Протокол № 150 от 19.06.2025, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 150 гр. Варна, 19.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапундеяниева при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора И. Хр. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600038 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:35 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим Д. К., редовно призован, се води от ОЗ Варна.

Представлява се от адвокати С. В. И. и Д. П. Й. от АК - Варна , редовно упълномощени.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..

Преводач Е. В. Р., уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично.

СЪДЪТ предупреди преводача за отговорността по чл.290, ал.2 от НК, обещава да даде верен превод.

Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се лично.

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.

Не правя искания за отвод.

АДВ.И.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ПАНТАЛЕЕВА

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

1

ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ

СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещите лица.

В.Л.Д. А. Д.: - 57 годишен, не осъждан, без родство със страните, с висше медицинско образование.

СЪДЪТ предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл.291, ал.1 от НК, същото обещава да даде заключение по съвест и разбиране.

На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по СМЕ, изготвена от вещото лице.

В.Л.Д.: – Поддържам депозираното заключение.

Искам да добавя, че когато извърших прегледа в Затвора Варна, състоянието на К. беше значително по-добро в сравнение с днешното.

Изминали са 15 дена, а той очевидно е отслабнал поне с още пет кг от тогава насам.

Предявява се на страните и вещото лице медицинско становище от 18.06.25 г., представено на Началника на затвора, и препратено по делото по факс на същата дата.

Запознах се с тази бележка, но считам, че състоянието му към настоящия момент не позволява той да остава в условията на затвора, а трябва да бъде приведен в медицинско заведение. Следва да се предприеме извършване на множество изследвания, за да се установи до къде е напреднало това тежко заболяване, което е при него.

Несъмнено, дори и да ползва лекарството Метотрексат, той първо трябва да има здрава имунна система, за да може да се пребори с това заболяване. Виждайки го сега, настоящото му състояние е още по-зле в сравнение с това, в което го видях при прегледа. Трябва да се направят изследвания за състоянието на сърцето, за състоянието на бъбреците, а във връзка с неговите оплаквания, които той сподели по време на прегледа, да се види какво е състоянието и на ставите, т.к. съобщава, че му е трудно придвижването, както и държането на предмети. Това е едно от първите усложнения при напреднал псориазис вулгарис. Категорично не съм съгласен с написаното от лекаря в затвора.

АДВ.И.: – По някакъв начин това заболяване засяга ли мозъка и психичното здраве на лицето, по-скоро възможността да възприема правилно всички събития около него.

В.Л.Д-Р Д.: – По-скоро не го засяга, уврежданията, които са като усложнения, това са артритни прояви, прояви от страна на сърцето и бъбреците. Но психичните прояви – не. Такива могат да се свързват най-вече с мястото, където той се намира, и е нормално един човек, който е задържан за продължителен период от време, да има отражение на психиката.

Псориазисът, ако знаят каква е причината му, досега да го бяха излекували. Има различни хипотези. Има и по-елементарни псориазиси, които 2 засягат само частично, но тук заболяването е в напреднал стадий, абсолютно цялото тяло е засегнато, формата е тежка.

Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице, и съдът го освободи, като определи да му бъде изплатено възнаграждение съгласно представената справка-декларация - 600 /шестстотин/ лева. Издаден РКО.

Страните заявиха, че нямат искания за извършване на допълнителни следствени действия.

На основание чл.317, вр.чл.286, ал.2 от НПК председателят обяви съдебното следствие за приключено и на основание чл.317, вр.чл.291, ал.1 от НПК съдът пристъпи към изслушване на

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми съдии, смятаме, че жалбата е неоснователна.

Най-напред смятаме, че няма проточване на наказателното производство извън разумните срокове, делото е започнато на 13.02.2023 година, внесен е обвинителен акт на 04.12.2023 година, имаме присъда на първа инстанция на 30.09.2024 година, което с оглед на това, че делото е за много тежко умишлено престъпление и има подчертан международен елемент смятаме, че срока е разумен, поради това и искането на адв.И. да се приложи чл.55 от НК, с оглед на това изключително смекчаващо отговорността, според нас е неоснователно.

По отношение липсата на мотиви смятаме, че такава не се наблюдава, не съм съгласен с довода, че в мотивите си Окръжен съд – Варна говори общо и абстрактно, мотивите са конкретни, съдът е анализирал основните гласни доказателства, които са водещи по това дело, внимателно ги е анализирал, посочил е защо приема и кредитира едни, а смята, че други гласни доказателства са защитна позиция на подсъдимия.

По отношение на неизпълнение на процедурата по чл.281, ал.7 от НПК, този текст наистина има важно значение и ще си позволя да отбележа, че ключово изречение е второ, където изрично е подчертано, че ако подсъдимият няма адвокат то му се назначава такъв.

С оглед на доста усложнения и формализиран процес в крайна сметка значението на адвокатска защита за упражняването на тия правомощия имат ключово значение.

В дадения случай адв.И. е специалист, според напълно резонно си е упражнявал правомощията във всички тези случаи, които сочи като процесуално нарушение .

Например в заседанието на 27 май той буквално е заявил, че: „ съгласни сме да бъдат прочетени показанията“. Аз тук не виждам някакво процесуално нарушение.

В двата случая които сочат от 01.07. и от 25.07. за прочитането показанията на свидетеля Скавинска и двете искания са от името на защитата.

Формално погледнато подсъдимия не е питан, но да приемем, че по този начин 3 са нарушени неговите права би трябвало да приемем, че всъщност е нарушен чл.98 от НПК. Аз не мисля, че има такова нарушение.

Даже и да има някакво формално нарушение то е напълно формално и не касае основните права на подсъдимия, поради това Ви предлагам да не уважавате жалбата в тази й част.

По отношение на причинно-следствената връзка между деянието и смъртта на жертвата, нямаме данни да е допусната някаква медицинска грешка. Категорични са вещите лица, че лечението е проведено своевременно и адекватно.

Евентуалния проблем, за който сочи д-р Г. това е инфекцията.

Оперативната намеса сама по себе си не може да я предотврати, изхода на болестта зависи най-вече от количеството попаднали бактерии, а тук раните са тежки и имунния статус, който очевидно при починали не е бил на достатъчно високо ниво. Но няма никакви данни за това, че операцията е проведена неправилно или пък лечението е проведено неправилно.

Основното е тежестта на нараняването, което е засегнало едновременно тънките, дебелите черва и дванадесетопръстника и то е обусловило леталния изход, а не някаква медицинска грешка.

По отношение на противоречията в показанията на двамата свидетели Б. и К. те са мними. Както правилно е посочил първоинстанционния съд очевидно е, че двамата са възприели ставащото в различни моменти и поради това и техните показания се различават. Ако те бяха едновременно възприели деянието тогава можехме да говорим за някакви противоречия, но в конкретния случай такова нещо няма.

А относно някои дребни разминавания в показанията им след ставането на инцидента то очевидно те не са от такова съществено значение и не спадат към предмета на доказване по делото.

По отношение на приведените съображения затова, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, категорично смятаме, че няма неизбежна отбрана, защото не е имало и противоправно нападение, свидетеля Б. е категоричен по този пункт, че подсъдимия К. не е имал от какво да се защитава, т.к. никой не го е нападал.