Решение № 13527 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13527 гр. С., 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. Н. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110142413 по описа за 2024 година

Й. Г. В. е предявил срещу „Т. С.”ЕАД иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 56 лева, платена без основание, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Ищецът поддържа, че е наследник по закон на Г. В., длъжник по изпълнително дело №1497/2014 по описа на ЧСИ С. Я., образувано по искане на ответника.Твърди, че е бил конституиран по изпълнителното дело като наследник по закон на наследодателя при дял 1/3 част.Твърди, че впоследствие дългът е изцяло заплатен от него и останалите двама наследника по закон.Твърди, че от образуване на изпълнителното дело до 2020, когато е присъединено още едно изпълнително дело не са били извършвани изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Твърди, че в този случай разноските по изпълнителното производство следва да останат в полза на взискателя.Независимо от това 1/3 от разноските в размер от 56 лева са преведени на „Т. С.”ЕАД като такси платени от взискателя на 15.04.2016, 7.11.2014, 11.06.2014.

1

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т. С.”ЕАД оспорва предявения иск.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено удостоверение от 14.02.2024 от ЧСИ С. Я., че длъжниците Г. В.а, Т. Н. и Й. В. са погасили обикновените такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №1497/2014 и 941/2020.

Видно от удостоверение за наследници Г. Славчев В. е починал като е оставил за свои наследници по закон Т. Г.а Н., Й. Г. В. и Г. Г.а В.а.

По делото е представено съобщение от ЧСИ до „Т. С.”ЕАД, че на основание чл.433, ал.2 от ГПК и с постановление от 13.09.2021 е приключено изпълнителното производство с длъжници Т. Н., Й. В. и Г. В.а.

С Решение от 31.07.2023 по гр.дело №55690/2020, СРС, 155 състав са отхвърлени исковете, предявени от Т. Н., Й. В. и Г. В.а против „Т. С. за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „Т. С.”ЕАД по 1/3 идеална част от сумата от 4 171.76 лева, представляваща главница за дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2013 по гр.дело №15338/2011 по описа на СРС, 87 състав.

С Решение от 27.01.2025 по гр.дело №12170/2023, СГС, ГО, II B състав е обезсилено решението от 31.07.2023 по гр.дело №55690/20, СРС, 155 състав и производството е прекратено като недопустимо.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Видно от удостоверение за наследници Г. Славчев В. е починал като е оставил за свои наследници по закон Т. Г.а Н., Й. Г. В. и Г. Г.а В.а.

С оглед на което ищецът се явява наследник по закон на Г. В. с 1/3 част от правата и задълженията по наследяване .

По делото е представено удостоверение от 14.02.2024 от ЧСИ С. Я., че длъжниците Г. В.а, Т. Н. и Й. В. са погасили обикновените такси по ТТРЗЧСИ по изпълнително дело №1497/2014 и 941/2020.

С Решение от 31.07.2023 по гр.дело №55690/2020, СРС, 155 състав са отхвърлени исковете, предявени от Т. Н., Й. В. и Г. В.а против „Т. С. за установяване по отношение на ответника, че ищците не дължат на „Т. С.”ЕАД 2 по 1/3 идеална част от сумата от 4 171.76 лева, представляваща главница за дължима топлинна енергия, за която сума е издаден изпълнителен лист от 14.12.2013 по гр.дело №15338/2011 по описа на СРС, 87 състав.

С Решение от 27.01.2025 по гр.дело №12170/2023, СГС, ГО, II B състав е обезсилено решението от 31.07.2023 по гр.дело №55690/20, СРС, 155 състав и производството е прекратено като недопустимо. Решението е обезсилено, тъй като сумите по изпълнителното дело са заплатени от ищците и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.2 от ГПК.

Видно от съобщение от ЧСИ до „Т. С.”ЕАД на основание чл.433, ал.2 от ГПК и с постановление от 13.09.2021 е приключено изпълнителното производство с длъжници Т. Н., Й. В. и Г. В.а.

Съгласно чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението.

Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в случаите, когато изпълнителното производство се прекрати съгласно чл.433 ГПК, освен поради плащане , направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или разноските са направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В случая плащането е направено след образуване на изпълнителното производство, което е обстоятелство е възникнало в хода на процеса и взето в предвид при постановяване на Решение от 27.01.2025 по гр.дело

№12170/2023, СГС, ГО, II B състав .

С оглед на което съдът приема, че на основание чл.79 от ГПК разноските по изпълнението следва да бъдат в полза на длъжника доколкото е направено плащане след образуване на изпълнителното производство.По делото не се установява производството да е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С оглед на изложеното и като взе предвид, че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, съдът намира, че разноските следва да бъдат в полза на ищеца.

С оглед на което съдът намира, че е налице имуществено разместване 3 между патримониума на ищеца и на ответника.Но ответникът е доказал наличие на основание за имущественото разместване, а именно-чл.433, ал.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът не е доказал възражението си, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Ответникът е реализирал разноски в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Г. В., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис-партер, чрез адв. Р., срещу „Т. С.”ЕАД, ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, че „Т. С.”ЕАД дължи на Й. Г. В. сумата от 56 лева, платена без основание, с която сума „Т.

С.”ЕАД се е обогатило неоснователно.

ОСЪЖДА Й. Г. В., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.С., жк. „Л.”, бл.44, вх.Б, офис-партер, да заплати на „Т. С.”ЕАД,ЕИК....., със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5