Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 12.10.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Гражданско дело 308/2022
Вид
Решение № 148
Подписан
12.10.2023
В сила
16.07.2024
Състав
Ирина Миткова Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.409 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.478 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Разград, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина М. Ганева при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело № 20223300100308 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правна квалификация чл.432 ал.1 и чл.409 КЗ.

Подадена е искова молба от Б. А. К. и А. А. Х. за осъждане на „ЗК Лев инс“АД да заплати на всяка от ищците обезщетение в размер по 100 000лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на техния наследодател А.И.К., настъпила от ПТП с участието на л.а., застрахован със застраховка „ГО“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 25.11.2021г. – отказът на застрахователя да заплати претендираните обезщетения.

В обстоятелствената част на исковата молба ищците излагат твърдение, че на 12.11.2017г. на път І-2км. 78+530 Шумен – Разград, е настъпило ПТП, при което И.К. – водач на л.а. „Хонда“ с рег. № ***, при движение с несъобразена с пътните условия скорост изгубил контрол над МПС и навлязъл в канавката вдясно на платното за движение, излязъл от нея и след като се преобърнал няколко пъти през таван, преустановил движението си. В този автомобил са пътували ищцата Б. К. и А.К.. Вследствие на ПТП, на 13.11.2017г. е настъпила смъртта на А.К.. Въпреки, че същият е страдал от онкологично заболяване, при аутопсията била отразена основна причина за смъртта – травматичен шок, развил се на терена на карцином на белия дроб с вторично органно засягане.

Ищците посочват, че са претърпели и още търпят огромни страдания по повод преждевременната загуба на А.К., който е съпруг на първата ищца и баща на втората ищца.

В исковата молба се сочи, че е било образувано ДП № 330 ЗМ 283/2017г. по описа на РП Разград, по което била установена вината на водача на л.а. И.К.. Двете ищци в качеството им на пострадали са заявили, че желаят наказателното производство да бъде прекратено и с постановление от 6.08.2018г. на прокурор в ОП Разград досъдебното 1 производство било прекратено.

Ищците твърдят още, че към момента на ПТП лекият автомобил „Хонда“ е бил застрахован със застраховка ГО при ЗК“Лев Инс“АД. Заявили са пред ответното дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие загубата на техния съпруг и баща, но в хода на образуваната щета застрахователят е отказал изплащане на такова, приемайки, че смъртта на Касабов не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Ответникът „Застрахователна компания Лев Инс“АД е депозирал писмен отговор на исковата молба чрез упълномощен процесуален представител, в който изразява становище за нейната неоснователност. Оспорва елементите на деликта, в т.ч. механизма на ПТП и настъпилите неимуществени вреди, като във връзка с това твърди, че е налице случайно деяние – водачът на л.а. е попаднал непредвидено в образували се локви на пътното платно, което е довело до загуба на контрол върху автомобила. На отделно основание твърди съпричиняване на вредоносния резултат вследствие на бездействие на АПИ във връзка с поддръжката и ремонта на републиканския път, на който е настъпило ПТП, както и неосъществяване на контрол над фирмите, ремонтирали пътя. Застрахователят излага твърдение, че смъртта на наследодателя на ищците не е в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, а е настъпила вследствие на онкологично заболяване, от което е страдал.

Оспорва размера на исковите претенции с твърдение за прекомерност. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия А.К., изразяващо се в непоставяне на предпазен колан през време на пътуването му в л.а.

В писмен отговор третото лице-помагач Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София изразява чрез пълномощник становище за неоснователност на исковата молба. Признава механизма на настъпилото ПТП и нарушаването на правилата за движение от водача на автомобила, но оспорва размерите на търсените обезщетения за неимуществени вреди, като счита, че са прекомерни. Оспорва твърдението на ответника, че е налице случайно деяние и попадането на водача на л.а. в състояние на „аква планинг“. Твърди, че поддръжката на пътя в конкретния участък е много добра и че не е възможно образуване на локви с такава големина, че да предизвикат загуба на контрол над автомобила. Навежда доводи за извършен цялостен основен ремонт на пътя и редовната му поддръжка, поради което отрича наличието на причинно-следствена връзка между състоянието на пътя и настъпилото ПТП.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Б. К. и А.К. били съпрузи, А. Х. и И.К. са техни дъщеря и син. Установява се от представената медицинска документация и изготвената въз основа на същата комисионна съдебно-медицинска експертиза, която съдът приема като изготвена от вещи лица в кръга на техните компетенции, че А.К. бил диагностициран със заболяване злокачествено новообразувание на бронхите и левия бял дроб – ІV клиничен стадий, с развили се усложнения – множествени разсейки в мозък, черен дроб, лява 2 надбъбречна жлеза, кости и лимфни възли, плеврални ретроперитонелни и перитонеални метастази. Диагнозата била поставена през м.юли, 2017г. в МБАЛ“Света София“АД, впоследствие е провел лечение в УМБАЛ“Александровска“ и в УБ“Аджибадем сити клиник“. В КОЦ гр.Шумен А.К. постъпил на 27.10.2017г. за поддържащ курс радиотерапия, където е престоял до 3.11.2017г.

На 7.11.2017г. А.К. е приет отново в КОЦ гр.Шумен, в Клиника по лъчетерапия за обезболяващо лъчелечение на черен дроб, откъдето е изписан на 12.11.2017г. в общо увредено, но стабилно състояние и подобрение на болковия синдром. Негивият син И.К. и съпругата му Б. К. отишли с л.а. „Хонда“ с рег. № *** да го приберат от гр.Шумен в гр.Цар Калоян, където живеели. Движейки се по главен път І-2 в посока от гр.Шумен към гр.Разград, в участъка на км.78+530 между разклона за с.Самуил и с.Ушинци, И.К. управлявал автомобила със скорост 65 км./ч. Автомобилът бил с десен волан, на предната седалка пътувал А.К., а на задната – Б. К.. А.К. изпитвал силни болки и бил неспокоен.

Неговият син И.К. се опитал да го задържи на мястото му, но изгубил контрол над автомобила и излязъл вдясно извън пътя. Направил опит да върне автомобила на пътя чрез извИ.е на волана в лява посока, при което МПС се върнало обратно на платното, плъзгайки се странично с дясната си част напред, след което се преобърнало по таван в лявата лента.

Механизмът на настъпилото ПТП се установява от изготвената по делото съдебна автотехническа експертиза, която съдът възприема изцяло като изготвена от автоексперт, след запознаване с материалите по делото и оглед на мястото на ПТП. Вещото лице установява след извършена справка в Метеорологична служба гр.Разград, че на датата в района на ПТП не е имало валежи, а от справка с албума при огледа на местопроизшествието констатира, че пътният участък не е бил наводнен, пътната настилка е била суха, без дупки и без локви, крайпътните банкети са по-ниски от нивото на пътя, като по този начин сухата настилка е осигурявала добро сцепление между гумите и пътя. По делото е представена и справка от НИМХ, че на 12.11.2017г. температурата на въздуха в района на ПТП е 16,5 градуса, относителната влажност на въздуха е 48%, наблюдавани са високи облаци, мокра почва, без валежи. Въз основа на горното съдът приема за недоказано твърдението на ответника за наличие на „аква планинг“ на автомобила през времето на настъпване на процесното ПТП. Относно останалите твърдения за недобре поддържан пътен участък и съпричиняване на вредите от третото лице-помагач, съдът в определение № 120/22.03.2023г., постановено по реда на чл.140 ГПК, е изложил мотиви за тяхната неотносимост в настоящото съдебно производство и не намира за необходимо преповтарянето им.

По-нататък, вещото лице, изготвило заключението на САТЕ, прави извод въз основа на изчисляване на опасната зона на спиране на автомобила, която е 48м., и находките на пътя от неговото движение – 50м. от мястото, от което л.а. е останал без управление до мястото на излизане в банкета, че ПТП е било предотвратимо в случай, че водачът е наблюдавал непрекъснато пътя, запазил е контрола над управлението и е реагирал с аварийно спиране в прилежащата пътна лента.

3

Вещото лице е направило още извод, че пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан, като е извел данни, че коланът е бил в изпънато положение.

Отговор за причината за смъртта на А.К. дава заключението по комисионната съдебно-медицинска експертиза. Вещите лица посочват, че непосредствената причина за неговата смърт, която е настъпила на 13.11.2023г. в МБАЛ гр.Разград, е травматичният шок, получен при ПТП на 12.11.2017г. Този травматичен шок се е развил на терена на напреднал карцином на белия дроб, но вещите лице изрично подчертават, че по медицинската документация пациентът е бил изписан от КОЦ гр.Шумен без медицински риск. Предвид горното съдът приема, че смъртта е настъпила като резултат от травматичния шок вследствие на ПТП, а не вследствие на онкологичното заболяване и съдът приема за недоказано твърдението на ответника в обратния смисъл.

Вещите лица по СМЕ установяват липса на коланни травми. Дават заключение, че предпазният колан не е бил ползван по предназначение, като допълнително базират изводите си на центробежните сили в купето при преобръщане на автомобила и движението на тялото на пострадалия вътре в него към предна дясна врата, към тавана и към лявата врата, вследствие на което са получени травмите на на глава, гърди и корем.

По повод настъпилото ПТП е било образувано досадебно прозиводство № 330 Зм283/2017г. по описа на ОДМВР гр.Разград. С постановление от 6.08.2018г. същото е прекратено с направени от прокурора изводи, че липсва пряка причинна връзка между ПТП и получените от пострадалия телесни увреждания от една страна и от друга настъпилата смърт, която е приета като следствие на напредналия карцином на белия дроб.

Във връзка с установяването на характера на отношенията между ищците и пострадалия, както и на претърпените от майката и дъщерята болки и страдания вследствие на смъртта на А.К., е разпитана Ф. К. – снаха на първата ищца. Въз основа на нейните свидетелски показания се установява, че семейството на свидетелката и това на Б. К. живеели в две къщи, но в един двор. Б. и А.К.и били неразделни. Въпреки, че бил диагностициран със заболяването си, А.К. не преустановил активната си дейност – работел, участвал в семейните събирания, бил оптимист за здравето си. А. К. имала свое семейство – съпруг и деца (това обстоятелство се установява и от удостоверение на л.42 от делото), живеела отделно, но често идвала при семейството на родителите си. След смъртта на своя съпруг, Б. К. приемала успокоителни медикаменти в продължителен период от време, трудно преживявала стреса. Не общувала с хора, освен с близките си в дома. Всички близки й оказвали своята подкрепа. А. К. също влошила своето здраве, като според свидетелката втората ищца получила нервен стомах, заради което ходела на медицински прегледи и понастоящем.

Лекият автомобил е застрахован при ЗК“Лев инс“АД, установено от представената от ищците застрахователна полица и приложената справка от интернет сайта на ГФ. Съдът е указал на ответника да представи материалите по образуваната застрахователна щета с оглед установяване на момента на подаване на претенцията на ищците пред застрахователя.

Последният не е изпълнил указанието, поради което съдът приема 23.09.2020г. за дата на 4 подаване на застрахователната претенция, съобразно съдържанието на отказа на ЗК“Лев инс“АД с изх. № 2006/25.11.2021г., а в този смисъл е и твърдението в исковата молба, останало неоспорено. Застрахователят е мотивирал отказа от изплащане на застрахователно обезщетение с твърдението, че смъртта на А.К. не е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим на основание чл.498 ал.3 КЗ, като предявен след отказ на застрахователя по претенцията на увредените лица.