Решение № 13336 от 08.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13336 гр. София, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110126871 по описа за 2024 година

Производството е образувано е по искова молба, предявена от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, срещу Т. Р. Г., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 1000 лева представляваща главница по договор за кредит № 410241/07.11.2022г. между Изи Финанс ЕООД, в качеството на заемодател и Т. Р. Г., в качеството на заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.11.2023г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 251,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2022г. до 03.09.2023г., за които суми на 19.12.2023г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 63660/2023г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Изи Финанс“ ЕООД твърди, че с посочения договор кредит № 410241/07.11.2022г. е предоставил на ответника Т. Р. Г. заем в размер на 1000 лева, който следвало да бъде върнат на 19 ежемесечни вноски, вносими в периода 07.12.2022г. – 30.05.2024г. Поддържа, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената между страните по договора възнаградителна лихва, която е фиксирана в договора и е в размер на 40,15 %. Посочва, че ответникът не е заплатил нито една от вноските по процесното договорно правоотношение. Поддържа се, че към датата на депозиране на исковата молба в съда, ответникът дължи в полза на ищцовото 1 дружество сумата от 1000 лева представляваща главница по договор за кредит 410241/07.11.2022г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.11.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 251,69 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.11.2022г. до 03.09.2023г. Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът Т. Р. Г. е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер. Противопоставя се по отношение твърдението за наличие на договорни отношения между страните. Твърди, че не се установява спазване изискванията на чл. 18 ЗПФУР. Излага съображения, че не е доказано реалното получаване на претендираната главница от страна на ответника.

Позовава се на нищожност на клаузата за възнаградителна лихва. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден договор за потребителски кредит, сключен чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/; предаването на сумата на ответната страна (т.е. усвояването на заема от ответника в претендирания от ищеца размер) и изискуемостта на претендираните вземания и техния размер.

При доказване на горните факти, в тежест на ответната страна е да установи погасяване на паричното си задължение.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит - ЗПК (обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) - чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия 2 период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена - чл.

10, ал. 1 ЗПК - на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК - това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация). Законът за потребителският кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит. Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече.

Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потребителя за сключването 3 на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях - чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП). Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. В конкретния случай, видно от чл. 4а, ал. 2 от договора е, че страните ще признават електронния подпис, положен по реда на договора и общите условия към него, със стойността на саморъчен подпис в отношенията помежду си.

Сключване на процесния договор за кредит изрично е оспорено от ответницата и по делото е изслушана съдебно – техническа експертиза. От заключението по СТЕ, прието без възражение, което се кредитира от съда, се установява, че в централизираната информационна система на ищцовото дружество с платформа www.minizaem.bg e създадена профил, при който са въведени личните данни на ответницата, изпратен е код за потвърждение „6782“ чрез смс на мобилния телефон, който е бил предоставен при регистрацията. Съхранени са данни за кандидатстване за отпускане на кредит, попълване на въпросник и отбелязване на поле „Съгласен съм с общите условия“ и изпращане на предоставения имейл адрес на договора и общите условия за писмено потвърждение. Съхранени са и данни за успешна процедура по одобрение за отпускане на искания кредит и изпращане на потвърждаваща процедура за сключване на договор за кредит

№

410241/07.11.2022г.

4

С оглед така приетото заключение по съдебно – техническата експертиза се установява, че с изпращането на заявката от страна на ответницата за отпускане на кредит чрез посочения интернет сайт е отправено предложение до ищеца за сключване на договор за кредит. С изпращането на договора за кредит на адреса на електронната поща на ответницата кредитодателят (ищец) е предложил сключването на договор за кредит с посочените него параметри, което предложение е прието от ответницата с изпращането на потвърждението за сключване на договора за кредит. В допълнение към това, по делото е приета разписка № 0700017073319623 от 07.11.2022г., издадена от „Изипей” АД от съдържанието на която се установява, че на 07.11.2022г. Т. Р. Г. е получила сума с наредител "Изи Финанс" ЕООД, и отразено основание "договор 410241, в размер на 1000 лева. Посоченият документ съдържа собственоръчно изписване имената на ответницата, както и полагане подписа на същата, обстоятелства, които не са оспорени в хода на настоящото производство, поради което и представлява извънсъдебно признание за неизгодни за страната обстоятелства, а именно – сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние № 410241/07.11.2022г. между страните със съдържанието и уговорките в представения договор за потребителски кредит от ищеца.

Предвид горното съдът приема за установено, че между страните е налице облигационно правоотношение с източник договор за потребителски кредит № 410241/07.11.2022г. под формата на заем по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК.

От съдържанието на процесния договор се установява, че страните са уговорили отпуснатият в полза на ответника кредит в размер на 1000 лева да бъде върнат заедно с договорна лихва при уговорен между страните годишен лихвен процент от 40,15% и годишен процент на разходите (ГПР) от 48,44 %. Съгласно чл. 2, т. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 %, като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018 г. в сила от 01.07.2018 г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c9bb57f1-c28a-4749-9bec-a682468b1e08