Решение № 1423 от 17.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Варна, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Т.

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20243100501950 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба № 62928 от 05.08.2024г. от „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, чрез процесуален представител против Решение № 2248 от 14.06.2024г., постановено по гр.д. № 3360/2022г. на ВРС, с което е въззивника е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 2085,27 евро /с левова равностойност 4078,43лв./, представляваща част от договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане, на основание чл.266 ал. 1 вр. чл. 258 ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, както и сторените по делото разноски.

Считайки обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен .

Излага, че правните изводи, които първоинстанционният съд е направил в решението, противоречат както на фактическата обстановка, така и на приложимите разпоредби на материалния закон. Излага, че по делото безспорно е установено, че на 03.08.2021г. между въззивника и Н. Т. е сключен договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД за предоставяне на 1 услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местожителство в Германия , както и , че със същия страните са се съгласили, че разходите, необходими за изпълнение на договора, се определят в конкретен размер на 23,43 евро на ден и ще са за сметка на изпълнителя /ищеца/. Твърди, че в нарушение на закона и в противоречие със събраните по делото доказателства, съда е приел , че ответника следва да докаже , че посочените разходи са реално сторени, като съда не е обсъдил възражението на ответника, че в процесния договор не е уговорен метод на доказване и отчитане на тези разходи и че сумите са предварително одобрени като размер от всяка от страните, поради което изначално не подлежат на доказване. В тази връзка излага, че съда е игнорирал направеното в исковата молба от ищеца - Н. Т. признание, че е ползвала осигуреното жилище и е предоставяна храна, което признание следва да бъде ценено на основание чл.

175 ГПК ведно с приложените по делото фактури за извършени плащания по договорите с крайните клиенти, от които е видно, че крайните клиенти са плащали по-ниска цена от уговорената като е извършено прихващане за направените разходи.

Излага, че от събраните по делото писмени доказателства и заключенията по ССЕ, безспорно се установява , че ответника е организирал и заплатил курс по немски език за 60 астрономически часа за изпълнителя Н. Т., като за проведеното обучение възложителят Кеър Сървисиз е заплатило пълния размер на разходите, а именно 1359,44 лв. Твърди, че уреждането на отношенията между Кеър Сървисиз и неговия възложител и трето за делото лице – Промедика, представлява търговска тайна, а и няма никакво отношение към предмета на делото.

Претендира отмяна на решението , отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба, претендира уважаването й, отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което иска на ищеца да бъде уважен като доказан и основателен. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на Н. Т. Т. ЕГН ********** против „Кеър Сървисиз България“ ЕООД, ЕИК 205937670, със седалище и адрес на управление:

2 гр.Варна, с правно основание чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл. 258 ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2085,27 евро /с левова равностойност 4078,43лв./, представляваща част от договорено, но незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 03.08.2021г., ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.03.2022г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата твърди, че на 03.08.2021г. между страните бил сключен договор за изработка, по силата на който ищцата се е задължила да предоставя услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на ФР Германия , с договорено възнаграждение в размер 55 евро на ден, като от него ще се удържат вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, здравни осигуровки, както и дължимият от ищцата данък, определени по българското законодателство. Твърди, че започнала работа на 10.08.2021г., като фактическото време на предоставените услуги на мястото на изпълнение било 90 дни – до 06.11.2021г. , за който период , съобразно договореното е следвало да получи възнаграждение в брутен размер 4950 евро. Ищцата сочи, че ответникът – възложител й е предоставил служебна бележка от 03.02.2022г. за доходи от друга стопанска дейност, в която е посочено, че ответното дружество е изплатило сумата от 9788.92 лева, от която са удържани 879.54 лева задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и авансово удържан данък в размер на 646.22 лева. Твърди се, че при това положение чистата сума, която е следвало ищцата да получи е в размер на 8 263.16 лева или 4 224.89 евро (изчислено по централния курс на БНБ). Вместо това по банковата сметка на ищцата за целия престой е преведена сума от 4 184.73 лева или 2 139.62 евро (изчислено по централния курс на БНБ), което се равнява на около 23 евро на ден по-малко от договореното. Ищцата счита, че след приспадане на дължимите върху сумата данъци, неизплатеното й възнаграждение е в размер на 2085.27 евро или 4078.43 лева (изчислено по централния курс на БНБ). Не оспорва, че с Приложение №3 към договора се е съгласила от полагащото й се възнаграждение да бъдат удържани дължимите суми, съответстващи на разноските по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на изпълнение на договора и разноските направени от възложителя във връзка с курсове по предоставяне на услугите по гледане и обучение на чужд език, както и разноските свързани с престоя в чужбина, като размерът на тези удръжки е в размер на 23,43 евро на ден. Не оспорва и , че по време на изпълнение на договора е получавала подслон /квартира/ и храна , за които не е заплащала. Твърди , че е посетила езиков курс , но той е бил по повод кандидатстването й и сключения в последствие с „Тийм сървисиз България“ ЕООД трудов договор. Оспорва , че такива разноски са направени от ответното дружество, поради което твърди, че сумата е удържана неоснователно, поради което с покана за доброволно изпълнение, получена от представител на дружеството на 14.02.2022г., поканила ответника да заплати дължимото в седем дневен срок от получаването й, но до дата на подаване на исковата молба такова не е последвало. Предвид изложеното, ищцата моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че с ищецът , в качеството му на изпълнител , а той в качеството на възложител са били в облигационна връзка по повод договор за изработка на 03.08.2021г. Излага, че видно от изложеното от ищцата в самата искова молба,както и от представения към нея договор , същата се е съгласила, че от дължимото възнаграждение ще й се удържа сума в размер на 23.43 евро на ден за сторените разноски за квартира и езиков курс. Твърди, че дружеството действително е направило разходи за квартира и езиков курс, поради което искът на ищцата е неоснователен. Претендира отхвърлянето му и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

3

В съдебно заседание страните поддържат становищата си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

За да е основателна предявената искова претенция, заявена в хипотезата на чл. 266 ал.1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи пълно и главно наличието на възникнало между страните договорно правоотношение с твърдените параметри, изправността си по него, размера и настъпилата изискуемост на претендираното от него вземане.

В тежест на ответника по делото е да докаже, че е изправна страна по договора, както и наведените правоизключващи възражения.

В конкретиката на настоящия правен спор, не се спори, а и е установено от представените писмени доказателства / договор за изработка от 03.08.2021г. с приложения № 1, № 2 и № 3, декларация относно шофьорска книжка към договора; информация за предоставяне на услуги за възложителя в Германия от 06.08.2021г. и 21.09.2021г.; служебна бележка за доходи от друга стопанска дейност от 03.02.2022г.; извлечение от банкова сметка за периода от 01.09.2021г. до 31.12.2021г. от „Уникредит Булбанк“ АД/, че между страните в настоящото производство ищцата – въззиваем Н. Т. Т. в качеството на изпълнител и ответника – въззивник „Кеър Сървисиз България“ ЕООД в качеството на възложител, на 03.08.2021г. е сключен писмен договор за изработка, по силата който ищцата поела задължение да предоставя услуги по гледане и оказване на помощ в домакинската работа на лица по тяхното местоживеене на територията на ФР Германия, с посочено в чл. 6.1 от договора възнаграждение за предоставяне на услугите, в размер 55 евро на ден, като от него ще се удържат вноски за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, здравни осигуровки, както и дължимият от ищцата данък, определени по българското законодателство. В чл. 2 от Приложение №3 към договора подписано и неоспорено от ищцата, е посочено, че от възнаграждението й ще бъдат удържани по 23.43 евро на ден, съответстващи на разноските по предоставяне на квартира за лични цели на мястото на 4 изпълнение на договора и разноските направени от възложителя във връзка с курсове по предоставяне на услугите по гледане и обучение на чужд език, както и разноските свързани с престоя в чужбина.