Решение № 5740 от 10.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5740 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Михаела Касабова при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20231100506276 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 12380 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 24741/2022 г. по описа на СРС, 156 с-в са отхвърлени предявените от И. С. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Хиподрума“, бл. ******* срещу С.У.ЗА У.С У.С. „ПРОФ. Д. Д.“, БУЛСТАТ:

*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* искове за заплащане на основание чл. 82 ЗЗД, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, на сумата от 4908, 23 лева, представляващи претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поради неизпълнението на Граждански договор № 1/08.01.2004 г. за периода от 2004 г. до 2022 г., както и сумата от 93,79 лева, представляващи вреди под формата на сторени разходи за куриерски услуги и нотариална покана поради неправомерното поведение на ответника във връзка със сключения договор, както и на сумата от 15000,00 лева, представляващи неимуществени вреди за претърпян стрес, неудобства и загуба на време, както и уронен престиж в следствие на неизпълнение на Граждански договор № 1/08.01.2004 г. за периода м.03.2004 г. до 01.06.2022 г.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца И. С.

И. с излагане на доводи за неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност. Моли за отмяна на решението на СРС и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна С.У.ЗА У.С У.С. „ПРОФ. Д. Д.“ в подадения писмен 1 отговор изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че в производството е установено изпълнение на задълженията от страните по сключения граждански договор № 1/08.01.2004 г., действащ за периода от 08.01.2004 г. до 30.06.2004 г., по силата на който на ищцата е било възложено обучение на ученици по информатика и информационни технологии. Съответно, съдът е приел за установено, че ищцата е изпълнила задълженията си по договора, а ответника е изпълнил задължението си за заплащане на дължимото по договора възнаграждение.

Чрез събраните в производството доказателства, съдът е приел за недоказани поддържаните от ищцата фактически твърдения, че ответникът – възложител по този договор не е изпълнил задълженията си във връзка с данъчното и осигурителното законодателство по договора, както и че в причинно-следствена връзка с така посоченото неправомерно поведение ищцата – изпълнител е понесла имуществени вреди под формата на претърпени загуби, както и неимуществени вреди изразили се в стрес, загуба на време и уронен престиж, които да бъдат овъзмездени, чрез определяне на обезщетение за това.

Решението е правилно.

Обезщетението по чл.82 ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение 2 обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Елементите на фактическия състав включват неизпълнение на задължението по двустранен договор по причина, която може да се вмени във вина на длъжника и изправност на насрещната страна. Отговорността по чл. 82 ЗЗД е обусловена от настъпването на вреда, която да е в причинна връзка с неизпълнението. Договорната отговорност за обезщетяване на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на задължението.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, което становище се възприема от настоящия състав, претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото на кредитора. В този смисъл, както е посочил съда в цитираното решение, по претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени загуби кредиторът следва да докаже настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на длъжника, както и че тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено.

В случая, според настоящия състав, в проведеното производство не е доказано от страна на ищеца- кредитор, настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му състояние, която да е в пряка причинна връзка с неизпълнението на задълженията на длъжника- ответник, както и че тази щета не би била налице, ако задължението по сключения между страните граждански договор беше изпълнено.

Чрез събраните пред първата инстанция доказателства е установено, че страните са се намирали в облигационно отношение по Граждански договор № 1/08.01.2004 г., действащ за периода от 08.01.2004 г. до 30.06.2004 г., по силата на който на ищцата е 3 било възложено обучение на ученици по информатика и информационни технологии срещу възнаграждение, което й е било изплатено от възложителя С.У.ЗА У.С У.С.

„Проф. Дечо Д.“.

Поддържаните от ищцата и описани в исковата молба фактически твърдения, че възложителя – ответник не е изпълнил точно задълженията си по договора, като: при оформяне на трудовата и осигурителната книжка не били въведени коректните релевантни обстоятелства, поради което била претърпяла вреди под формата на пропуснати ползи за периода 2004 г. до 2022 г. в размер на 4908,23 лева; сторила разходи за куриерски услуги и нотариални покана на обща стойност от 93,79 лева; неправилно бил отразен един месец трудов стаж, който не бил признат през последните 18 години, което довело до незачитане на стажа, съответно на прослуженото време, което не й било начислявано през годините, съответно не било взето предвид за периода 2008-2016 г., когато била получавала пенсия от ТЕЛК; понесла вреди под формата на пропуснати ползи вследствие на грешно отразени данни от ответника в НАП и НОИ по отношение на нейното име, договора и заеманата от нея длъжност, която грешка била отстранена едва на 24.09.2021 г., съдът намира за недоказани в производството.

Чрез извършената на 10.10.2022 г. констатация от СРС на представената по делото осигурителната книжка на ищцата е установено вписване от страна на ответника на сключения граждански договор с дата на започване на работа от 01.03.2004 г. и прекратяване на работа на 31.03.2004 г. Установено е, че осигурителната книжка на ищцата е заверена от ТП на НОИ - гр. София.

Правилни са изводите на първата инстанция, че за посочения период ищцата е била ангажирана по граждански договор при възложителя- ответник и това време се отчита като осигурителен стаж по реда на чл. 9 КСО, а не като трудов стаж по см. на чл.351 КТ. Трудовият стаж е предмет на трудовото право и се изчислява съгласно глава седемнадесета, Раздел ІІ KT и издадената по прилагането му НТКТС. Това е времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, както и времето, през което лицето е работило като държавен служител. Доколкото за посочения период ищцата не е била ангажирана по трудово правоотношение при ответника доводите й за неправилно отразяване на един месец трудов стаж при ответника през последните 18 години се явяват недоказани и съответно – неоснователни. Идентичен извод се налага и за доводите на въззивника – ищец, че неправилното отразяване на данни от страна на осигурителя – ответник е било довело до незачитане на стажа, съответно на прослуженото време, което не й било начислявано през годините, съответно не било взето предвид за периода 2008-2016 г., когато била получавала пенсия от ТЕЛК.

Доводите на ищцата, че поради грешно отразени данни от ответника по 4 отношение на гражданския договор в осигурителната й книжка, съответно в НАП и НОИ са й били причинени имуществени вреди- понесени загуби и пропуснати ползи, както и неимуществени вреди, съдът намира за недоказани и неоснователни. Данните по сключения граждански договор са били коректно подадени от ответника в НОИ и НАП, като допусната грешка по отношение на отразеното съгласно чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от КСО досежно отчитането с код“14“ или „код 16“ е била своевременно отстранена и не е довела до причиняване на вреди на ищцата – имуществени или неимуществени.

Констатациите за това се съдържат в съставения констативен протокол № КП-5-2100987843/02.09.2021 г. на НОИ и протокол на НАП от 23.09.2021 г. представени по делото пред първата инстанция.

Поради недоказване неправомерно и противоправно поведение на възложителяответник във връзка с изпълнението на сключения граждански договор, съдът намира, че претенциите и за заплащане на понесени от ищцата неимуществени вреди от изпълнението на този договор за неоснователни. Както правилно е отбелязал СРС, в случая липсва каквото и да било противоправно поведение от страна на ответника, което в причинно-следствена връзка да доведе до наличието на вреди за ищцата.

При така посоченото, изводите на двете инстанции съвпадат и постановеното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12380 от 08.11.2022 г. по гр.д. № 24741/2022 г. по описа на СРС, 156 с-в.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5