Решение № 3054 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3054 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20241100508761 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 10.06.2024г., постановено по гр.д. № 55826/2022г. на СРС, ГО, 42 състав, са уважени предявените от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД срещу М. Т. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 249, 59 лева - главница за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.10.2020г. до 30.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – на 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и за 41, 27 лева мораторна лихва за периода 14.11.2020г. до 12.10.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Т. С., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи относно наличието на основание за ангажиране на договорната отговорност. Конкретно се твърди, че съдът е обосновал решението си въз основа на доказателства, по отношение на които липсва искане от страна на 1 ищцовото дружество същите да бъдат приети по установения в ГПК процесуален ред. Поддържа се становище, че в постановения акт липсва произнасяне по своевременно релевираните от ответника възражения срещу представените писмени доказателства. Сочи, че не са ангажирани доказателства за сключването на писмен договор между страните. Оспорва удостоверените в приложените копия от фактури обстоятелства относно обема на доставените и потребени от ответника ел. енергия и мрежови услуги. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. Поддържа, че качеството потребител на ел. енергия е установено от приетите по делото писмени доказателства. Излага, че договорът за покупко-продажба на електрическа енергия поражда задължение за продавача да достави на потребителя електрическа енергия, а потребителят има задължението да заплати цената на доставена електрическа енергия в срока, предвиден според Общите условия.

Сочи, че Правилата за търговия с електрическа енергия регламентират мрежовите услуги, предоставени на потребителя, да бъдат заплащани на крайния снабдител, т.е. на продавача на електрическа енергия, какъвто е ищцовото дружество. С оглед изложеното е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на стойността на доставена електрическа енергия и мрежови услуги за имот, находящ се в с. Желязно, област Пловдив, стопански дворсклад, за периода от 01.10.2020г. до 30.06.2021г. и начисленото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 14.11.2020г. до 12.10.2022г.

2

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба оплаквания за неправилност на същото намира следното:

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за доставка на електрическа енергия в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените от ответника услуги.

Между страните по делото на етапа на въззивното производство е спорен въпросът относно съществуването на твърдяното облигационно правоотношение през исковия период. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:

Спорното правоотношение по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват наймалко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/. Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ, одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с Решение № ОУ - 013 от 10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД, приети на основание чл. 98б ЗЕ, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ - 014 от 3

10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г., като същите са публикувани съгласно изискванията на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ в централен ежедневник. Същите са представени и приети по делото като писмени доказателства.

Съгласно чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ, публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане, като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително писмено споразумение.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от 17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012г., изм. ДВ, бр.

35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО/.

Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на

"ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. В чл. 1.4. от ОУ е дадено определение на 4 понятието “потребител на електрическа енергия за битови нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл. 6, ал. 2 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е заявил своето изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

В случая ищецът основава исковата си претенция на твърдение за сключен изричен писмен договор с ответника в качеството му на наемател на електроснабдения имот. От представения и неоспорен договор за наем на недвижим имот от 03.07.2020г. се установява, че на М. Т. С. е предоставен за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, находящ се в с.

Желязно, област Пловдив и представляващ парцел 4 с площ от 5 986 кв.м. по плана на Стопански двор, извън регулацията на с. Желязно. Срокът на действие на договора е определен на 3 години, считано от датата на сключването му. Ответникът нито твърди, нито установява наемното правоотношение да е било прекратено преди изтичане на уговорения срок.

По делото са представени документи, изходящи /подписани/ от ответника, а именно - заявление за услуга – смяна на клиент за обект на регулиран пазар от

11.08.2020г.; декларация за достъп до електроразпределителната мрежа от същата дата; заявление-декларация за започване на продажба на електрическа енергия, които не са били оспорени по реда и при условията на чл. 193 от ГПК по отношение на авторството им, поради което съдът приема на основание чл. 180 от ГПК, че съдържащите се в тях изявления изхождат от М. Т. С.. Отразените в тях волеизявления съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК като извънсъдебно признание на неизгоден за автора на документа факт. С посочените документи ответника в качеството на клиент е направил искане пред ищцовото дружество за започване на продажба на електрическа енергия в процесния обект и за достъп до 5 електроразпределителната мрежа. Това заявление представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на ел. енергия и ползване на мрежови услуги - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя ел. енергия до процесния обект, ищцовото дружество е приело предложението на М. С. за сключване на договор за продажба на електрическа енергия, като е открило счетоводна партида с титуляр – посоченото лице. По делото са представени доказателства и за спазване на изискванията по чл. 6, ал. 2 от Общите условия, а именно – изрично писмено съгласие на собственика на имота, обективирано в споразумение от 11.08.2020г., сключено между собственика на имота, ползвателя

/ответника

М.

Т.

С./ и

"ЕВН

БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД. От посочената дата – 11.08.2020г., предхождаща началото на исковия период, между ответника и ищцовото дружество съществува правоотношение по договор за продажба /доставка/ на ел. енергия за процесния обект и М. Т. С. в качеството на “битов клиент” по смисъла на §1, т. 2 а от ДР на ЗЕ дължи заплащане на стойността на доставената и потребена ел. енергия. В този смисъл наведените от въззивника оплаквания за неправилност на изводите на първоинстанционния съд в тази част са неоснователни.