Решение № 16791 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16791 гр. С., 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110104716 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ******* искове против С.О.: по чл. 410, т. 2 и т. 3 КЗ за регресно вземане в размер на 2 287,04 евро, изплатена в левова равностойност /4473.07 лв./ от ищеца в качеството му на застраховател по договор за застраховка „******“, сключен между ищеца и собственика на автомобил **** с рег.№ ******* като застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на 11.02.2024 г. при попадане на л.а. в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, което е част от общинската пътна мрежа, за поддържането на която се твърди, че отговаря ответникът, който е и собственик на пътя; както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение в размер на 52,57 евро като законна лихва за забава за периода от 26.11.2024 г. до 26.01.2025г. Претендира се законната лихва от 27.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на регресното вземане.

От страна на ответника се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „******“, възникването на отговорност на застрахователя към застрахования и условията за възникване на регресна отговорност – в т.ч., че няма съставен от органите на КАТ протокол за ПТП; не е налице дупка на пътното платно, която да е станала причина за настъпване на ПТП; събитието не е покрит застрахователен риск. Възражение за съпричиняване. Твърди сключен договор за ремонт на уличната мрежа и подръжка на пътните съоръжение за процесното място с „Х.“ АД, с оглед който договор посоченото дружество е конституирано като трето лице1 помагач на страната на ответника.

От страна на „Х.“ АД, третото лице-помагач на страната на ответника С.О., исковете се оспорват.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени следните обстоятелства: претендираната като главница сума е изплатена от ищеца като застрахователно обезщетение по застраховка “******”, след като по същия договор за застраховка застрахованият е бил изплатил дължимите застрахователни премии.

Нормата на чл. 125 ЗДвП урежда хипотезите, в които служители на МВР задължително посещават ПТП. Сред изброените, не е случаят на произшествие поради неизправност на пътното платно, тъй като произшествието е с един участник и моторното превозно средство е било в състояние да се придвижи на собствен ход въпреки причинените му от произшествието вреди. Не се изисква посещение от службите за контрол на МВР и по силата на Наредба № ІЗ-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и информационния център към Гаранционния фонд. Съгласно чл. 6, т. 4 от наредбата, не се посещават от органите на МВР - "***********", и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго превозно средство.

Независимо че е било задължително, в случая мястото на произшествието е било посетено от полицейски служител, видно от съставения Протокол за ПТП от дата 11.02.2024 г., като местонахождението на дупката на пътното платно е била непосредствено възприета и показана на схемата в протокола.

Разпитан като свидетел, водачът на увредения автомобил С. Й. Й. съобщава, че управляван от него автомобил е бил попаднал в дупка на пътното платно на улица, която е известна като „старият път за Л.“ в ж.к. Д., в посока от Л. към Л.. Дупката била преди светофара, на улица, която е успоредна на бул. “Б.“, и перпендикулярна на трамвайната линия. Не е имало обозначение, че има дупка на пътното платно. Свидетелят не е слизал от автомобила, за да оглежда дупката, но е разбрал, че има дупка, тъй като „ колата направо попадна в дупката“, а също автоматичният датчик в автомобила бил отчел проблем в налягането на гумите Доколкото си спомня свидетеля, увредените гуми били левите гуми предна и задна. На това място, където е дупката, не може да се шофира със скорост по-висока от 30, 40км/ч., защото там има трамвайни линии.

Вещото лице дава положителен извод за връзка между щетите и 2 причиняването им при описаните обстоятелства. При липсата на доказателства в различен смисъл, така установените факти - реализирано ПТП, наличие на дупка на мястото на произшествието и съответствие с получените увреждания, преценени в съвкупност, убеждават, че щетите са получени поради дупка на посоченото от ищеца пътно платно.

От страна на ответника няма ангажирани доказателства за твърдяното от негова страна съпричиняване.

Установява се настъпило застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор; застрахователното събитие е покрит риск по договора за имуществено застраховане, сключен между ищеца и увреденото лице; ищецът в изпълнение на задължението си по договор за застраховка „******” е изплатил на увреденото лице обезщетение за имуществени вреди, настъпили от процесното ПТП – при което предпоставките на чл. 410 КЗ за суброгиране и възникване на регресно вземане по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД до размера на платеното обезщетение са изпълнени. С оглед разпоредбата на чл.

31 от Закона за пътищата, според която ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините, фактът на неизправност на пътното платно сочи на допуснато от страна на ответника С.О. противоправно бездействие.

От неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза се установява, че средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за отстраняването на щетите /увредени джанти – леви предна и задна/възлиза на сумата 4473.07 лв. Следва, че изплатеното от страна на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4473.07 лв. е съобразено с правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението да не надвишава действителната стойност на причинената вреда.

Датата, на която е възникнало регресното право на ищеца застраховател за платеното застрахователно обезщетение, е датата, на която застрахователното обезщетение е било изплатено от застрахователя към застрахования. Това следва от правилата за отговорността на ответника като делинквент към увредения (забавата при непозволеното увреждане настъпва от датата на увреждането, арг. от чл. 84, ал. 3 ЗЗД), като се съобрази, че застрахователят встъпва в правата на увредения. Ищецът е изплатил застрахователното обезщетение на 05.06.2024 г. Ищецът обаче претендира лихви за забава от по-късна дата – от деня след получаване на регресната покана 26.11.2024 г., които лихви, изчислени по реда на чл. 162 ГПК и за забава до 26.01.2025г. (датата на подаване на иска) върху главницата от 4473.07 лв. са в размер на 102,82 лева, колкото и се претендира, а в актуална валута - 52,57 евро.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът 3 следва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски в пълен размер.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА С.О. с адрес гр. С., ул. „М.” **** да заплати на „Б.В.И.Г.” АД с ЕИК *******, на основание чл. 410, т. 2 и т. 3 КЗ сумата 2 287,04 евро – регресно вземане за изплатено в левова равностойност /4473.07 лв./ от „Б.В.И.Г.” АД в качеството му на застраховател по договор за застраховка „******“, сключен между ищеца и собственика на автомобил **** с рег.№ ******* като застрахователно обезщетение сума за имуществени вреди, причинени на 11.02.2024 г. при попадане на застрахования автомобил в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законната лихва от 27.01.2025 г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на регресното вземане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – обезщетение в размер на 52,57 евро като законна лихва за забава за периода от 26.11.2024 г. до 26.01.2025г., както и сумата – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „Х.“ АД с ЕИК ***** като трето лице-помагач на страната на ответника.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4