Решение № 116 от 10.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20241110215202 по описа за 2024 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх.№ 513000-69590 от 18.09.2024г. по описа на СДВР от Д. Н. Ч. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к."Западен парк" , бл. 9, вх. А, ет. 3, ап. 9 , чрез адв. С. Миланова с адрес в гр. София , ж.к.“Младост-1“ , бл. 2А, ет. 2, ап. 20 срещу Наказателно постановление N 23-4332-025608 от 24.10.2023г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП .

В съдебно заседание жалбоподателят Д. Ч., редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. Миланова-Христова с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление, като сочи, че не е извършил нарушението, за което е санкциониран.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на 1

АНО.Становището е идентично със всички становища, постъпващи от процесуалните представители на началник група/сектор ОПП СДВР, очевидно не е изготвено по конкретното дело , но се претендират разноски и се прави възражение за прекомерност на претендирани от жалбоподателя разноски(такива се претендираат в минимален размер).

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на Д. Н. Ч. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 23-4332025608 от 24.10.2023г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 13.10.2023г. Н. Н. в присъствието на Бл. Бл.(двамата, служители в ОПП СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение GA № 770011/13.10.2023г. срещу Д. Н. Ч. с ЕГН ********** за това, че:'' на 13.10.2023г. около 13:10ч. в гр.София по бул. Петър Дертлиев с посока на движение от ул. Ген.В.Димчев към ул.''Връх Манчо'' , управлявал л.а.''Тойота Корола'' с рег.№ СА 7190 ХВ , като на кръстовището с бул.''Сливница'' преминава на червен сигнал на светофарната уредба при нормален работен режим на същата. ''

Нарушението е квалифицирано от контролния орган , като такова по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДВП.

Актът бил предявен на Д. Ч., който го подписал и отбелязал, че има възражения.

Такива постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 23-4332-025608 от 24.10.2023г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП .

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за 2 събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие.

В съдебно заседание, въпреки указанията на съда до АНО, св. Николай Николаев, редовно уведомен не се яви , без уважителна причина, което доведе до неговото заличаване.

Съдът е указал на АНО последиците от неосигуряването на свидетелите , на административното обвинение, но очевидно същият се е дезинтересирал от настоящето производство.

Съдът служебно е изискал от СО, Дирекция''Сигурност'' да представи по делото записи от камерите за видеонаблюдение за дата 13.10.2023г. на посоченото кръстовище, но по делото е постъпило писмо, че на кръстовището , образувано от бул. Петър Дертлиев и бул.''Сливница'' липсва система за видеонаблюдение.

Предвид това , съдът намира , че по делото не могат да бъдат събрани други доказателства , а събраните не са достатъчни в подкрепа на НП.

Предвид извода за недоказаност на нарушението , съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложеното наказание.

При този изход от делото на жалбоподателя се дължат разноски, такива са поискани и са представени доказателства за техния размер.

Неоснователни са възраженията за прекомерност от процесуалния представител на АНО , доколкото разноските са в минимален размер, респективно искането за присъждането им следва да се уважи изцяло.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 23-4332-025608 от 24.10.2023г. , издадено от началник сектор към СДВР, Отдел „ПП“, с което на Д. Н. Ч. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

ОСЪДЖА СДВР ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Ч. с ЕГН ********** сумата в размер на 3

350 лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4