Решение № 356 от 09.06.2023, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Враца, 09.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20221420103241 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. Д. П., против А. М. К., ЕГН **********.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.09.2009 г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД /с настоящо наименование „Българска пощенска банка“ АД/ като заемодател и ответника К. като заемополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL494109, по силата на който банката предоставила на ответника сумата от 5 890 лева. Сумата била получена по банкова сметка на кредитополучателя, като последният се задължил да я върне заедно в уговорената в договора лихва, която за първата година от подписване на договора била фиксирана в размер на 12%, а за всяка следваща година била определена като сбор на базовия лихвен процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити плюс договорна надбавка в размер на 4,250 пункта. Годишният процент на разходите бил уговорен в размер от 16,99%. Уговорено било сумата да се издължи на общо 120 вноски, първите 12 вноски всяка в размер на 84,50 лева, а останалите – по 100,93 лева и една изравнителна вноска в размер на 101,87 лева, платими ежемесечно на 17-то число и краен срок на договора 17.09.2019 г.

Твърди, че след усвояване на кредита кредитополучателят погасил част от месечните вноски, след което преустановил плащанията, при което непогасената главница била в размер на 5 890 лева. Заявява, че с влязло в сила Решение № 1

109/28.02.2022 г. по гр. д. № 3416/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Враца е уважен предявеният от ищеца частичен иск за главница, като е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2 500 лева – главница, частично дължима от 5 890 лева; 136,60 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г.; 674,31 лева – лихва за забава, за които суми била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Враца.

Твърди, че поради неизпълнение по процесния договор ищецът подал следващо заявление, по което била издадена заповед за изпълнение от 22.06.2021 г. по ч. гр. д. № 2602/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, срещу която длъжникът възразил в срок, което обуславяло правния му интерес от предявяване на иска.

Сочи, че на 18.01.2016 г. между ищеца и „Юробанк България“ АД /с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД/ е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който банката като цедент прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер вземанията към ответника А. М. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № FL494109/17.09.2009 г.

Съгласно договора за цесия „ЕОС Матрикс“ ЕООД и „Иванов и Денев – Адвокатско дружество“ са упълномощени от цедента с изрични пълномощни да извършват уведомяването на длъжниците от името и за сметка на цедента. До ответника било изпратено уведомление за цесия, но пратката се върнала с отбелязване „непотърсена“. Алтернативно заявява, че ответникът следва да се счита уведомен по силата на приложеното към исковата молба уведомление за цесия.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че А.

М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 3 390 лева – главница, представляваща остатък от дължимата главница по Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 486,11 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 17.09.2019 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.

Депозираният отговор е подаден след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Съобщението с препис от исковата молба е връчено на ответника на 11.11.2022 г., от който ден е започнал да тече едномесечният срок за депозиране на отговор на исковата молба. Този срок е изтекъл на 12.12.2022 г. /тъй като 11.12.2022 г. е било почивен ден – неделя/.

Отговорът е депозиран в съда едва на 14.12.2022 г. С оглед пропускането на срока по 2 чл. 131 ГПК фактите, на които ответникът основава своите възражения, както и възражението за изтекла погасителна давност са преклудирани и не следва да бъдат обсъждани по делото. Не се преклудират единствено доводите за недопустимост на иска, по които съдът се е произнесъл с определение № 1913/19.12.2022 г., и правните доводи по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2602/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 1551/24.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 3 390 лева – главница, представляваща остатък от дължимата главница по Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 486,11 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 17.09.2019 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г., както и разноски по делото в размер на 77,52 лева – държавна такса.

В срок срещу заповедта е депозирано възражение и с Разпореждане № 3789/20.09.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

С влязло в законна сила на 22.03.2023 г. Решение № 109/28.02.2022 г. по гр. д. № 3416/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, ГО, VII състав, е уважен предявеният от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А. М. К. частичен иск, като е прието за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 2 500,00 лева – главница, представляваща част от непогасената главница по сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД Договор за потребителки кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., частично от общо дължимата главница 5 890 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 22.06.2021 г. до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК сумата от 139,60 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 17.08.2018 г. до 17.09.2019 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3

674,31 лева – лихва за забава за периода от 17.08.2018 г. до 22.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 586/20.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. д. № 2703/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е посочило, че неиздължената главница, дължима от ответника, е в размер на 3 390 лева и представлява разликата между неиздължената главница по договора в размер на 5 890 лева и приетата с влязлото в законна сила на 22.03.2023 г. Решение № 109/28.02.2022 г. по гр. д. № 3416/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, ГО, VII състав, в размер на 2 500 лева.

Според заключението, уговорената в чл. 1 от договора заемна сума в размер на 5 890 лева е усвоена на 17.09.2009 г. от ответника К. по посочения в чл. 2 начин – по банкова сметка с основание „усвояване на потребителски кредит FL494109 от 17.09.2009 г.“. Кредитополучателят не е извършвал никакви плащания за погасяване на заемната сума. По сметките на цедента и цесионера няма постъпили суми от кредитополучателя по договора.

Размерът на лихвата за забава върху главницата в размер на 3 390 лева за периода от 17.09.2019 г. до датата на депозиране на заявлението – 23.08.2022 г. е в размер на 1 007,59 лева.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От „ЕОС Матрикс“ ЕООД против А. М. К. са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът А. М. К., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 3 390 лева, представляваща остатък след уважен частичен иск от дължимата главница по Договор за потребителски кредит № FL494109 от 17.09.2009 г., сключен с „Юробанк И Еф Джи България“ АД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г. до окончателното погасяване на сумата, сумата от 486,11 лева – лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 17.09.2019 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 1551/24.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2602/2022 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.

4 чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. Че с влязло в сила Решение № 109/28.02.2022 г. по гр. д. № 3416/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Враца е уважен предявеният от него частичен иск за главница, за която е предявен в настоящия процес иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право; 2. Размерът на вземането си.

Съгласно постановките на т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., ВКС, ОСГТК, решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.