Протокол № 178 от 31.08.2021, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 242/2021
- Вид
- Протокол № 178
- Подписан
- 31.08.2021
- В сила
- 31.08.2021
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Емил Димитров Стоев, Пламен Митков Драганов
Цитирани разпоредби
- чл. 18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.195, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 56 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 178 гр. Разград , 31.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Анелия М. Йорданова
Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов при участието на секретаря Светлана Л. Илиева и прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
Сложи за разглеждане докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20213300600242 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява ПРОКУРОР Е..
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. ЗЮТ. К. явява се лично и с АДВ. П. – служебен защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намери, че не са налице пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА се делото от съдия – докладчика, СЪДИЯ СТОЕВ.
Производството по чл.64, ал.7 НПК, образувано по жалба от адв. П.М. П., назначен за защитник на обв. К. ЗЮТ. К. по БП № 275 ЗМ 177/2021г. по описа на РУ МВР Исперих.
Обжалва се определението на РС Исперих, с което е взета МНО „Задържане под стража“ по отношение на К. ЗЮТ. К..
Оплакванията в жалбата са незаконосъобразно. срещу определението, че е необосновано и
Защитника излага доводи, че не съществува вероятност обвиняемия да се укрие.
Изтъква, че съдейства на разследването, доброволно изнася данни и факти за престъплението, както и че признава, че е извършил престъплението.
Според защитника взетата МНО е прекалено тежка, не съответства на опасност от укриване.
1
Счита, че задържането под стража би оказало неблагоприятни последствия върху семейната среда на обвиняемия.
Моли съда да отмени определението и вземе по-лека МНО „Домашен арест“.
АДВ. П.: Поддържаме така представената жалба. По отношение на основанието ще изложа допълнително. Нямаме искания няма да представяме нови доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам жалбата за неоснователна. Нямам искания по доказателствата.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. П.: Поддържам изнесеното в жалбата по отношение на взетата най-тежка МНО по отношение на подзащитния ми като считам, че за целите на наказателното производство по същия начин би изиграла ролята и втората по тежест МНО „Домашен арест“.
Точно в тази насока са ми и доводите.
Действително деянията на подзащитния ми попадат в обхвата на разпоредбата на НПК за вземане на най-тежката мярка, но считам, че в конкретния случай тя няма да изиграе тази желана от закона роля. Само след два дни на 2.09. е насрочено провеждане на съдебно заседание по висящо наказателно производство на подзащитния ми като евентуално наказанието по него ще бъде или Пробация или условна присъда. За настоящото производство считам, че евентуално за деянието, за което му е повдигнато обвинение при условията на повторност предвид на това, че същия е реабилитиран в условията на повторност може да бъде постигнато като наказание едно условно осъждане и в този смисъл считам, че тази мярка ще бъде излишна, още повече че и пред първоинстанционния съд, при вземане на мярката заявих основание за евентуално вземане на по-лека мярка „Домашен арест“ като в този ред на мисли ще изложа, че съгласно Решение № 10 от 27.07.1992г. по Конституционно дело № 13 от 1992г. на Конституционен съд е отбелязано, че „Домашния арест“ е също форма на задържане и намеса в правото на неприкосновеност на личността. По своята същност тази мярка представлява лишаване от право на свободно придвижване, което е и формата на самата мярка
Задържане под стража.
Конституционното решение комулира с европейския стандарт, постановен в чл.5, т.4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Като форма на задържане „Домашния арест“ се ползва с всички процедури и гаранции предвидени за самото задържане.
В този смисъл от името на подзащитния ми желая да измените мярката от най-тежка „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ като считам, че тя би осъществила совите цели на предвиденото в закона основание за което да въздейства върху подзащитния ми.
Отделно от това и в настоящия момент считам, че от кориците на делото по никакъв начин не е видно нито нежелание, нито подзащитния ми да е правил, каквото и да е във връзка с осуетяване на наказателно преследване срещу него в т.ч. да се укрива и да избягва 2 наказателната репресия срещу него.
Същият съдейства, признава изцяло вината като по този начин подпомага органите на ДП да установят и документират в цялост субективната истина. Същият е български гражданин, с валидна лична карта, с постоянен адрес, на който винаги и по всяко време може да бъде намерен, известен е на органите на полицията. Живее заедно с майка си и двамата си братя. Считам, че реалната опасност в настоящия случай не е толкова налице и не е толкова явна, още повече че в рамките на двадесетина дни същия ще бъде обект на наказателно производство в РС Исперих точно по това деяние, като евентуално наказание може да бъде и условно осъждане.
Предвид на всичко Ви моля да измените мярката и приложите по-леката мярка „Домашен арест“ по отношение на подзащитния ми с предвидените в закона НПК средства, включително и поставяне на гривна, ако решите, че има основание за това.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Искам да ме пуснат.
Боли ме кръста, ребрата ме болят, счупени. Не знам, какво стана, паднал съм от леглото, не съм болен.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите МНО, с която по отношение на обвиняемия е взета МНО „Задържане под стража“.
В РП Исперих е образувано БП за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 7 за извършено престъпление, установен е обвиняемия К. и деянието е останало във фазата на опит.
В хода на разследването към датата на деянието 22.08.2021г. обв. К. е извършил три други посегателства, за които са приложени към материалите в ДП характеристични справки. Има регистрирана кражба от обвиняемия на 2.07. срещу 3.07.2021г., има регистрирана кражба на 25.07. срещу 26.07.2021г., за което е образувано БП № 142 от 2021г. по описа на прокуратурата и има деяние, което е извършено на 6.07.2021г., за което е образувано друго БП 148/2021г. като тези две БП са обединени в едно общо .
Разпоредбата на чл.63 НПК предвижда наличието на три предпоставки според, които може да се вмете МНО. Първата от тях е да е извършено престъпление, което се предвижда наказание лишаване от свобода. Безспорно деянието за което е привлечен като обвиняем предвижда наказание лишаване от свобода, като наказанието е от една до десет години. По смисъла на разпоредбата на чл.93, т.7 този вид наказание сочи също че е тежко по смисъла на закона.
Втората предпоставка е от доказателствата по ДП да може да се направи обосновано предположение съпричастността на лицето към извършеното престъпление. Това също е безспорно, което се установява от разпита на свидетелите задържали обвиняемия в извършване на деянието, така и от обясненията, в които има изразено признание за вина от страна на обвиняемия.
На трето място считам, че е налице третата предпоставка реалната опасност обвиняемия да се укрие или извърши други престъпления.
3
Деянието за което е повдигнато обвинение на К. в настоящото БП е за деяние, което е извършено в условията на повторност.
Считам, че именно изброените деяния, за които има образувани предходни производства, макар и да са обединени сочат, че действително, ако спрямо обвиняемия не бъде взета тази мярка, то той би извършил и други престъпления. Независимо, че са обединени в едно БП сме изправени пред три отделни деяния, престъпления против собствеността , всяко едно от тях.
Аз считам, че е налице хипотезата, че съществува реална опасност да извърши и други престъпления. Става въпрос за лице с висока степен на обществена опасност. Към момента на деянията е реабилитиран, но сама по себе си означава и че все пак обв. К. е имал досег с правораздаването.
Считам, че правилно РС е преценил, че целите на МНО биха били постигнати само и единствено с вземане на най-тежката МНО „Задържане под стража“, поради което моля да потвърдите тази мярка.
ПОСЛЕДНА ДУМА ОБВ. К.: Нямам какво да кажа. Искам да ме пуснете.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ заседанието продължи в присъствието на прокурора, обв. К.К. и адв. П. в 14,26ч.
СЪДЪТ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ДОКЛАДВАНО от СЪДИЯ СТОЕВ:
Производството е по чл.64, ал.7 НПК, образувано по жалба от адв. П.М. П. - назначен защитник на обв. К. ЗЮТ. К. против определение от 25.08.2021г. по чнд № 179/2021г. на РС Исперих, с което спрямо К. е взета МНО „Задържане под стража“.
Оплакванията в жалбата са, че определението е необосновано и незаконосъобразно.
Според защитата не съществува вероятност обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление. Изтъква се доброволното съдействие на разследването, искреното съжаление за извършеното, признанието на ДП и обстоятелството, че макар и осъждан към датата на извършване на деянието е реабилитиран.