Решение № 294 от 25.04.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 294 гр. Бургас, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20252120200744 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод жалба Я. И. С., ЕГН ********** против наказателно постановление № 24-4058-001256 от 24.01.2025г., издадено от Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор Специализирани полицейски сили, с което за нарушение на чл.

104А ЗДвП на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП на Я. И. С. е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева.

С жалбата жалбоподателят оспорва нарушението да е използвала телефон, а освен това не се касаело за значителна техническа неизправност като не успяла да намери в автомобила светлоотразителен триъгълник и жилетка, аптечка и пожарогасител, тъй като лекият автомобил не бил неин. Не било ясно посочено място на нарушението, АУАН не бил четлив, било налице съществено нарушение, не било обсъдено и подадено от жалбоподателката възражение срещу АУАН. Били допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Моли за отмяна на НП и за присъждане на разноски по реда на чл. 38 ЗА.

В съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката, не се явява, депозирано е писмено становище от адв. П. К., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 04.12.2024г. свидетелят Д. К. П. като полицай в група „***“ в сектор „***“ при Отдел „Охранителна полиция“ към ОД МВР Бургас изпълнявал заедно със свой колега Д.В. служебни задължения и се намирали в служебен автомобил в гр. Бургас, ул. *** срещу сградата на ***, пред стоянка на таксита. Покрай тях преминал лек автомобил „***“ с рег. № *** като свидетелят Д. К. възприел, че водачът в дясната си ръка държала мобилен телефон, 1 който използвала без устройство, което да освобождава ръцете.

Служителите веднага предприели спиране на автомобила като го последвали със светлинен и звуков сигнал и му посочили място, където да спре. Установили като водач Я. И.

С., а МПС било собственост на К.П.К.. В хода на проверката било проверено и техническото оборудване на МПС като липсвали триъгълник, аптечка, светлоотразителна жилетка и пожарогасител и не им били предоставени в момента на проверката като свидетелят приел, че МПС не е технически изправно. На Я. С. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104а ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който й бил връчен и вписала възражения, че отрича твърденията на двамата служебни лица, не бил ползван или държан телефон при шофиране, след което решили допълнителна проверка.

Срещу АУАН е подадено и възражение от 10.12.2024г., в което Я. С. оспорва да е използвала телефон без устройство, позволяващо използването на телефон без участие на ръцете й, АУАН бил блед и нечетлив, служителите били разгневени от това, че искала да си впише първо възраженията, а след това да подпише документа и извършили пълна проверка.

Извършена е проверка и изготвена справка като наказващият орган е взел становище по депозираното срещу АУАН възражение като с писмо л. 20 е приел, че липсват основания за прекратяване на административно-наказателното производство и се отказва да се анулира АУАН.

На 24.01.2025г. е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган е възприел констатациите в АУАН и на Я. С. на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева и за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че се движи със значителна техническа неизправност на ППС на основание чл. 179, ал.

6, т. 2 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 200 лева.

Съдът се доверява на показанията на свидетеля Д. К. П. като същият изложи подробно обстоятелствата, при които е установено нарушението, поведението на водача, мястото на разположение на служебния автомобил и че е имал ясна видимост към водача на МПС.

Жалбоподателката от своя страна не ангажира доказателства, които да поставят под съмнение установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.

Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил изчерпателно длъжностните лица в МВР, които имат правомощие да съставят НП по ЗДвП и се установява, че министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия АУАН и НП, по реда на ЗДвП, да се издават от определени длъжностни лица в системата на МВР, както следва: 1) фишове и актове могат да издават полицейските органи: от отдел „Пътна полиция“ (ОПП) при ГДНП, от ОПП при СДВР, от сектор „Пътна полиция“ (СПП) в ОД МВР, от полицейските инспектори VI-IV степен с функционални задължения по контрол на пътното движение, от младшите автоконтрольори II-I степен, командир на отделение (пътен контрол) в ОДМВР и в техните териториални структурни звена, от звената „***“ в ОД МВР, от изрично посочените полицейски органи от ГДГП на летищата в техния район, от звената, осъществяващи охранителна дейност в СДВР/ОДМВР и в РУ, както и от отделите „Охранителна полиция“ при СДВР/ОД МВР; 2) наказателни постановление могат да издават: директорът и заместник-директорите на ГДНП, на СДВР, на ОД МВР, на РДГПАерогари, началникът, заместник-началникът на ОПП, началниците на сектори в ОПП при ГДНП, началниците на отдели „Охранителна полиция“ ОД МВР, началниците и заместникначалниците на отдели „Охранителна полиция“ и СПС при СДВР, началникът, заместникначалникът на ОПП при СДВР и началникът на САО към ОПП при СДВР, началникът на СПП при ОД МВР и началниците на сектор СПС при ОД МВР, началниците на РУ при 2

СДВР/ОДМВР, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД МВР, началник на група АНД в сектор АО към ОПП при СДВР, началниците на групи в СПП при ОД МВР, началниците на групи Пътен контрол в РУ при ОД МВР, началниците на звената „***“ при ОД МВР, началниците I и II степен и заместник - началниците I степен на ГПУ – Летище Бургас, София, Варна, Пловдив. От цитираната Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. се установява, че министърът на вътрешните работи е предоставил правомощия по издаване на НП, по реда на ЗДвП, на началниците на сектори СПС при ОД МВР, който в случая е и издал НП – Началник сектор в ОД МВР Бургас, сектор СПС. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия по силата на посочената Заповед на министъра на вътрешните работи.

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП.

Ясно и конкретно е посочено мястото на нарушението като то беше описано и от актосъставителя в хода на неговия разпит. Представеният с преписката АУАН е четим, макар и блед, той може да бъде разчетен, а отделно С. е била запозната със съдържанието му като е вписала и възражения още в момента на проверката, подписала се е, че е получила екземпляр от него и е депозирала възражения, с което този състав намира, че не са нарушени процесуалните правила и правото на защита.

Описанието на нарушението по чл. 104а ЗДвП е ясно и включва всички негови елементи.

Съгласно чл. 104а ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Нарушението е безспорно доказано от събраните по делото гласни доказателства, без значение е дали водачът е използвал за говорене или с друга цел телефон по време на управление на МПС. В чл. 104А от ЗДвП е въведена забрана за водачите на МПС по време на управление да използват мобилен телефон. От показанията на свидетеля се установи от фактическа страна, че С. е управлявала МПС и е използвала мобилен телефон, без участие на устройство „свободни ръце”. Следователно е осъществила състава на нарушението, наказуемо по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Санкцията за това нарушение е фиксирана, като наказващият орган я е определил правилно в размер на 50 лв.

По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП този състав счита, че същото е неправилно квалифицирано и недоказано. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, а съгласно чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП който управлява технически неизправно пътно превозно средство, се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни неизправности.

В случая в АУАН не е констатирано да се касае за значителна неизправност като това обстоятелство е въведено от наказващия орган в наказателното постановление, с което е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Не става ясно как е установена значителна техническа неизправност. Според разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП като Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в разпоредбата на чл. 37 са категоризирани неизправностите - незначителни, значителни и опасни като категоризирането следва да се извърши при спазване на методиката за оценка на изправността. В случая бланкетно, едва в НП, е вписано, че се касае за значителна техническа неизправност на ППС, което липсва в АУАН като не е посочено дали всеки от липсващите елементи се определя като значителна техническа неизправност, на какво основание и съответно санкцията, която се налага за всеки от липсващите елементи.

3

На практика се касае за твърдения за липса на триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка в автомобила по време на проверката като не е посочено за всеки един един от елементите поотделно ли се приема, че е налице липса, съответно нарушение като следва да се посочи, че същите са изброени в отделни хипотези в разпоредбата на чл. 139, ал. 2, т. 1 до т. 4 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.139 ал.2 от ЗДвП движещите се по пътя три- и четириколесни моторни превозни средства, следва да бъдат оборудвани с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и светлоотразителна жилетка, като в случай, че такива са липсвали, то се касае за нарушение на чл. 139, ал. 2 ЗДвП като се приложи и съответната санкционна норма. В случая съдът не може да преквалифицира нарушението, защото се касае за едновременно изменение на фактите и на правната норма и на санкционната такава, с което съществено би се нарушило правото на защита на санкционираното лице, тъй като жалбоподателката се е защитавала срещу това, че е управлявала МПС с техническа изправност, а според НП със значителна техническа неизправност, поради което и в тази част наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени.

Съдът дължи произнасяне по разноските като в случая наказателното постановление се потвърждава в една част и се отменя в друга като разноски претендира жалбоподателят за адвокат по реда на чл. 38 ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв., поради което с оглед на изменение на НП разноските следва да се разпределят по съразмерност и в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски съобразно отменената част от НП, а именно сумата в размер на 320 лева, което е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. В случая се претендира възнаграждение по чл. 38 ЗА като в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на лице по реда на чл.38, ал.1 ЗА, то съдът съобразно изхода на спора следва да присъди на адвоката съответното адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА. Извън правомощията на съда е да преценява отношенията между страните по гражданското правоотношение по договор за правна защита и съдействие като преценката за предоставяне на безплатна правна помощ е от компетентността на адвоката, приел да осъществи безплатна правна помощ. В случая съдът е определил размера на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката, който е оказал безплатна правна помощ.