопанисващото дружество), разположени в [ПИ], е уведомено „Пазари“ ЕАД, че следва в 3-дневен срок да информира общинската администрация относно готовността си да предприеме действия по доброволен демонтаж на посочените обекти. Посочено е в писмото, че в случай на отказ да се извършат тези действия Община Варна ще стартира процедура по чл. 57а ЗУТ за демонтаж на описаните преместваеми обекти.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато със съставянето от гл. инспектор „Строителен контрол“ в Дирекция УСКОР при Община Варна, с участието на двама други инспектори от същата дирекция на Констативен акт (КА) № 109 на 25.10.2024 г., обективиращ установеното от контролните органи при проверката на: ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане: павилион № 33, собственост на „Пазари“ ЕАД, разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ***/06.10.2005 г., утвърдена от управителя на „Пазари“ ЕАД. В КА проверяващите са описали обекта като: павилион, разположен на 3 метра от уличното платно и граничи с павилиони № 32 и № 34, с метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма, електрозахранен, но не и водоснабден. В графата „Установени нарушения и нарушение разпоредби“ на КА е посочено, че за обекта няма издадено разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1, т. 2 и ал. 2, вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна, съгласно чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Установените нарушения на нормативните разпоредби са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният КА следва да се счита за уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК, както и е указана възможността да се правят възражения в тридневен срок от връчването на акта.

С писмо рег. № ИИБ24000232ВН_013ВН/25.10.2024 г. на Зам.-кмета на Община Варна, във връзка със стартирането на процедурата за демонтаж и премахване на 53 преместваеми обекта, разположени в [ПИ] на ул. „Д-р Пискюлиев“, са изпратени на „Пазари“ ЕАД, приложените към писмото 53 бр. Констативни актове от № 79 до № 130, които да послужат като уведомление по реда на чл. 26, ал. 1 АПК и като основание за издаване на заповеди за демонтаж по реда на чл. 57а, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ. На посоченото писмо е поставен входящ в „Пазари“ ЕАД № ДР 230/25.10.2024 г. Няма твърдения на страните да са постъпвали възражения от страна на „Пазари“ ЕАД срещу КА.

Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3853 от 31.10.2024 г. от Директора на Дирекция УСКОР при Община Варна. Заповедта възпроизвежда обективираното в КА по отношение описанието на обекта и разположението му, като е посочено, че обектът е разположен без разрешение за поставяне, съгласно чл. 56, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗУТ, във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ и въз основа на възникнало инвестиционно намерение обектът подлежи на премахване съгласно чл. 68, ал. 1, т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ.

Разпечатката съдържа 17 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9bddf27-43f0-4065-902c-71648a5a1b0e